Разговорник

bg Минало време на модалните глаголи 2   »   nn Past tense of modal verbs 2

88 [осемдесет и осем]

Минало време на модалните глаголи 2

Минало време на модалните глаголи 2

88 [åttiåtte]

Past tense of modal verbs 2

Изберете как искате да видите превода:   
български нинорск Играйте Повече
Моят син не искаше да си играе с куклата. Son---- -i-l----------ik- --d-----a. S-- m-- v---- i---- l---- m-- d----- S-n m-n v-l-e i-k-e l-i-e m-d d-k-a- ------------------------------------ Son min ville ikkje leike med dokka. 0
Моята дъщеря не искаше да играе футбол. D--t-r m--vill---kkje s-el--f-t-a--. D----- m- v---- i---- s---- f------- D-t-e- m- v-l-e i-k-e s-e-e f-t-a-l- ------------------------------------ Dotter mi ville ikkje spele fotball. 0
Моята жена не искаше да играе с мен на шах. K-n---i ----e ik-j- spe-e s--k- --d-me-. K--- m- v---- i---- s---- s---- m-- m--- K-n- m- v-l-e i-k-e s-e-e s-a-k m-d m-g- ---------------------------------------- Kona mi ville ikkje spele sjakk med meg. 0
Моите деца не искаха да се разхождат. B-r-a-m-----i--e---kj---å-på tu-. B---- m--- v---- i---- g- p- t--- B-r-a m-n- v-l-e i-k-e g- p- t-r- --------------------------------- Borna mine ville ikkje gå på tur. 0
Те не искаха да разтребят стаята. D------l--ik-je--ydde--o-m-- si-t. D-- v---- i---- r---- r----- s---- D-i v-l-e i-k-e r-d-e r-m-e- s-t-. ---------------------------------- Dei ville ikkje rydde rommet sitt. 0
Те не искаха да си лягат. D-i-ville----je l-g--e seg. D-- v---- i---- l----- s--- D-i v-l-e i-k-e l-g-j- s-g- --------------------------- Dei ville ikkje leggje seg. 0
Той не биваше да яде сладолед. H-----kk--k-j---o--å --e -s. H-- f--- i---- l-- å e-- i-- H-n f-k- i-k-e l-v å e-e i-. ---------------------------- Han fekk ikkje lov å ete is. 0
Той не биваше да яде шоколад. H-n-fek--i-kje -o--å --- sj-kol--e. H-- f--- i---- l-- å e-- s--------- H-n f-k- i-k-e l-v å e-e s-o-o-a-e- ----------------------------------- Han fekk ikkje lov å ete sjokolade. 0
Той не биваше да яде бонбони. H-- -ekk----je -o--- e---dr-ps. H-- f--- i---- l-- å e-- d----- H-n f-k- i-k-e l-v å e-e d-o-s- ------------------------------- Han fekk ikkje lov å ete drops. 0
Можех да си пожелая нещо. E- -ekk-ynskje-------k-. E- f--- y----- m-- n---- E- f-k- y-s-j- m-g n-k-. ------------------------ Eg fekk ynskje meg noko. 0
Можех да си купя рокля. Eg f-----ov - --øp- m-- ein-kj-l-. E- f--- l-- å k---- m-- e-- k----- E- f-k- l-v å k-ø-e m-g e-n k-o-e- ---------------------------------- Eg fekk lov å kjøpe meg ein kjole. 0
Можех да си взема бонбон. E-----k -a---- -in-sjo-ol---. E- f--- t- m-- e-- s--------- E- f-k- t- m-g e-n s-o-o-a-e- ----------------------------- Eg fekk ta meg ein sjokolade. 0
Можеше ли да пушиш в самолета? Fek- -u-----j- p--f-y-t? F--- d- r----- p- f----- F-k- d- r-y-j- p- f-y-t- ------------------------ Fekk du røykje på flyet? 0
Можеше ли да пиеш бира в болницата? F-kk -u --ikk---l p- sj------e-? F--- d- d----- ø- p- s---------- F-k- d- d-i-k- ø- p- s-u-e-u-e-? -------------------------------- Fekk du drikke øl på sjukehuset? 0
Можеше ли да вземеш кучето в хотела? F-kk -- -a---d h---e- p- --tel-et? F--- d- t- m-- h----- p- h-------- F-k- d- t- m-d h-n-e- p- h-t-l-e-? ---------------------------------- Fekk du ta med hunden på hotellet? 0
През ваканцията децата можеха да остават дълго навън. I---r--- --kk--o--- lov-t-l å ve---len-e u-e. I f----- f--- b---- l-- t-- å v--- l---- u--- I f-r-e- f-k- b-r-a l-v t-l å v-r- l-n-e u-e- --------------------------------------------- I ferien fekk borna lov til å vere lenge ute. 0
Те можеха дълго да играят на двора. Dei fe-- -------e----på p-a-s--. D-- f--- l---- l---- p- p------- D-i f-k- l-i-e l-n-e p- p-a-s-n- -------------------------------- Dei fekk leike lenge på plassen. 0
Те можеха дълго да не се прибират. D----e-k --re l---e op--. D-- f--- v--- l---- o---- D-i f-k- v-r- l-n-e o-p-. ------------------------- Dei fekk vere lenge oppe. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Съвети срещу забравата

Учението не винаги е лесно. Дори когато е забавно, то може да бъде изтощително. Но когато сме научили нещо, ние сме щастливи. Ние сме горди от себе си и своя напредък. За съжаление, можем и да забравим това, което сме научили. Това често е проблем при езиците в частност. Повечето от нас учат един или повече езика в училище. Това знание често се губи след училищните години. Тогава ние вече почти не можем да говорим езика. Нашият роден език обикновено доминира ежедневието ни. Повечето чужди езици само биват използвани по време на почивка. Но ако знанието не се активира редовно, то се губи. Нашият мозък се нуждае от упражнения. Може да се каже , че той функционира като мускул. Този мускул трябва да бъде упражняван , в противен случай заслабва. Но има начини за предотвратяване на забравянето. Най-важното нещо е да се прилага многократно това, което сте научили. Едни постоянни ритуали могат да ви помогнат с това. Можете да планирате малки рутинни действия за различните дни от седмицата. В понеделник, например, можете да прочетете една книга на чужд език. Послушайте чуждестранна радиостанция в сряда. А след това в петък можете да попишете в дневника си на чуждия език. По този начин Вие превключвате между четене, слушане и писане. Вследствие на това, Вашите знания се активират по различни начини. Всички тези упражнения не трябва да траят дълго; половин час е достатъчен. Но е важно да се упражнявате редовно! Проучванията показват, че това, което сте научили остава в мозъка в продължение на десетилетия. То просто трябва да бъде изкопано от чекмеджето отново...