Разговорник

bg Съюзи 3   »   nn Conjunctions 3

96 [деветдесет и шест]

Съюзи 3

Съюзи 3

96 [nittiseks]

Conjunctions 3

Изберете как искате да видите превода:   
български нинорск Играйте Повече
Аз ставам, щом будилникът звънне. E--st-r o-p så -nar---ekk--rk-ok-- r-n-j-r. E- s--- o-- s- s---- v------------ r------- E- s-å- o-p s- s-a-t v-k-j-r-l-k-a r-n-j-r- ------------------------------------------- Eg står opp så snart vekkjarklokka ringjer. 0
Аз се уморявам, щом трябва да уча. Eg----r ----tt--å --a-t e--m- -tude-e. E- b--- t----- s- s---- e- m- s------- E- b-i- t-ø-t- s- s-a-t e- m- s-u-e-e- -------------------------------------- Eg blir trøytt så snart eg må studere. 0
Аз ще спра да работя, щом стана на 60. Eg---a- slutte-----bb--s--aks -- b-ir -ek---. E- s--- s----- å j---- s----- e- b--- s------ E- s-a- s-u-t- å j-b-e s-r-k- e- b-i- s-k-t-. --------------------------------------------- Eg skal slutte å jobbe straks eg blir seksti. 0
Кога ще се обадите по телефона? N-r--i----- -u? N-- r------ d-- N-r r-n-j-r d-? --------------- Når ringjer du? 0
Щом имам секунда време. Så-snart eg h-- -i-. S- s---- e- h-- t--- S- s-a-t e- h-r t-d- -------------------- Så snart eg har tid. 0
Той ще се обади по телефона, щом има малко време. H-n-rin-je- -å s-a-- --- --- l-t- tid. H-- r------ s- s---- h-- h-- l--- t--- H-n r-n-j-r s- s-a-t h-n h-r l-t- t-d- -------------------------------------- Han ringjer så snart han har litt tid. 0
Колко време ще работите? Kor---nge -k-l-du---b-i-e? K-- l---- s--- d- a------- K-r l-n-e s-a- d- a-b-i-e- -------------------------- Kor lenge skal du arbeide? 0
Аз ще работя, докато мога. Eg s-al-a---i-e ----enge e--k-n. E- s--- a------ s- l---- e- k--- E- s-a- a-b-i-e s- l-n-e e- k-n- -------------------------------- Eg skal arbeide så lenge eg kan. 0
Аз ще работя, докато съм здрав. Eg----l -rb-id--så-l-ng--eg-e- --i--. E- s--- a------ s- l---- e- e- f----- E- s-a- a-b-i-e s- l-n-e e- e- f-i-k- ------------------------------------- Eg skal arbeide så lenge eg er frisk. 0
Той лежи в леглото, вместо да работи. H-n lig--- s--g- i----------- å-j----. H-- l--- i s---- i s----- f-- å j----- H-n l-g- i s-n-a i s-a-e- f-r å j-b-e- -------------------------------------- Han ligg i senga i staden for å jobbe. 0
Тя чете вестник, вместо да сготви. H---e---vi-- -------n--or å l--e----. H- l-- a---- i s----- f-- å l--- m--- H- l-s a-i-a i s-a-e- f-r å l-g- m-t- ------------------------------------- Ho les avisa i staden for å lage mat. 0
Той седи в кръчмата, вместо да си отиде вкъщи. Han sit på-k-o- --sta--n-for - g- h--m. H-- s-- p- k--- i s----- f-- å g- h---- H-n s-t p- k-o- i s-a-e- f-r å g- h-i-. --------------------------------------- Han sit på kroa i staden for å gå heim. 0
Доколкото зная, той живее тук. S--------g----t- ----h-- h-r. S- v--- e- v---- b-- h-- h--- S- v-d- e- v-i-, b-r h-n h-r- ----------------------------- Så vidt eg veit, bur han her. 0
Доколкото зная, жена му е болна. S- -i----- ve--- ----o---h--s-sju-. S- v--- e- v---- e- k--- h--- s---- S- v-d- e- v-i-, e- k-n- h-n- s-u-. ----------------------------------- Så vidt eg veit, er kona hans sjuk. 0
Доколкото зная, той е безработен. Så---d- eg ----,--r--an ar-e-ds-a-s. S- v--- e- v---- e- h-- a----------- S- v-d- e- v-i-, e- h-n a-b-i-s-a-s- ------------------------------------ Så vidt eg veit, er han arbeidslaus. 0
Успах се, иначе щях да дойда навреме. Eg f--sov -eg,--l--- ------e- -o-- --dsno-. E- f----- m--- e---- h---- e- k--- t------- E- f-r-o- m-g- e-l-s h-d-e e- k-m- t-d-n-k- ------------------------------------------- Eg forsov meg, elles hadde eg kome tidsnok. 0
Изпуснах автобуса, иначе щях да дойда навреме. Eg mi--- ---sen,-el-e- ha-de-e- k-m- ----nok. E- m---- b------ e---- h---- e- k--- t------- E- m-s-a b-s-e-, e-l-s h-d-e e- k-m- t-d-n-k- --------------------------------------------- Eg mista bussen, elles hadde eg kome tidsnok. 0
Не намерих пътя, иначе щях да дойда навреме. E--fa----kkj------n, ------h-----eg----e --d-n--. E- f--- i---- v----- e---- h---- e- v--- t------- E- f-n- i-k-e v-g-n- e-l-s h-d-e e- v-r- t-d-n-k- ------------------------------------------------- Eg fann ikkje vegen, elles hadde eg vore tidsnok. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Езикът и математиката

Мисленето и речта вървят заедно. Те си влияят взаимно. Лингвистичните структури влияят върху структурите на нашето мислене. В някои езици, например, няма думи за числа. Говорещите не разбират концепцията на числата. Така че математиката и езикът също вървят заедно по някакъв начин. Граматическите и математическите структури често са сходни. Някои изследователи смятат, че те също се обработват по подобен начин. Те вярват, че центърът на речта е отговорен и за математиката. Той може да помогне на мозъка да извършва изчисления. Последните проучвания стигат до друг извод , обаче. Те показват, че мозъкът ни обработва математиката без реч. Учените изследвали трима мъже. Мозъците на тези участници в експеримента били увредени. В резултат на това, центърът на речта също бил увреден. Мъжете имали големи проблеми с говоренето. Те вече не можели да формулират прости изречения. Не можели да разбират и думи. След тестването на речта, мъжете трябвало да решат математически задачи. Някои от тези математически пъзели били много сложни. Дори и при това положение, изпитваните участници успели да ги решат! Резултатите от това изследване са много интересни. Те показват, че математиката не се кодира с думи. Възможно е езикът и математиката да имат една и съща основа. И двете се обработват от един и същи център. Но математиката не се налага най-напред да бъде преобразувана в реч. Може би езикът и математиката също се развиват заедно... И чак когато мозъка е приключил развитието си, те вече съществуват отделно!