Разговорник

bg Въпроси – Минало време 2   »   nn Questions – Past tense 2

86 [осемдесет и шест]

Въпроси – Минало време 2

Въпроси – Минало време 2

86 [åttiseks]

Questions – Past tense 2

Изберете как искате да видите превода:   
български нинорск Играйте Повече
Ти каква вратовръзка носеше? K-a-s--p- ---kt- d-? K-- s---- b----- d-- K-a s-i-s b-u-t- d-? -------------------- Kva slips brukte du? 0
Ти каква кола си купи? K-- --l k-yr-e-du? K-- b-- k----- d-- K-a b-l k-y-d- d-? ------------------ Kva bil køyrde du? 0
Ти за какъв вестник се абонира? Kv--avis ---n-e-te--u p-? K-- a--- a-------- d- p-- K-a a-i- a-o-n-r-e d- p-? ------------------------- Kva avis abonnerte du på? 0
Кого видяхте? K--- s-- du? K--- s-- d-- K-e- s-g d-? ------------ Kven såg du? 0
Кого срещнахте? Kv---tr-fte d-? K--- t----- d-- K-e- t-e-t- d-? --------------- Kven trefte du? 0
Кого разпознахте? K-e----ente du-at-? K--- k----- d- a--- K-e- k-e-t- d- a-t- ------------------- Kven kjente du att? 0
Кога станахте? N-r-st-----opp? N-- s-- d- o--- N-r s-o d- o-p- --------------- Når sto du opp? 0
Кога започнахте? N----e--nte---? N-- b------ d-- N-r b-g-n-e d-? --------------- Når begynte du? 0
Кога свършихте? Når sl---a--u? N-- s----- d-- N-r s-u-t- d-? -------------- Når slutta du? 0
Защо се събудихте? Kvifo--v--na --? K----- v---- d-- K-i-o- v-k-a d-? ---------------- Kvifor vakna du? 0
Защо станахте учител? K-if-r--ar- -u læ--r? K----- v--- d- l----- K-i-o- v-r- d- l-r-r- --------------------- Kvifor vart du lærar? 0
Защо взехте такси? Kv--or-tok--u-d--sj-? K----- t-- d- d------ K-i-o- t-k d- d-o-j-? --------------------- Kvifor tok du drosje? 0
Откъде дойдохте? Kvar ko--du-fr-? K--- k-- d- f--- K-a- k-m d- f-å- ---------------- Kvar kom du frå? 0
Къде отидохте? K-a---j-kk-du? K--- g---- d-- K-a- g-e-k d-? -------------- Kvar gjekk du? 0
Къде бяхте? K-ar ha--d----re? K--- h-- d- v---- K-a- h-r d- v-r-? ----------------- Kvar har du vore? 0
Ти на кого помогна? K-en-hj--pte-d-? K--- h------ d-- K-e- h-e-p-e d-? ---------------- Kven hjelpte du? 0
Ти на кого писа? K-en-skre----u-ti-? K--- s----- d- t--- K-e- s-r-i- d- t-l- ------------------- Kven skreiv du til? 0
Ти на кого отговори? Kve-----r--du? K--- s---- d-- K-e- s-a-a d-? -------------- Kven svara du? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Двуезичието подобрява слуха

Хората, които говорят два езика чуват по-добре. Те могат да разграничат звуците по-точно. Едно американско проучване е стигнало до това заключение. Изследователите направили експеримент с няколко тийнейджъра. Част от участниците израснали като двуезични. Тези тийнейджъри говорели английски и испански език. Другата част от участниците говорели само английски. Младежите трябвало да слушат определена сричка. Това била сричката "da". Тя не била свързана с нито един от езиците. Сричката била пусната на запис в слушалките на участниците. В същото време, мозъчната им активност била измервана с електроди. След този тест тийнейджърите трябвало да слушат сричката отново. Този път, обаче, те чували и множество други разсейващи звуци. Имало различни гласове казващи безсмислени изречения. Двуезичните участници реагирали много силно на сричката. Мозъкът им показвал голяма активност. Те успявали да идентифицират точно сричката с или без разсейващите звуци. Едноезичните лица, обаче не се справяли така успешно. Техният слух не бил толкова добър, колкото този на двуезичните участници. Резултатът от експеримента изненадал изследователите. Дотогава било само известно, че музикантите имат особено добър слух. Но се оказва, че двуезичието също тренира ухото. Хората , които са двуезични постоянно се сблъскват с различни звуци. Ето защо, техният мозък трябва да разработи нови способности. Той се научава как да отличава различните езикови стимули. Изследователите сега тестват как езиковите умения засягат мозъка. Може би слухът може да се облагодетелства и когато човек учи езици по-късно в живота...