Разговорник

bg Автомобилна авария   »   hi गाड़ी खराब हो गई

39 [трийсет и девет]

Автомобилна авария

Автомобилна авария

३९ [उनतालीस]

39 [unataalees]

गाड़ी खराब हो गई

[gaadee kharaab ho gaee]

Изберете как искате да видите превода:   
български хинди Играйте Повече
Къде е най-близката бензиностанция? यहा- स-स--नज़--क-प--्-ो---ं--क--- --? यह-- सबस- नज-द-क प-ट-र-ल प-प कह-- ह-? य-ा- स-स- न-़-ी- प-ट-र-ल प-प क-ा- ह-? ------------------------------------- यहाँ सबसे नज़दीक पेट्रोल पंप कहाँ है? 0
ya--a- s------n-z--e-- -------p-m- ---a-n h-i? yahaan sabase nazadeek petrol pamp kahaan hai? y-h-a- s-b-s- n-z-d-e- p-t-o- p-m- k-h-a- h-i- ---------------------------------------------- yahaan sabase nazadeek petrol pamp kahaan hai?
Имам спукана гума. म--- -ाय- फ---ग----ै म-र- ट-यर फ-ट गय- ह- म-र- ट-य- फ-ट ग-ा ह- -------------------- मेरा टायर फूट गया है 0
mera-t-a--r ---o----y--hai mera taayar phoot gaya hai m-r- t-a-a- p-o-t g-y- h-i -------------------------- mera taayar phoot gaya hai
Можете ли да смените колелото? क्-ा-आ- पहि-ा--द--सक-े है-? क-य- आप पह-य- बदल सकत- ह--? क-य- आ- प-ि-ा ब-ल स-त- ह-ं- --------------------------- क्या आप पहिया बदल सकते हैं? 0
k-a aap p--i-a b-d---sa-at- h--n? kya aap pahiya badal sakate hain? k-a a-p p-h-y- b-d-l s-k-t- h-i-? --------------------------------- kya aap pahiya badal sakate hain?
Трябват ми няколко литра дизел. मु-े -क - दो लि-- ---़--च-ह-ए म-झ- एक – द- ल-टर ड-ज-ल च-ह-ए म-झ- ए- – द- ल-ट- ड-ज-ल च-ह-ए ----------------------------- मुझे एक – दो लिटर डीज़ल चाहिए 0
m-j-e -- – ---l--ar d----l----a-ie mujhe ek – do litar deezal chaahie m-j-e e- – d- l-t-r d-e-a- c-a-h-e ---------------------------------- mujhe ek – do litar deezal chaahie
Нямам повече бензин. प--्रो--ख--- हो-ग---है प-ट-र-ल खत-म ह- गय- ह- प-ट-र-ल ख-्- ह- ग-ा ह- ---------------------- पेट्रोल खत्म हो गया है 0
p--r-l ---tm -- ga-a-h-i petrol khatm ho gaya hai p-t-o- k-a-m h- g-y- h-i ------------------------ petrol khatm ho gaya hai
Имате ли резервна туба? क-य- आपके -ा--पे---ोल का ड-ब-बा-ह-? क-य- आपक- प-स प-ट-र-ल क- ड-ब-ब- ह-? क-य- आ-क- प-स प-ट-र-ल क- ड-ब-ब- ह-? ----------------------------------- क्या आपके पास पेट्रोल का डिब्बा है? 0
ky---a--k--p-as -etrol -- ---b---ai? kya aapake paas petrol ka dibba hai? k-a a-p-k- p-a- p-t-o- k- d-b-a h-i- ------------------------------------ kya aapake paas petrol ka dibba hai?
Къде мога да се обадя по телефон? मै- ---ँ -- फोन--र ---ा-/-सक-ी--ू-? म-- कह-- स- फ-न कर सकत- / सकत- ह--? म-ं क-ा- स- फ-न क- स-त- / स-त- ह-ँ- ----------------------------------- मैं कहाँ से फोन कर सकता / सकती हूँ? 0
m--- -----n -e -ho--kar -akat- / --kat-e---o-? main kahaan se phon kar sakata / sakatee hoon? m-i- k-h-a- s- p-o- k-r s-k-t- / s-k-t-e h-o-? ---------------------------------------------- main kahaan se phon kar sakata / sakatee hoon?
Трябва ми „Пътна помощ”. म--- --्नीक-- -े-ा-----़रुरत -ै म-झ- भग-न-करण स-व- क- ज-र-रत ह- म-झ- भ-्-ी-र- स-व- क- ज-र-र- ह- ------------------------------- मुझे भग्नीकरण सेवा की ज़रुरत है 0
m-jh- --agn-e-a-a------ -e- z-----t -ai mujhe bhagneekaran seva kee zarurat hai m-j-e b-a-n-e-a-a- s-v- k-e z-r-r-t h-i --------------------------------------- mujhe bhagneekaran seva kee zarurat hai
Търся работилница. मै- ग-रेज -ू-ढ---- ------हूँ म-- ग-र-ज ढ--ढ रह- / रह- ह-- म-ं ग-र-ज ढ-ँ- र-ा / र-ी ह-ँ ---------------------------- मैं गैरेज ढूँढ रहा / रही हूँ 0
m--n gairej dh-------a-- /--a--- -o-n main gairej dhoondh raha / rahee hoon m-i- g-i-e- d-o-n-h r-h- / r-h-e h-o- ------------------------------------- main gairej dhoondh raha / rahee hoon
Случи се злополука. ए----र्घट----ु- -ै एक द-र-घटन- ह-ई ह- ए- द-र-घ-न- ह-ई ह- ------------------ एक दुर्घटना हुई है 0
ek-durg---a-a -ue- --i ek durghatana huee hai e- d-r-h-t-n- h-e- h-i ---------------------- ek durghatana huee hai
Къде е най-близкият телефон? य--- सब---न---ीक-------- बू- -हाँ-ह-? यह-- सबस- नज-द-क ट-ल-फ-न ब-थ कह-- ह-? य-ा- स-स- न-़-ी- ट-ल-फ-न ब-थ क-ा- ह-? ------------------------------------- यहाँ सबसे नज़दीक टेलिफोन बूथ कहाँ है? 0
y---a--s-b--e-na--dee- t--i---- --o-h---haa- hai? yahaan sabase nazadeek teliphon booth kahaan hai? y-h-a- s-b-s- n-z-d-e- t-l-p-o- b-o-h k-h-a- h-i- ------------------------------------------------- yahaan sabase nazadeek teliphon booth kahaan hai?
Имате ли мобилен телефон със себе си? क्य- आ--े पा--म-बाइ----न है? क-य- आपक- प-स म-ब-इल फ-न ह-? क-य- आ-क- प-स म-ब-इ- फ-न ह-? ---------------------------- क्या आपके पास मोबाइल फोन है? 0
k-- -apak- -a-s --b--- ph-n----? kya aapake paas mobail phon hai? k-a a-p-k- p-a- m-b-i- p-o- h-i- -------------------------------- kya aapake paas mobail phon hai?
Трябва ни помощ. ह--ं म----ी ----रत -ै हम-- मदद क- ज-र-रत ह- ह-े- म-द क- ज-र-र- ह- --------------------- हमें मदद की ज़रुरत है 0
ha-e- m-dad-k-- z------ hai hamen madad kee zarurat hai h-m-n m-d-d k-e z-r-r-t h-i --------------------------- hamen madad kee zarurat hai
Извикайте лекар! डॉक्---क--बु--इ-े ड-क-टर क- ब-ल-इय- ड-क-ट- क- ब-ल-इ-े ----------------- डॉक्टर को बुलाइये 0
d--t-r ko bul-i-e doktar ko bulaiye d-k-a- k- b-l-i-e ----------------- doktar ko bulaiye
Извикайте полиция! प--ि- -ो ----इये प-ल-स क- ब-ल-इय- प-ल-स क- ब-ल-इ-े ---------------- पुलिस को बुलाइये 0
p-li- ko-bu----e pulis ko bulaiye p-l-s k- b-l-i-e ---------------- pulis ko bulaiye
Документите Ви, моля. क--या-अ----क---़---खाइये क-पय- अपन- क-गज- द-ख-इय- क-प-ा अ-न- क-ग-़ द-ख-इ-े ------------------------ कृपया अपने कागज़ दिखाइये 0
k-pa-a--pa-e -aa-az--i----ye krpaya apane kaagaz dikhaiye k-p-y- a-a-e k-a-a- d-k-a-y- ---------------------------- krpaya apane kaagaz dikhaiye
Шофьорската Ви книжка, моля. कृ--ा----- -ाइ-ैन्- दिख---े क-पय- अपन- ल-इस-न-स द-ख-इय- क-प-ा अ-न- ल-इ-ै-्- द-ख-इ-े --------------------------- कृपया अपना लाइसैन्स दिखाइये 0
kr---a -p-na--ai----- -i-h---e krpaya apana laisains dikhaiye k-p-y- a-a-a l-i-a-n- d-k-a-y- ------------------------------ krpaya apana laisains dikhaiye
Документите на автомобила, моля. कृ--ा ---े----़- -- -ा-ज़ -ि-ाइ-े क-पय- अपन- ग-ड-- क- क-गज- द-ख-इय- क-प-ा अ-न- ग-ड-ी क- क-ग-़ द-ख-इ-े --------------------------------- कृपया अपने गाड़ी के कागज़ दिखाइये 0
krp-y----an----ad-e k--k-a-az -ikh-iye krpaya apane gaadee ke kaagaz dikhaiye k-p-y- a-a-e g-a-e- k- k-a-a- d-k-a-y- -------------------------------------- krpaya apane gaadee ke kaagaz dikhaiye

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Талантливите бебета лингвисти

Преди дори да могат да говорят, бебетата знаят много за езиците. Различни експерименти са разкрили този факт. Развитието на децата се изследва в специални бебешки лаборатории. Също така е изследвано и как децата учат езици. Бебетата очевидно са по-интелигентни, отколкото сме си мислели досега. Дори и на 6 месеца те имат множество езикови способности. Те могат да разпознават своя роден език, например. Френските и германските бебета реагират по различен начин на определени тонове. Различни модели на стрес водят до различно поведение. Така че бебетата имат усещане за тона на своя език. Съвсем малките деца също могат да запомнят и малък брой думи. Родителите са много важни за езиковото развитие на бебетата. Защото бебетата се нуждаят от взаимодействие непосредствено след раждането. Те искат да общуват с мама и татко. Взаимодействието трябва да бъде придружено от положителни емоции, обаче. Родителите не трябва да са напрегнати, когато разговарят със своите бебета. Също така е погрешно да се говори само рядко с тях. Стресът или мълчанието могат да имат негативни последици за бебетата. Тяхното езиково развитие може да бъде неблагоприятно повлияно. За бебетата обучението започва още в утробата! Те реагират на реч още преди раждането. Те могат да възприемат акустични сигнали съвсем точно. След раждането си, те могат да разпознаят тези сигнали. Неродените деца могат също да научат дори ритъма на даден език. Бебетата могат да чуят гласа на майка си още в утробата. Така че можете дори да разговаряте с все още неродени деца. Но не трябва да прекалявате ... Детето ще има достатъчно време за упражнения и след раждането!
Знаете ли, че?
Шведският принадлежи към северногерманските езици. Той е майчин език на повече от 8 милиона души. Говори се в Швеция и отчасти във Финландия. Шведите могат да общуват с норвежците сравнително безпроблемно. Дори съществува смесен език, който съчетава елементи от двата езика. И с датчаните може да се общува, ако се говори ясно. Шведската азбука има 29 букви. Характерна за шведския е изразената звукова система. Дългите и късите гласни определят смисъла на думата. Височината на тона също e определяща в шведския. Шведските думи и фрази по принцип са доста кратки. Словоредът следва установени правила. Граматиката не е много сложна. Структурите са подобни на тези в английски език. Учете шведски, езикът въобще не е труден!