Разговорник

bg Във влака   »   uk У поїзді

34 [трийсет и четири]

Във влака

Във влака

34 [тридцять чотири]

34 [trydtsyatʹ chotyry]

У поїзді

[U poïzdi]

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
Това ли е влакът за Берлин? Ц---о-яг-д--Б-р--н-? Ц- п---- д- Б------- Ц- п-т-г д- Б-р-і-а- -------------------- Це потяг до Берліна? 0
T-- p-ty-h d- B---ina? T-- p----- d- B------- T-e p-t-a- d- B-r-i-a- ---------------------- Tse potyah do Berlina?
Кога тръгва влакът? К--и в--пр----єтьс- -о-яг? К--- в------------- п----- К-л- в-д-р-в-я-т-с- п-т-г- -------------------------- Коли відправляється потяг? 0
K----v-dp-a-l-a-e-ʹsya p-t-ah? K--- v---------------- p------ K-l- v-d-r-v-y-y-t-s-a p-t-a-? ------------------------------ Koly vidpravlyayetʹsya potyah?
Кога пристига влакът в Берлин? К-ли --ибуває-п---- ----е--іна? К--- п------- п---- д- Б------- К-л- п-и-у-а- п-т-г д- Б-р-і-а- ------------------------------- Коли прибуває потяг до Берліна? 0
Ko-y---ybuv--e po-ya- d--B-r----? K--- p-------- p----- d- B------- K-l- p-y-u-a-e p-t-a- d- B-r-i-a- --------------------------------- Koly prybuvaye potyah do Berlina?
Извинете, може ли да мина? П-о-----,--ожн- п-ой-и? П-------- м---- п------ П-о-а-т-, м-ж-а п-о-т-? ----------------------- Пробачте, можна пройти? 0
Pr-ba--t-- m--h-a-p--y-ty? P--------- m----- p------- P-o-a-h-e- m-z-n- p-o-̆-y- -------------------------- Probachte, mozhna proy̆ty?
Мисля, че това е моето място. Ме----д-єт-ся, -е – -о----сц-. М--- з-------- ц- – м-- м----- М-н- з-а-т-с-, ц- – м-є м-с-е- ------------------------------ Мені здається, це – моє місце. 0
Me-i -d-y--ʹ-ya- ts--– -----mi-t-e. M--- z---------- t-- – m--- m------ M-n- z-a-e-ʹ-y-, t-e – m-y- m-s-s-. ----------------------------------- Meni zdayetʹsya, tse – moye mistse.
Мисля, че седите на моето място. М-ні-з-а----я--Ви------е--а мо-----ісці. М--- з-------- В- с----- н- м---- м----- М-н- з-а-т-с-, В- с-д-т- н- м-є-у м-с-і- ---------------------------------------- Мені здається, Ви сидите на моєму місці. 0
M-------y---sya--Vy sy-yte na--o-e-u--i--s-. M--- z---------- V- s----- n- m----- m------ M-n- z-a-e-ʹ-y-, V- s-d-t- n- m-y-m- m-s-s-. -------------------------------------------- Meni zdayetʹsya, Vy sydyte na moyemu mistsi.
Къде е спалният вагон? Де---аль----вагон? Д- с------- в----- Д- с-а-ь-и- в-г-н- ------------------ Де спальний вагон? 0
D--sp-l-ny-̆-v----? D- s-------- v----- D- s-a-ʹ-y-̆ v-h-n- ------------------- De spalʹnyy̆ vahon?
Спалният вагон е в края на влака. Сп---н-----г---- кінці по----. С------- в---- у к---- п------ С-а-ь-и- в-г-н у к-н-і п-т-г-. ------------------------------ Спальний вагон у кінці потягу. 0
S-al--y-̆ -ah---- k-n-s- p---a--. S-------- v---- u k----- p------- S-a-ʹ-y-̆ v-h-n u k-n-s- p-t-a-u- --------------------------------- Spalʹnyy̆ vahon u kintsi potyahu.
А къде е вагон-ресторантът? – В началото. А де-в--о- --р-сто-а-- - Н- ---а-ку -ої-да. А д- в---- – р-------- – Н- п------ п------ А д- в-г-н – р-с-о-а-? – Н- п-ч-т-у п-ї-д-. ------------------------------------------- А де вагон – ресторан? – На початку поїзда. 0
A----v-h-- – res-o-a-? – -- po----ku-poï-d-. A d- v---- – r-------- – N- p------- p------- A d- v-h-n – r-s-o-a-? – N- p-c-a-k- p-i-z-a- --------------------------------------------- A de vahon – restoran? – Na pochatku poïzda.
Може ли да спя долу? Мо-----ен- спа-и на н---ій-п-л---? М---- м--- с---- н- н----- п------ М-ж-а м-н- с-а-и н- н-ж-і- п-л-ц-? ---------------------------------- Можна мені спати на нижній полиці? 0
M--h-a m-n- spat- -a-n---n--̆ p---t-i? M----- m--- s---- n- n------- p------- M-z-n- m-n- s-a-y n- n-z-n-y- p-l-t-i- -------------------------------------- Mozhna meni spaty na nyzhniy̆ polytsi?
Може ли да спя в средата? М--н- мені--па-и---с--е---і? М---- м--- с---- п---------- М-ж-а м-н- с-а-и п-с-р-д-н-? ---------------------------- Можна мені спати посередині? 0
M-zh-a-meni -pa----o-------i? M----- m--- s---- p---------- M-z-n- m-n- s-a-y p-s-r-d-n-? ----------------------------- Mozhna meni spaty poseredyni?
Може ли да спя горе? М-жн--мені ---ти-на--е---і---о-иц-? М---- м--- с---- н- в------ п------ М-ж-а м-н- с-а-и н- в-р-н-й п-л-ц-? ----------------------------------- Можна мені спати на верхній полиці? 0
M-zh-- -en--s--t- n----r--n-y̆ -olytsi? M----- m--- s---- n- v-------- p------- M-z-n- m-n- s-a-y n- v-r-h-i-̆ p-l-t-i- --------------------------------------- Mozhna meni spaty na verkhniy̆ polytsi?
Кога ще стигнем границата? Коли м--бу---о на к--д---? К--- м- б----- н- к------- К-л- м- б-д-м- н- к-р-о-і- -------------------------- Коли ми будемо на кордоні? 0
K-l- -y b-de-- -a-k--d--i? K--- m- b----- n- k------- K-l- m- b-d-m- n- k-r-o-i- -------------------------- Koly my budemo na kordoni?
Колко трае пътуването до Берлин? Я- --вг-----ва---ої---- -о --р--н-? Я- д---- т----- п------ д- Б------- Я- д-в-о т-и-а- п-ї-д-а д- Б-р-і-а- ----------------------------------- Як довго триває поїздка до Берліна? 0
Y-- ---ho-t-yvay--po--zdk--do-B-rli--? Y-- d---- t------ p------- d- B------- Y-k d-v-o t-y-a-e p-i-z-k- d- B-r-i-a- -------------------------------------- Yak dovho tryvaye poïzdka do Berlina?
Влакът има ли закъснение? Ч- --тяг --пізн---ься? Ч- п---- з------------ Ч- п-т-г з-п-з-ю-т-с-? ---------------------- Чи потяг запізнюється? 0
Ch- --tyah----i-n-uye-ʹs-a? C-- p----- z--------------- C-y p-t-a- z-p-z-y-y-t-s-a- --------------------------- Chy potyah zapiznyuyetʹsya?
Имате ли нещо за четене? Чи-м--т- В- щ-сь по-и-а-и? Ч- м---- В- щ--- п-------- Ч- м-є-е В- щ-с- п-ч-т-т-? -------------------------- Чи маєте Ви щось почитати? 0
Chy--ay--e -y -hcho-- p--hyta-y? C-- m----- V- s------ p--------- C-y m-y-t- V- s-c-o-ʹ p-c-y-a-y- -------------------------------- Chy mayete Vy shchosʹ pochytaty?
Тук може ли да се купи нещо за ядене и пиене? Т-- мо-н- -о-с-- -а -о-и--? Т-- м---- п----- т- п------ Т-т м-ж-а п-ї-т- т- п-п-т-? --------------------------- Тут можна поїсти та попити? 0
T-t----hna ---̈s-- t- p-py-y? T-- m----- p------ t- p------ T-t m-z-n- p-i-s-y t- p-p-t-? ----------------------------- Tut mozhna poïsty ta popyty?
Бихте ли ме събудили в 7.00 часа, моля? Мо-е-е----е-р---у--ти, б--ь----ка,---7--0-г--ині? М----- м--- р--------- б---------- о 7--- г------ М-ж-т- м-н- р-з-у-и-и- б-д---а-к-, о 7-0- г-д-н-? ------------------------------------------------- Можете мене розбудити, будь-ласка, о 7.00 годині? 0
M-z-et--------ozbud-t---budʹ--aska,-o---0--hod-n-? M------ m--- r--------- b---------- o 7--- h------ M-z-e-e m-n- r-z-u-y-y- b-d---a-k-, o 7-0- h-d-n-? -------------------------------------------------- Mozhete mene rozbudyty, budʹ-laska, o 7.00 hodyni?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Бебетата четат по устните!

Когато бебетата се учат да говорят, те обръщат внимание на устата на родителите си. Психолозите, които изследват детското развитие са открили този факт. Бебетата започват да четат по устните на около шестмесечна възраст. По този начин те се научават как трябва да оформят устата си, за да възпроизвеждат звуци. Когато бебетата са на една година, те вече разбират няколко думи. От тази възраст нататък те отново започват да гледат хората в очите. По този начин те получават много важна информация. Като се вглеждат в очите, те могат да определят дали родителите им са щастливи или тъжни. По този начин те опознават света на чувствата. Но става още по-интересно, когато някой им заговори на чужд език. Тогава бебетата отново започват да четат по устните. По този начин те се научават как да образуват чуждите звуци. Ето защо, когато говорим на бебетата винаги трябва да гледаме в тях. Освен това, бебетата се нуждаят от диалог за развитието на своя език. По-специално, родителите често повтарят това, което бебетата казват. Така бебетата получават обратна връзка. Тя е много важна за кърмачетата. Чрез нея те получават информация, че са разбрани. Това потвърждение мотивира бебета. Те продължават да се забавляват докато се учат да говорят. Така че не е достатъчно само да пускаме аудиокасети за бебета. Проучванията показват, че бебетата наистина са в състояние да четат по устните. При някои експерименти на бебета показали видеозаписи без звук. Видеозаписите били както на родния, така и на чужд език. Бебетата гледали по-дълго записите на собствения си език. И били значително по-съсредоточени при това. Но първите думи на бебета са същите навсякъде по света. "Мама" и "тати" - лесно е да се каже на всички езици!
Знаете ли, че?
Полския принадлежи към западнославянските езици. Той е майчин език на повече от 45 милиона души. Те живеят предимно в Полша и в някои страни от Източна Европа. Но полски емигранти са разпространили езика си и на други континенти. По света има около 60 милиона души, които говорят полски. С това след руския той е най-говоримият славянски език. Полският е тясно свързан с чешкия и словашкия. Съвременният полски книжовен език се е развил от различни диалекти. Днес те почти не съществуват, тъй като повечето поляци използват официалния език. Полската азбука се основава на латиницата и има 35 букви. Ударението се поставя винаги върху предпоследна сричка на думата. В граматиката съществуват седем падежа и три рода. Почти всяко окончание на дума е признак за склонение или спрежение. Това не прави полския лесен за изучаване ... Но скоро ще бъде един от най-важните езици в Европа!