Разговорник

bg Във влака   »   lv Vilcienā

34 [трийсет и четири]

Във влака

Във влака

34 [trīsdesmit četri]

Vilcienā

Изберете как искате да видите превода:   
български латвийски Играйте Повече
Това ли е влакът за Берлин? Vai-š-- i- -i-ci-n- u---e----i? V-- š-- i- v------- u- B------- V-i š-s i- v-l-i-n- u- B-r-ī-i- ------------------------------- Vai šis ir vilciens uz Berlīni? 0
Кога тръгва влакът? C---- -t-et--i---e--? C---- a---- v-------- C-k-s a-i-t v-l-i-n-? --------------------- Cikos atiet vilciens? 0
Кога пристига влакът в Берлин? C--o- -il---n- -----k B-rl-nē? C---- v------- p----- B------- C-k-s v-l-i-n- p-e-ā- B-r-ī-ē- ------------------------------ Cikos vilciens pienāk Berlīnē? 0
Извинете, може ли да мина? A-----oj-e-, -a--es v-r--- p-i-- ga-ām? A----------- v-- e- v----- p---- g----- A-v-i-o-i-t- v-i e- v-r-t- p-i-t g-r-m- --------------------------------------- Atvainojiet, vai es varētu paiet garām? 0
Мисля, че това е моето място. Es--o---u,--- i- ---a -----. E- d------ t- i- m--- v----- E- d-m-j-, t- i- m-n- v-e-a- ---------------------------- Es domāju, tā ir mana vieta. 0
Мисля, че седите на моето място. E- -omā-u,---s-sē-at ma-ā-vi---. E- d------ J-- s---- m--- v----- E- d-m-j-, J-s s-ž-t m-n- v-e-ā- -------------------------------- Es domāju, Jūs sēžat manā vietā. 0
Къде е спалният вагон? Ku- -r --ļ-mva-o-s? K-- i- g----------- K-r i- g-ļ-m-a-o-s- ------------------- Kur ir guļamvagons? 0
Спалният вагон е в края на влака. G--amva--ns i--vi-cie-a ----ā-a --ig-s. G---------- i- v------- s------ b------ G-ļ-m-a-o-s i- v-l-i-n- s-s-ā-a b-i-ā-. --------------------------------------- Guļamvagons ir vilciena sastāva beigās. 0
А къде е вагон-ресторантът? – В началото. Un--ur -r r-s----nva-o-s?-–---l----a sa-t-v---ā--mā. U- k-- i- r-------------- – V------- s------ s------ U- k-r i- r-s-o-ā-v-g-n-? – V-l-i-n- s-s-ā-a s-k-m-. ---------------------------------------------------- Un kur ir restorānvagons? – Vilciena sastāva sākumā. 0
Може ли да спя долу? Vai ------- -ulēt-----? V-- e- v--- g---- l---- V-i e- v-r- g-l-t l-j-? ----------------------- Vai es varu gulēt lejā? 0
Може ли да спя в средата? Va-----va-- gu-ē--vi--? V-- e- v--- g---- v---- V-i e- v-r- g-l-t v-d-? ----------------------- Vai es varu gulēt vidū? 0
Може ли да спя горе? V-- -- -a-u-gu--- -ug--? V-- e- v--- g---- a----- V-i e- v-r- g-l-t a-g-ā- ------------------------ Vai es varu gulēt augšā? 0
Кога ще стигнем границата? Kad -ē- --s-m -i---------? K-- m-- b---- p-- r------- K-d m-s b-s-m p-e r-b-ž-s- -------------------------- Kad mēs būsim pie robežas? 0
Колко трае пътуването до Берлин? C------s--r b----i-ns-l-dz ----īne-? C-- i--- i- b-------- l--- B-------- C-k i-g- i- b-a-c-e-s l-d- B-r-ī-e-? ------------------------------------ Cik ilgs ir brauciens līdz Berlīnei? 0
Влакът има ли закъснение? Vai -ilci-----avē--s? V-- v------- k------- V-i v-l-i-n- k-v-j-s- --------------------- Vai vilciens kavējas? 0
Имате ли нещо за четене? Vai Jum- -r -------s -- pal-sī-? V-- J--- i- k--- k-- k- p------- V-i J-m- i- k-u- k-s k- p-l-s-t- -------------------------------- Vai Jums ir kaut kas ko palasīt? 0
Тук може ли да се купи нещо за ядене и пиене? V-i te--a--d-bū----u- ---ē-amu--n-d--r--u? V-- t- v-- d---- k--- k- ē---- u- d------- V-i t- v-r d-b-t k-u- k- ē-a-u u- d-e-a-u- ------------------------------------------ Vai te var dabūt kaut ko ēdamu un dzeramu? 0
Бихте ли ме събудили в 7.00 часа, моля? Vai Jūs--a---u -a-- -am---nā- 7-0-? V-- J-- v----- m--- p-------- 7---- V-i J-s v-r-t- m-n- p-m-d-n-t 7-0-? ----------------------------------- Vai Jūs varētu mani pamodināt 7.00? 0

Бебетата четат по устните!

Когато бебетата се учат да говорят, те обръщат внимание на устата на родителите си. Психолозите, които изследват детското развитие са открили този факт. Бебетата започват да четат по устните на около шестмесечна възраст. По този начин те се научават как трябва да оформят устата си, за да възпроизвеждат звуци. Когато бебетата са на една година, те вече разбират няколко думи. От тази възраст нататък те отново започват да гледат хората в очите. По този начин те получават много важна информация. Като се вглеждат в очите, те могат да определят дали родителите им са щастливи или тъжни. По този начин те опознават света на чувствата. Но става още по-интересно, когато някой им заговори на чужд език. Тогава бебетата отново започват да четат по устните. По този начин те се научават как да образуват чуждите звуци. Ето защо, когато говорим на бебетата винаги трябва да гледаме в тях. Освен това, бебетата се нуждаят от диалог за развитието на своя език. По-специално, родителите често повтарят това, което бебетата казват. Така бебетата получават обратна връзка. Тя е много важна за кърмачетата. Чрез нея те получават информация, че са разбрани. Това потвърждение мотивира бебета. Те продължават да се забавляват докато се учат да говорят. Така че не е достатъчно само да пускаме аудиокасети за бебета. Проучванията показват, че бебетата наистина са в състояние да четат по устните. При някои експерименти на бебета показали видеозаписи без звук. Видеозаписите били както на родния, така и на чужд език. Бебетата гледали по-дълго записите на собствения си език. И били значително по-съсредоточени при това. Но първите думи на бебета са същите навсякъде по света. "Мама" и "тати" - лесно е да се каже на всички езици!
Знаете ли, че?
Полския принадлежи към западнославянските езици. Той е майчин език на повече от 45 милиона души. Те живеят предимно в Полша и в някои страни от Източна Европа. Но полски емигранти са разпространили езика си и на други континенти. По света има около 60 милиона души, които говорят полски. С това след руския той е най-говоримият славянски език. Полският е тясно свързан с чешкия и словашкия. Съвременният полски книжовен език се е развил от различни диалекти. Днес те почти не съществуват, тъй като повечето поляци използват официалния език. Полската азбука се основава на латиницата и има 35 букви. Ударението се поставя винаги върху предпоследна сричка на думата. В граматиката съществуват седем падежа и три рода. Почти всяко окончание на дума е признак за склонение или спрежение. Това не прави полския лесен за изучаване ... Но скоро ще бъде един от най-важните езици в Европа!