Разговорник

bg Във влака   »   ru В поезде

34 [трийсет и четири]

Във влака

Във влака

34 [тридцать четыре]

34 [tridtsatʹ chetyre]

В поезде

[V poyezde]

Изберете как искате да видите превода:   
български руски Играйте Повече
Това ли е влакът за Берлин? Эт-----з--д--Бер-и--? Э-- п---- д- Б------- Э-о п-е-д д- Б-р-и-а- --------------------- Это поезд до Берлина? 0
Et- po-ez-----B-rl---? E-- p----- d- B------- E-o p-y-z- d- B-r-i-a- ---------------------- Eto poyezd do Berlina?
Кога тръгва влакът? К-гд- этот по-зд---п-а-л--т-я? К---- э--- п---- о------------ К-г-а э-о- п-е-д о-п-а-л-е-с-? ------------------------------ Когда этот поезд отправляется? 0
K--d- ---t-p-y-----tpr------et--a? K---- e--- p----- o--------------- K-g-a e-o- p-y-z- o-p-a-l-a-e-s-a- ---------------------------------- Kogda etot poyezd otpravlyayetsya?
Кога пристига влакът в Берлин? Когд----о----е---п-ибы-ает-в-Берл-н? К---- э--- п---- п-------- в Б------ К-г-а э-о- п-е-д п-и-ы-а-т в Б-р-и-? ------------------------------------ Когда этот поезд прибывает в Берлин? 0
K--d----ot p-y--d-p--byva--t-v -----n? K---- e--- p----- p--------- v B------ K-g-a e-o- p-y-z- p-i-y-a-e- v B-r-i-? -------------------------------------- Kogda etot poyezd pribyvayet v Berlin?
Извинете, може ли да мина? И---н---, --з--ш-те п-ойт-? И-------- р-------- п------ И-в-н-т-, р-з-е-и-е п-о-т-? --------------------------- Извините, разрешите пройти? 0
Iz-i---e, razr-s-ite-p--y--? I-------- r--------- p------ I-v-n-t-, r-z-e-h-t- p-o-t-? ---------------------------- Izvinite, razreshite proyti?
Мисля, че това е моето място. П--м-ем---э-о --- -е-т-. П-------- э-- м-- м----- П---о-м-, э-о м-ё м-с-о- ------------------------ По-моему, это моё место. 0
Po-mo-e-u, et--m-y--me--o. P--------- e-- m--- m----- P---o-e-u- e-o m-y- m-s-o- -------------------------- Po-moyemu, eto moyë mesto.
Мисля, че седите на моето място. П---ое--- вы-с--и----а-моё- ----е. П-------- в- с----- н- м--- м----- П---о-м-, в- с-д-т- н- м-ё- м-с-е- ---------------------------------- По-моему, вы сидите на моём месте. 0
P--moy--------si-i---na---y---m-ste. P--------- v- s----- n- m---- m----- P---o-e-u- v- s-d-t- n- m-y-m m-s-e- ------------------------------------ Po-moyemu, vy sidite na moyëm meste.
Къде е спалният вагон? Г-е--пал---й-ваг-н? Г-- с------- в----- Г-е с-а-ь-ы- в-г-н- ------------------- Где спальный вагон? 0
Gd- --a----y -agon? G-- s------- v----- G-e s-a-ʹ-y- v-g-n- ------------------- Gde spalʹnyy vagon?
Спалният вагон е в края на влака. Спальн-- -аго----к-н-- -оезда. С------- в---- в к---- п------ С-а-ь-ы- в-г-н в к-н-е п-е-д-. ------------------------------ Спальный вагон в конце поезда. 0
Spalʹ--- ----- v k---se-p-----a. S------- v---- v k----- p------- S-a-ʹ-y- v-g-n v k-n-s- p-y-z-a- -------------------------------- Spalʹnyy vagon v kontse poyezda.
А къде е вагон-ресторантът? – В началото. А --- ва-о--ре------? --В-г-л-----оезд-. А г-- в-------------- – В г----- п------ А г-е в-г-н-р-с-о-а-? – В г-л-в- п-е-д-. ---------------------------------------- А где вагон-ресторан? – В голове поезда. 0
A g----a-on----to-an?-– - go-o-- p-y--d-. A g-- v-------------- – V g----- p------- A g-e v-g-n-r-s-o-a-? – V g-l-v- p-y-z-a- ----------------------------------------- A gde vagon-restoran? – V golove poyezda.
Може ли да спя долу? Можно - буду -п--ь н--н---ей -о---? М---- я б--- с---- н- н----- п----- М-ж-о я б-д- с-а-ь н- н-ж-е- п-л-е- ----------------------------------- Можно я буду спать на нижней полке? 0
Moz-no ---bu-u-s-a-- n---i-hn---pol-e? M----- y- b--- s---- n- n------ p----- M-z-n- y- b-d- s-a-ʹ n- n-z-n-y p-l-e- -------------------------------------- Mozhno ya budu spatʹ na nizhney polke?
Може ли да спя в средата? М-----я б--- с--ть н--средн-й -ол--? М---- я б--- с---- н- с------ п----- М-ж-о я б-д- с-а-ь н- с-е-н-й п-л-е- ------------------------------------ Можно я буду спать на средней полке? 0
Mo-h-- -a--udu--pa-- -a s--d--y ----e? M----- y- b--- s---- n- s------ p----- M-z-n- y- b-d- s-a-ʹ n- s-e-n-y p-l-e- -------------------------------------- Mozhno ya budu spatʹ na sredney polke?
Може ли да спя горе? М--н- ----д- с-ать на---р-н-- п----? М---- я б--- с---- н- в------ п----- М-ж-о я б-д- с-а-ь н- в-р-н-й п-л-е- ------------------------------------ Можно я буду спать на верхней полке? 0
M-z-n- y- --du--pa------ver---e-----ke? M----- y- b--- s---- n- v------- p----- M-z-n- y- b-d- s-a-ʹ n- v-r-h-e- p-l-e- --------------------------------------- Mozhno ya budu spatʹ na verkhney polke?
Кога ще стигнем границата? Ко-да--ы---д-м -а--ра--це? К---- м- б---- н- г------- К-г-а м- б-д-м н- г-а-и-е- -------------------------- Когда мы будем на границе? 0
K--da-----udem n- g--n----? K---- m- b---- n- g-------- K-g-a m- b-d-m n- g-a-i-s-? --------------------------- Kogda my budem na granitse?
Колко трае пътуването до Берлин? Ка- --л-о -о----и-----о----л-на? К-- д---- п---- и--- д- Б------- К-к д-л-о п-е-д и-ё- д- Б-р-и-а- -------------------------------- Как долго поезд идёт до Берлина? 0
Kak do--o p--ezd id-t ----erl-n-? K-- d---- p----- i--- d- B------- K-k d-l-o p-y-z- i-ë- d- B-r-i-a- --------------------------------- Kak dolgo poyezd idët do Berlina?
Влакът има ли закъснение? По-з- --а-ды---т? П---- о---------- П-е-д о-а-д-в-е-? ----------------- Поезд опаздывает? 0
Po-------azd-v-yet? P----- o----------- P-y-z- o-a-d-v-y-t- ------------------- Poyezd opazdyvayet?
Имате ли нещо за четене? У-Ва- --т--чт--н------п--и----? У В-- е--- ч--------- п-------- У В-с е-т- ч-о-н-б-д- п-ч-т-т-? ------------------------------- У Вас есть что-нибудь почитать? 0
U --s---s-----t--ni-ud--po-h-----? U V-- y---- c---------- p--------- U V-s y-s-ʹ c-t---i-u-ʹ p-c-i-a-ʹ- ---------------------------------- U Vas yestʹ chto-nibudʹ pochitatʹ?
Тук може ли да се купи нещо за ядене и пиене? З-ес- -ожн------ни--дь-по--т- и-----т-? З---- м---- ч--------- п----- и п------ З-е-ь м-ж-о ч-о-н-б-д- п-е-т- и п-п-т-? --------------------------------------- Здесь можно что-нибудь поесть и попить? 0
Z-e-ʹ------o---t---i--d- po--st------p-t-? Z---- m----- c---------- p------ i p------ Z-e-ʹ m-z-n- c-t---i-u-ʹ p-y-s-ʹ i p-p-t-? ------------------------------------------ Zdesʹ mozhno chto-nibudʹ poyestʹ i popitʹ?
Бихте ли ме събудили в 7.00 часа, моля? Р--бу-----мен-- -о---у-ст-,-- семь-ч-сов. Р-------- м---- п---------- в с--- ч----- Р-з-у-и-е м-н-, п-ж-л-й-т-, в с-м- ч-с-в- ----------------------------------------- Разбудите меня, пожалуйста, в семь часов. 0
Ra--ud--- ---ya- p----l-y--a, ----mʹ --a---. R-------- m----- p----------- v s--- c------ R-z-u-i-e m-n-a- p-z-a-u-s-a- v s-m- c-a-o-. -------------------------------------------- Razbudite menya, pozhaluysta, v semʹ chasov.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Бебетата четат по устните!

Когато бебетата се учат да говорят, те обръщат внимание на устата на родителите си. Психолозите, които изследват детското развитие са открили този факт. Бебетата започват да четат по устните на около шестмесечна възраст. По този начин те се научават как трябва да оформят устата си, за да възпроизвеждат звуци. Когато бебетата са на една година, те вече разбират няколко думи. От тази възраст нататък те отново започват да гледат хората в очите. По този начин те получават много важна информация. Като се вглеждат в очите, те могат да определят дали родителите им са щастливи или тъжни. По този начин те опознават света на чувствата. Но става още по-интересно, когато някой им заговори на чужд език. Тогава бебетата отново започват да четат по устните. По този начин те се научават как да образуват чуждите звуци. Ето защо, когато говорим на бебетата винаги трябва да гледаме в тях. Освен това, бебетата се нуждаят от диалог за развитието на своя език. По-специално, родителите често повтарят това, което бебетата казват. Така бебетата получават обратна връзка. Тя е много важна за кърмачетата. Чрез нея те получават информация, че са разбрани. Това потвърждение мотивира бебета. Те продължават да се забавляват докато се учат да говорят. Така че не е достатъчно само да пускаме аудиокасети за бебета. Проучванията показват, че бебетата наистина са в състояние да четат по устните. При някои експерименти на бебета показали видеозаписи без звук. Видеозаписите били както на родния, така и на чужд език. Бебетата гледали по-дълго записите на собствения си език. И били значително по-съсредоточени при това. Но първите думи на бебета са същите навсякъде по света. "Мама" и "тати" - лесно е да се каже на всички езици!
Знаете ли, че?
Полския принадлежи към западнославянските езици. Той е майчин език на повече от 45 милиона души. Те живеят предимно в Полша и в някои страни от Източна Европа. Но полски емигранти са разпространили езика си и на други континенти. По света има около 60 милиона души, които говорят полски. С това след руския той е най-говоримият славянски език. Полският е тясно свързан с чешкия и словашкия. Съвременният полски книжовен език се е развил от различни диалекти. Днес те почти не съществуват, тъй като повечето поляци използват официалния език. Полската азбука се основава на латиницата и има 35 букви. Ударението се поставя винаги върху предпоследна сричка на думата. В граматиката съществуват седем падежа и три рода. Почти всяко окончание на дума е признак за склонение или спрежение. Това не прави полския лесен за изучаване ... Но скоро ще бъде един от най-важните езици в Европа!