Разговорник

bg Минало време 1   »   ku Past tense 1

81 [осемдесет и едно]

Минало време 1

Минало време 1

81 [heştê û yek]

Past tense 1

Изберете как искате да видите превода:   
български кюрдски (курманджи) Играйте Повече
Пиша ni--s--d-n n--------- n-v-s-n-i- ---------- nivîsandin 0
Той написа писмо. W- --m--e- ----s-n-. W- n------ n-------- W- n-m-y-k n-v-s-n-. -------------------- Wî nameyek nivîsand. 0
А тя надписваше картичка. Û--- qa-t-- n---san-. Û w- q----- n-------- Û w- q-r-e- n-v-s-n-. --------------------- Û wê qartek nivîsand. 0
Чета xw--din x------ x-e-d-n ------- xwendin 0
Той четеше илюстровано списание. Wî---varek -we-d. W- k------ x----- W- k-v-r-k x-e-d- ----------------- Wî kovarek xwend. 0
А тя четеше книга. Û-wê--ir----k--we-d Û w- p------- x---- Û w- p-r-û-e- x-e-d ------------------- Û wê pirtûkek xwend 0
Вземам w--g--tin w-------- w-r-i-t-n --------- wergirtin 0
Той взе цигара. Wî cixareyek -ergir-. W- c-------- w------- W- c-x-r-y-k w-r-i-t- --------------------- Wî cixareyek wergirt. 0
Тя взе парче шоколад. Wê-qet-k--î--l-t- w-r---t. W- q---- ç------- w------- W- q-t-k ç-k-l-t- w-r-i-t- -------------------------- Wê qetek çîkolate wergirt. 0
Той не беше предан, но тя беше предана. E--(mê-)-di-s------b----ê -- (-in- -i--oz-bû. E- (---- d----- n----- l- e- (---- d----- b-- E- (-ê-) d-l-o- n-n-û- l- e- (-i-) d-l-o- b-. --------------------------------------------- Ew (mêr) dilsoz nînbû, lê ew (jin) dilsoz bû. 0
Той беше мързелив, но тя беше старателна. Ew -mêr- t-ral -û- lê-e- ---n) --hat--bû. E- (---- t---- b-- l- e- (---- j----- b-- E- (-ê-) t-r-l b-, l- e- (-i-) j-h-t- b-. ----------------------------------------- Ew (mêr) tiral bû, lê ew (jin) jêhatî bû. 0
Той беше беден, но тя беше богата. Ew -m--) x-zan --, -- -- (j-n---e--e-en----. E- (---- x---- b-- l- e- (---- d-------- b-- E- (-ê-) x-z-n b-, l- e- (-i-) d-w-e-e-d b-. -------------------------------------------- Ew (mêr) xizan bû, lê ew (jin) dewlemend bû. 0
Той нямаше пари, а дългове. P--ê -- ---e bû--ê-belê deynê -î ---û. P--- w- t--- b- l- b--- d---- w- h---- P-r- w- t-n- b- l- b-l- d-y-ê w- h-b-. -------------------------------------- Perê wî tine bû lê belê deynê wî hebû. 0
Той нямаше късмет, а само несполука. Ş-nsê--î ti-e b---ê--e-ê --şan- bû. Ş---- w- t--- b- l- b--- b----- b-- Ş-n-ê w- t-n- b- l- b-l- b-ş-n- b-. ----------------------------------- Şansê wî tine bû lê belê bêşans bû. 0
Той нямаше успех, а неуспех. E--s---ef-----nbû -- bel- --rne-e-î---. E- s------- n---- l- b--- s-------- b-- E- s-r-e-t- n-n-û l- b-l- s-r-e-e-î b-. --------------------------------------- Ew serkeftî nînbû lê belê serneketî bû. 0
Той не беше доволен, а недоволен. E----fx--- ---b-- -ê bel--b---f--û. E- k------ n----- l- b--- b---- b-- E- k-f-w-ş n-n-û- l- b-l- b-k-f b-. ----------------------------------- Ew kêfxweş nînbû, lê belê bêkêf bû. 0
Той не беше щастлив, а нещастен. Ew--i---- --nbû,-lê--el- dil--- -û. E- d----- n----- l- b--- d----- b-- E- d-l-a- n-n-û- l- b-l- d-l-e- b-. ----------------------------------- Ew dilşad nînbû, lê belê dilreş bû. 0
Той не беше симпатичен, а несимпатичен. Ew -wî--îr-n-nînb-, l- -elê---î--e----û. E- x-------- n----- l- b--- x------- b-- E- x-î-ş-r-n n-n-û- l- b-l- x-î-t-h- b-. ---------------------------------------- Ew xwînşîrîn nînbû, lê belê xwîntehl bû. 0

Как децата се научават да говорят правилно

Веднага след раждането си, човек започва да общува с другите. Бебетата плачат, когато искат нещо. На няколкомесечна възраст те вече могат да казват някои прости думи. На две години, те могат да казват изречения от около три думи. Ние не можем да влияем на това, кога децата започват да говорят. Но можем да повлияем на това колко добре децата научават родния си език! За това, обаче , трябва да се имат предвид няколко неща. Преди всичко, важно е учението на децата винаги да е мотивирано. Детето трябва да разбере, че когато говори, то постига успех в нещо. Бебетата обичат положителната обратна връзка под формата на усмивка. По-големите деца търсят диалог със своята среда. Те се ориентират към езика на хората около тях. Затова езиковите умения на техните родители и възпитатели са важни. Децата също трябва да се научат да ценят езика! Въпреки това, те винаги трябва да се забавляват в този процес. Четенето на глас показва на децата колко вълнуващ може да бъде езикът. Родителите също трябва да правят възможно най-много неща заедно с детето си. Когато едно дете преживява много неща, то иска да говори за тях. Децата, които растат двуезични се нуждаят от строги правила. Те трябва да знаят с кого на какъв език трябва да разговарят. По този начин мозъкът им се научава да прави разлика между двата езика. Когато децата започнат да ходят на училище, техният език се променя. Те научават нов разговорен език. Тогава е важно родителите да обърнат внимание на това как детето им говори. Проучванията показват, че първият език се запечатва върху мозъка завинаги. Това, което научаваме като деца ни съпровожда през останалата част от живота ни. Онзи, който научи родния си език правилно като дете, ще се възползва от това по-късно. Той ще научава новите неща по-бързо и по-добре - и то не само чуждите езици...