Разговорник

bg Минало време 1   »   cs Minulý čas 1

81 [осемдесет и едно]

Минало време 1

Минало време 1

81 [osmdesát jedna]

Minulý čas 1

Изберете как искате да видите превода:   
български чешки Играйте Повече
Пиша psát p--- p-á- ---- psát 0
Той написа писмо. Psa--dopis. P--- d----- P-a- d-p-s- ----------- Psal dopis. 0
А тя надписваше картичка. A-o---p--la p---e-. A o-- p---- p------ A o-a p-a-a p-h-e-. ------------------- A ona psala pohled. 0
Чета číst č--- č-s- ---- číst 0
Той четеше илюстровано списание. Če-l--asop-s. Č--- č------- Č-t- č-s-p-s- ------------- Četl časopis. 0
А тя четеше книга. A-o-- -e--a -nih-. A o-- č---- k----- A o-a č-t-a k-i-u- ------------------ A ona četla knihu. 0
Вземам v--t /--zít si v--- / v--- s- v-í- / v-í- s- -------------- vzít / vzít si 0
Той взе цигара. Vza--si---g--e--. V--- s- c-------- V-a- s- c-g-r-t-. ----------------- Vzal si cigaretu. 0
Тя взе парче шоколад. V--la -- ---se--č--olády. V---- s- k----- č-------- V-a-a s- k-u-e- č-k-l-d-. ------------------------- Vzala si kousek čokolády. 0
Той не беше предан, но тя беше предана. By----vě--ý- al--ona -y-a--ě---. B-- n------- a-- o-- b--- v----- B-l n-v-r-ý- a-e o-a b-l- v-r-á- -------------------------------- Byl nevěrný, ale ona byla věrná. 0
Той беше мързелив, но тя беше старателна. Byl l-n-----e---- byla -i--á. B-- l---- a-- o-- b--- p----- B-l l-n-, a-e o-a b-l- p-l-á- ----------------------------- Byl líný, ale ona byla pilná. 0
Той беше беден, но тя беше богата. B-l--hud-- ale-o-a--yla bo-a-á. B-- c----- a-- o-- b--- b------ B-l c-u-ý- a-e o-a b-l- b-h-t-. ------------------------------- Byl chudý, ale ona byla bohatá. 0
Той нямаше пари, а дългове. Ne--- -á--é-p-níze,-je- d----. N---- ž---- p------ j-- d----- N-m-l ž-d-é p-n-z-, j-n d-u-y- ------------------------------ Neměl žádné peníze, jen dluhy. 0
Той нямаше късмет, а само несполука. Nem-l--t--tí,--e--sm-l-. N---- š------ j-- s----- N-m-l š-ě-t-, j-n s-ů-u- ------------------------ Neměl štěstí, jen smůlu. 0
Той нямаше успех, а неуспех. N---l---d-ý ú-pě--,-j-----úsp---. N---- ž---- ú------ j-- n-------- N-m-l ž-d-ý ú-p-c-, j-n n-ú-p-c-. --------------------------------- Neměl žádný úspěch, jen neúspěch. 0
Той не беше доволен, а недоволен. N---- --o-ojený, -ý-r- n--p----e-ý. N---- s--------- n---- n----------- N-b-l s-o-o-e-ý- n-b-ž n-s-o-o-e-ý- ----------------------------------- Nebyl spokojený, nýbrž nespokojený. 0
Той не беше щастлив, а нещастен. N--y- š-a--ný,-ný-r--ne----t--. N---- š------- n---- n--------- N-b-l š-a-t-ý- n-b-ž n-š-a-t-ý- ------------------------------- Nebyl šťastný, nýbrž nešťastný. 0
Той не беше симпатичен, а несимпатичен. N--yl --m--tic-ý- n---- ne-y----ic-ý. N---- s---------- n---- n------------ N-b-l s-m-a-i-k-, n-b-ž n-s-m-a-i-k-. ------------------------------------- Nebyl sympatický, nýbrž nesympatický. 0

Как децата се научават да говорят правилно

Веднага след раждането си, човек започва да общува с другите. Бебетата плачат, когато искат нещо. На няколкомесечна възраст те вече могат да казват някои прости думи. На две години, те могат да казват изречения от около три думи. Ние не можем да влияем на това, кога децата започват да говорят. Но можем да повлияем на това колко добре децата научават родния си език! За това, обаче , трябва да се имат предвид няколко неща. Преди всичко, важно е учението на децата винаги да е мотивирано. Детето трябва да разбере, че когато говори, то постига успех в нещо. Бебетата обичат положителната обратна връзка под формата на усмивка. По-големите деца търсят диалог със своята среда. Те се ориентират към езика на хората около тях. Затова езиковите умения на техните родители и възпитатели са важни. Децата също трябва да се научат да ценят езика! Въпреки това, те винаги трябва да се забавляват в този процес. Четенето на глас показва на децата колко вълнуващ може да бъде езикът. Родителите също трябва да правят възможно най-много неща заедно с детето си. Когато едно дете преживява много неща, то иска да говори за тях. Децата, които растат двуезични се нуждаят от строги правила. Те трябва да знаят с кого на какъв език трябва да разговарят. По този начин мозъкът им се научава да прави разлика между двата езика. Когато децата започнат да ходят на училище, техният език се променя. Те научават нов разговорен език. Тогава е важно родителите да обърнат внимание на това как детето им говори. Проучванията показват, че първият език се запечатва върху мозъка завинаги. Това, което научаваме като деца ни съпровожда през останалата част от живота ни. Онзи, който научи родния си език правилно като дете, ще се възползва от това по-късно. Той ще научава новите неща по-бързо и по-добре - и то не само чуждите езици...