Разговорник

bg Числителни редни   »   ku Ordinal numbers

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [şêst û yek]

Ordinal numbers

Изберете как искате да видите превода:   
български кюрдски (курманджи) Играйте Повече
Първият месец е януари. M--- ye--- rêben--n-e. M--- y---- r------- e- M-h- y-k-m r-b-n-a- e- ---------------------- Meha yekem rêbendan e. 0
Вторият месец е февруари. Me-a--u--m------- ye. M--- d---- r----- y-- M-h- d-y-m r-ş-m- y-. --------------------- Meha duyem reşemî ye. 0
Третият месец е март. M--a-----m a-----. M--- s---- a--- e- M-h- s-y-m a-a- e- ------------------ Meha sêyem adar e. 0
Четвъртият месец е април. Meha-çar-m av--l--. M--- ç---- a---- e- M-h- ç-r-m a-r-l e- ------------------- Meha çarem avrêl e. 0
Петият месец е май. Meha p-n-e- gula---. M--- p----- g---- e- M-h- p-n-e- g-l-n e- -------------------- Meha pêncem gulan e. 0
Шестият месец е юни. Me-a ş-şem -ûşbe- -. M--- ş---- p----- e- M-h- ş-ş-m p-ş-e- e- -------------------- Meha şeşem pûşber e. 0
Шест месеца са половин година. Şe- -eh---- sa--e. Ş-- m-- n-- s-- e- Ş-ş m-h n-v s-l e- ------------------ Şeş meh nîv sal e. 0
януари, февруари, март, R-b---a----e-e--,-----. R-------- R------ A---- R-b-n-a-, R-ş-m-, A-a-. ----------------------- Rêbendan, Reşemî, Adar. 0
април, май и юни. Av--l- -ûlan,-P--b--. A----- G----- P------ A-r-l- G-l-n- P-ş-e-. --------------------- Avrêl, Gûlan, Pûşber. 0
Седмият месец е юли. Meh- ----em ---me--e. M--- h----- t----- e- M-h- h-f-e- t-r-e- e- --------------------- Meha heftem tîrmeh e. 0
Осмият месец е август. Meh--he--em -el-w-j e. M--- h----- g------ e- M-h- h-ş-e- g-l-w-j e- ---------------------- Meha heştem gelawêj e. 0
Деветият месец е септември. M--- -eh-- î--- -. M--- n---- î--- e- M-h- n-h-m î-o- e- ------------------ Meha nehem îlon e. 0
Десетият месец е октомври. M-ha---he- k-wç-r--. M--- d---- k----- e- M-h- d-h-m k-w-ê- e- -------------------- Meha dehem kewçêr e. 0
Единайсетият месец е ноември. M----y---d-- s------- e. M--- y------ s------- e- M-h- y-n-d-m s-r-a-e- e- ------------------------ Meha yanzdem sarmawez e. 0
Дванайсетият месец е декември. M--a-d--anz--m ----anbar -. M--- d-------- b-------- e- M-h- d-w-n-d-m b-r-a-b-r e- --------------------------- Meha diwanzdem berfanbar e. 0
Дванайсет месеца са една година. D-wanzd-h --h s--eke. D-------- m-- s------ D-w-n-d-h m-h s-l-k-. --------------------- Diwanzdeh meh saleke. 0
юли, август, септември, T-r--- ,---l----,--lon, T----- , G------- Î---- T-r-e- , G-l-w-j- Î-o-, ----------------------- Tîrmeh , Gelawêj, Îlon, 0
октомври, ноември и декември. K--çê---Sarmawez- Berfa--ar. K------ S-------- B--------- K-w-ê-, S-r-a-e-, B-r-a-b-r- ---------------------------- Kewçêr, Sarmawez, Berfanbar. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...