Разговорник

bg В града   »   px Na cidade

25 [двайсет и пет]

В града

В града

25 [vinte e cinco]

Na cidade

Изберете как искате да видите превода:   
български португалски (BR) Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. Gost-ria-de-i- - ---açã--f-rr--i--i-. Gostaria de ir à estação ferroviária. G-s-a-i- d- i- à e-t-ç-o f-r-o-i-r-a- ------------------------------------- Gostaria de ir à estação ferroviária. 0
Бих искал / искала да отида на летището. Go-t-ri- de i--a-----opor--. Gostaria de ir ao aeroporto. G-s-a-i- d- i- a- a-r-p-r-o- ---------------------------- Gostaria de ir ao aeroporto. 0
Бих искал / искала да отида в центъра на града. Gos-a-ia ----r ao cen--o. Gostaria de ir ao centro. G-s-a-i- d- i- a- c-n-r-. ------------------------- Gostaria de ir ao centro. 0
Как да стигна до гарата? C-m- cheg- --e-tação? Como chego à estação? C-m- c-e-o à e-t-ç-o- --------------------- Como chego à estação? 0
Как да стигна до летището? C-m- -he-- -o -----o-t-? Como chego ao aeroporto? C-m- c-e-o a- a-r-p-r-o- ------------------------ Como chego ao aeroporto? 0
Как да стигна до центъра на града? C-mo---eg- a- -en---? Como chego ao centro? C-m- c-e-o a- c-n-r-? --------------------- Como chego ao centro? 0
Трябва ми такси. Eu---ecis- -e -m t-xi. Eu preciso de um táxi. E- p-e-i-o d- u- t-x-. ---------------------- Eu preciso de um táxi. 0
Трябва ми карта на града. E---r-ciso-d- um-ma-a. Eu preciso de um mapa. E- p-e-i-o d- u- m-p-. ---------------------- Eu preciso de um mapa. 0
Трябва ми хотел. Eu----ci-- d--um-hote-. Eu preciso de um hotel. E- p-e-i-o d- u- h-t-l- ----------------------- Eu preciso de um hotel. 0
Бих искал / искала да наема кола. Go-t-ri- d- a---a---- c---o. Gostaria de alugar um carro. G-s-a-i- d- a-u-a- u- c-r-o- ---------------------------- Gostaria de alugar um carro. 0
Ето кредитната ми карта. A-u---st- ---eu-ca-tão ---cré-ito. Aqui está o meu cartão de crédito. A-u- e-t- o m-u c-r-ã- d- c-é-i-o- ---------------------------------- Aqui está o meu cartão de crédito. 0
Ето шофьорската ми книжка. Aq----------min-----rte-ra----hab-----çã-. Aqui está a minha carteira de habilitação. A-u- e-t- a m-n-a c-r-e-r- d- h-b-l-t-ç-o- ------------------------------------------ Aqui está a minha carteira de habilitação. 0
Какво може да се види в града? O-q-e -----------v-r ----i---e? O que há para se ver na cidade? O q-e h- p-r- s- v-r n- c-d-d-? ------------------------------- O que há para se ver na cidade? 0
Идете в стария град. V- ao c--tr----s--r----d- -id--e. Vá ao centro histórico da cidade. V- a- c-n-r- h-s-ó-i-o d- c-d-d-. --------------------------------- Vá ao centro histórico da cidade. 0
Направете обиколка на града. Vá-faze- um --s-eio--el--c-d-de. Vá fazer um passeio pela cidade. V- f-z-r u- p-s-e-o p-l- c-d-d-. -------------------------------- Vá fazer um passeio pela cidade. 0
Идете на пристанището. V---- p-rt-. Vá ao porto. V- a- p-r-o- ------------ Vá ao porto. 0
Направете обиколка на пристанището. V---az----- ---s-io-p--- po--o. Vá fazer um passeio pelo porto. V- f-z-r u- p-s-e-o p-l- p-r-o- ------------------------------- Vá fazer um passeio pelo porto. 0
Какви други забележителности има ? Que-atr----s-tur-sti--s-h- -ais? Que atrações turísticas há mais? Q-e a-r-ç-e- t-r-s-i-a- h- m-i-? -------------------------------- Que atrações turísticas há mais? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!