Разговорник

bg Наречия   »   px Advérbios

100 [сто]

Наречия

Наречия

100 [cem]

Advérbios

Изберете как искате да видите превода:   
български португалски (BR) Играйте Повече
вече – още не j--.----l--ma v-z-– n---a já ... alguma vez – nunca j- .-. a-g-m- v-z – n-n-a ------------------------- já ... alguma vez – nunca 0
Били ли сте вече в Берлин? Já est--e e----r-im-a--u-- -ez? Já esteve em Berlim alguma vez? J- e-t-v- e- B-r-i- a-g-m- v-z- ------------------------------- Já esteve em Berlim alguma vez? 0
Не, още не. Não- -u-c-. Não, nunca. N-o- n-n-a- ----------- Não, nunca. 0
някой – никой a---ém-- nin-uém alguém – ninguém a-g-é- – n-n-u-m ---------------- alguém – ninguém 0
Познавате ли някого тук? C-nh--e-aq-i a-guém? Conhece aqui alguém? C-n-e-e a-u- a-g-é-? -------------------- Conhece aqui alguém? 0
Не, не познавам никого тук. N-o, n-----nh--o---ui-nin-u--. Não, não conheço aqui ninguém. N-o- n-o c-n-e-o a-u- n-n-u-m- ------------------------------ Não, não conheço aqui ninguém. 0
още – няма u---o-co --------a-s n-o um pouco mais – mais não u- p-u-o m-i- – m-i- n-o ------------------------ um pouco mais – mais não 0
Ще останете ли още дълго тук? Aind- f----m-ito-t-mpo ----? Ainda fica muito tempo aqui? A-n-a f-c- m-i-o t-m-o a-u-? ---------------------------- Ainda fica muito tempo aqui? 0
Не, няма да остана дълго тук. N-o- eu -ã- --co mu-to m-------p- aqu-. Não, eu não fico muito mais tempo aqui. N-o- e- n-o f-c- m-i-o m-i- t-m-o a-u-. --------------------------------------- Não, eu não fico muito mais tempo aqui. 0
още нещо – нищо повече mai- -lg--a -ois--–-mai- n--a mais alguma coisa – mais nada m-i- a-g-m- c-i-a – m-i- n-d- ----------------------------- mais alguma coisa – mais nada 0
Желаете ли още нещо за пиене? Q--- -----------alg--- coisa? Quer beber mais alguma coisa? Q-e- b-b-r m-i- a-g-m- c-i-a- ----------------------------- Quer beber mais alguma coisa? 0
Не, не желая нищо повече. N-o, -- --o---e-o m-is-n--a. Não, eu não quero mais nada. N-o- e- n-o q-e-o m-i- n-d-. ---------------------------- Não, eu não quero mais nada. 0
вече нещо – още нищо já --.---gu---c---a - aind- nã- -.-----a já ... alguma coisa – ainda não ... nada j- .-. a-g-m- c-i-a – a-n-a n-o .-. n-d- ---------------------------------------- já ... alguma coisa – ainda não ... nada 0
Ядохте ли вече нещо? Já ---e---lguma----sa? Já comeu alguma coisa? J- c-m-u a-g-m- c-i-a- ---------------------- Já comeu alguma coisa? 0
Не, още нищо не съм ял. N-o, -u ------n-o-co-i-na-a. Não, eu ainda não comi nada. N-o- e- a-n-a n-o c-m- n-d-. ---------------------------- Não, eu ainda não comi nada. 0
още някой – никой повече mai- -lg--m –-m--- --ngu-m mais alguém – mais ninguém m-i- a-g-é- – m-i- n-n-u-m -------------------------- mais alguém – mais ninguém 0
Желае ли още някой кафе? Mais -lgu---qu-- u- c-f-? Mais alguém quer um café? M-i- a-g-é- q-e- u- c-f-? ------------------------- Mais alguém quer um café? 0
Не, никой. Não--ni-gu-----is-qu---u--c-f-. Não, ninguém mais quer um café. N-o- n-n-u-m m-i- q-e- u- c-f-. ------------------------------- Não, ninguém mais quer um café. 0

Арабският език

Арабският език е един от най-важните езици в света. Повече от 300 милиона души говорят арабски. Те живеят в повече от 20 различни страни. Арабският спада към Афро-Азиатските езици. Арабският език се е появил преди хиляди години. Езикът за пръв път се е говорил на Арабския полуостров. Оттам той започнал да се разпространява все по-надалеч. Говоримият арабски се различава значително от стандартния език. Има и множество различни арабски диалекти. Може да се каже, че той се говори по различен начин във всеки регион. Говорещите на различни диалекти често изобщо не се разбират помежду си. В резултат на това филмите от арабските страни обикновено са дублирани. Само по този начин те могат да бъдат разбирани в цялата езикова област. Класическият стандартен арабски днес вече почти не се говори. Той се открива само в писмена форма. Книгите и вестниците използват класическия арабски стандартен език. Днес не съществува единен арабски технически език. Ето защо, техническите термини обикновено идват от други езици. Английският и френският език са по-доминиращи в тази област, отколкото всеки друг език. Интересът към арабския се е увеличил значително през последните години. Все повече и повече хора се заемат с изучаване на арабски. Курсове се предлагат във всеки университет и в много училища. Много хора считат арабската писменост за особено очарователна. Тя се изписва отдясно наляво. Арабското произношение и граматика не са толкова лесни. Има много звуци и правила, които са непознати в другите езици. Когато учи езика, човек трябва да следва определен ред. Първо произношението, след това граматиката и чак след това писането…