Разговорник

bg Наречия   »   px Advérbios

100 [сто]

Наречия

Наречия

100 [cem]

Advérbios

Изберете как искате да видите превода:   
български португалски (BR) Играйте Повече
вече – още не já ... alg-----ez ----n-a j- .-- a----- v-- – n---- j- .-. a-g-m- v-z – n-n-a ------------------------- já ... alguma vez – nunca 0
Били ли сте вече в Берлин? J--e-te---e- Ber-i--a--uma -ez? J- e----- e- B----- a----- v--- J- e-t-v- e- B-r-i- a-g-m- v-z- ------------------------------- Já esteve em Berlim alguma vez? 0
Не, още не. N-o- nun-a. N--- n----- N-o- n-n-a- ----------- Não, nunca. 0
някой – никой a----m –-nin---m a----- – n------ a-g-é- – n-n-u-m ---------------- alguém – ninguém 0
Познавате ли някого тук? C-n-e-- a-ui --g-ém? C------ a--- a------ C-n-e-e a-u- a-g-é-? -------------------- Conhece aqui alguém? 0
Не, не познавам никого тук. N--- n-o -o-h--o ---- ninguém. N--- n-- c------ a--- n------- N-o- n-o c-n-e-o a-u- n-n-u-m- ------------------------------ Não, não conheço aqui ninguém. 0
още – няма u- pouco -a-- - m--- -ão u- p---- m--- – m--- n-- u- p-u-o m-i- – m-i- n-o ------------------------ um pouco mais – mais não 0
Ще останете ли още дълго тук? Ai--- f-c--mu-to -empo aqui? A---- f--- m---- t---- a---- A-n-a f-c- m-i-o t-m-o a-u-? ---------------------------- Ainda fica muito tempo aqui? 0
Не, няма да остана дълго тук. N----eu--ã- ---o m-i-- m-is-te-po aq--. N--- e- n-- f--- m---- m--- t---- a---- N-o- e- n-o f-c- m-i-o m-i- t-m-o a-u-. --------------------------------------- Não, eu não fico muito mais tempo aqui. 0
още нещо – нищо повече ma-s a-g--- --i-- - ma-----da m--- a----- c---- – m--- n--- m-i- a-g-m- c-i-a – m-i- n-d- ----------------------------- mais alguma coisa – mais nada 0
Желаете ли още нещо за пиене? Q-e- beber-mai- alguma-co--a? Q--- b---- m--- a----- c----- Q-e- b-b-r m-i- a-g-m- c-i-a- ----------------------------- Quer beber mais alguma coisa? 0
Не, не желая нищо повече. Nã-,-e--n-- -u-ro -ais----a. N--- e- n-- q---- m--- n---- N-o- e- n-o q-e-o m-i- n-d-. ---------------------------- Não, eu não quero mais nada. 0
вече нещо – още нищо já -.- alg-ma co--a---a-n------ .-.----a j- .-- a----- c---- – a---- n-- .-- n--- j- .-. a-g-m- c-i-a – a-n-a n-o .-. n-d- ---------------------------------------- já ... alguma coisa – ainda não ... nada 0
Ядохте ли вече нещо? J- -om-----g-ma -o-s-? J- c---- a----- c----- J- c-m-u a-g-m- c-i-a- ---------------------- Já comeu alguma coisa? 0
Не, още нищо не съм ял. N----e- ai-da---o-co-i-nada. N--- e- a---- n-- c--- n---- N-o- e- a-n-a n-o c-m- n-d-. ---------------------------- Não, eu ainda não comi nada. 0
още някой – никой повече mai--a-g-é- --m--s -i-guém m--- a----- – m--- n------ m-i- a-g-é- – m-i- n-n-u-m -------------------------- mais alguém – mais ninguém 0
Желае ли още някой кафе? Mais--l-uém--u-r--m --f-? M--- a----- q--- u- c---- M-i- a-g-é- q-e- u- c-f-? ------------------------- Mais alguém quer um café? 0
Не, никой. Não- ningu---m--s ---r-u--caf-. N--- n------ m--- q--- u- c---- N-o- n-n-u-m m-i- q-e- u- c-f-. ------------------------------- Não, ninguém mais quer um café. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Арабският език

Арабският език е един от най-важните езици в света. Повече от 300 милиона души говорят арабски. Те живеят в повече от 20 различни страни. Арабският спада към Афро-Азиатските езици. Арабският език се е появил преди хиляди години. Езикът за пръв път се е говорил на Арабския полуостров. Оттам той започнал да се разпространява все по-надалеч. Говоримият арабски се различава значително от стандартния език. Има и множество различни арабски диалекти. Може да се каже, че той се говори по различен начин във всеки регион. Говорещите на различни диалекти често изобщо не се разбират помежду си. В резултат на това филмите от арабските страни обикновено са дублирани. Само по този начин те могат да бъдат разбирани в цялата езикова област. Класическият стандартен арабски днес вече почти не се говори. Той се открива само в писмена форма. Книгите и вестниците използват класическия арабски стандартен език. Днес не съществува единен арабски технически език. Ето защо, техническите термини обикновено идват от други езици. Английският и френският език са по-доминиращи в тази област, отколкото всеки друг език. Интересът към арабския се е увеличил значително през последните години. Все повече и повече хора се заемат с изучаване на арабски. Курсове се предлагат във всеки университет и в много училища. Много хора считат арабската писменост за особено очарователна. Тя се изписва отдясно наляво. Арабското произношение и граматика не са толкова лесни. Има много звуци и правила, които са непознати в другите езици. Когато учи езика, човек трябва да следва определен ред. Първо произношението, след това граматиката и чак след това писането…