Разговорник

bg Пазаруване   »   lt Pirkiniai

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [penkiasdešimt keturi]

Pirkiniai

Изберете как искате да видите превода:   
български литовски Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. (--)-nor---a- p-r-ti--ov-n-. (--- n------- p----- d------ (-š- n-r-č-a- p-r-t- d-v-n-. ---------------------------- (Aš) norėčiau pirkti dovaną. 0
Но не нещо прекалено скъпо. B-t k- ---- n--r---a--. B-- k- n--- n---------- B-t k- n-r- n-b-a-g-u-. ----------------------- Bet ką nors nebrangaus. 0
Може би дамска чанта? Gal--------? G-- r------- G-l r-n-i-ę- ------------ Gal rankinę? 0
Какъв цвят желаете? K---os-s-alvo- --r-tu--te? K----- s------ n---------- K-k-o- s-a-v-s n-r-t-m-t-? -------------------------- Kokios spalvos norėtumėte? 0
Черен, кафяв или бял? J-odą, -udą--- ----ą? J----- r--- a- b----- J-o-ą- r-d- a- b-l-ą- --------------------- Juodą, rudą ar baltą? 0
Голяма или малка? Di--l- ----ažą? D----- a- m---- D-d-l- a- m-ž-? --------------- Didelę ar mažą? 0
Може ли да видя тази? A- g--i--š-t- -as--iūr-t-? A- g---- š--- p----------- A- g-l-u š-t- p-s-ž-ū-ė-i- -------------------------- Ar galiu šitą pasižiūrėti? 0
От кожа ли е? Ar---------? A- j- o----- A- j- o-i-ė- ------------ Ar ji odinė? 0
Или от изкуствена материя? Ar--i---------p--a-t--o? A- j- i- o--- p--------- A- j- i- o-o- p-k-i-a-o- ------------------------ Ar ji iš odos pakaitalo? 0
От кожа естествено. Ži----, iš o-o-. Ž------ i- o---- Ž-n-m-, i- o-o-. ---------------- Žinoma, iš odos. 0
Това е особено добро качество. T-i--a--i---ra -o-ybė. T-- l---- g--- k------ T-i l-b-i g-r- k-k-b-. ---------------------- Tai labai gera kokybė. 0
Чантата действително е на много изгодна цена. Ir r--kin---i-----neb-a-gi. I- r------ t----- n-------- I- r-n-i-ė t-k-a- n-b-a-g-. --------------------------- Ir rankinė tikrai nebrangi. 0
Харесва ми. J----- pat-nka. J- m-- p------- J- m-n p-t-n-a- --------------- Ji man patinka. 0
Ще я взема. Aš--ą --rk-. A- j- p----- A- j- p-r-u- ------------ Aš ją perku. 0
Може ли евентуално да я подменя? A--pr----ku---al---u------k-ist- k---? A- p-------- g------ j- p------- k---- A- p-i-e-k-s g-l-s-u j- p-k-i-t- k-t-? -------------------------------------- Ar prireikus galėsiu ją pakeisti kita? 0
Разбира се. Sa--im---u--a-t--a. S------ s---------- S-v-i-e s-p-a-t-m-. ------------------- Savaime suprantama. 0
Ние ще я опаковаме като подарък. Mes j------k-o--m- -aip --van-. M-- j- s---------- k--- d------ M-s j- s-p-k-o-i-e k-i- d-v-n-. ------------------------------- Mes ją supakuosime kaip dovaną. 0
Касата е там отсреща. Š-a---en yra--asa. Š--- t-- y-- k---- Š-a- t-n y-a k-s-. ------------------ Štai ten yra kasa. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...