Разговорник

bg Уговорка   »   lt Susitarimas

24 [двайсет и четири]

Уговорка

Уговорка

24 [dvidešimt keturi]

Susitarimas

Изберете как искате да видите превода:   
български литовски Играйте Повече
Автобуса ли изпусна? Ar--t-) --spėj-i-/--avė-a-a--į-a-tobu-ą? A- (--- n------- / p-------- į a-------- A- (-u- n-s-ė-a- / p-v-l-v-i į a-t-b-s-? ---------------------------------------- Ar (tu) nespėjai / pavėlavai į autobusą? 0
Аз те чаках половин час. Aš-lau-iau -a-ęs pu-ę-v------s. A- l------ t---- p--- v-------- A- l-u-i-u t-v-s p-s- v-l-n-o-. ------------------------------- Aš laukiau tavęs pusę valandos. 0
Нямаш ли мобилен телефон със себе си? Ar-(t----et--i-pas---ęs - p---ė-u-- mo--l---o t---f-no? A- (--- n----- p------- / p-------- m-------- t-------- A- (-u- n-t-r- p-s-ė-ę- / p-s-ė-u-i m-b-l-o-o t-l-f-n-? ------------------------------------------------------- Ar (tu) neturi pasiėmęs / pasiėmusi mobiliojo telefono? 0
Следващия път бъди точен / точна! K-----a--ą bū- -unk-ualus / --e-k --iku! K--- k---- b-- p--------- / a---- l----- K-t- k-r-ą b-k p-n-t-a-u- / a-e-k l-i-u- ---------------------------------------- Kitą kartą būk punktualus / ateik laiku! 0
Следващия път вземи такси! Ki-- ---t---až---- -a-si! K--- k---- v------ t----- K-t- k-r-ą v-ž-u-k t-k-i- ------------------------- Kitą kartą važiuok taksi! 0
Следващия път вземи чадър със себе си! K--ą -a-tą p-s-im---i-t--r-į! K--- k---- p------ l--------- K-t- k-r-ą p-s-i-k l-e-s-r-į- ----------------------------- Kitą kartą pasiimk lietsargį! 0
Утре съм свободен / свободна. Ry-oj -š-----v-s----ai-v-. R---- a- l------ / l------ R-t-j a- l-i-v-s / l-i-v-. -------------------------- Rytoj aš laisvas / laisva. 0
Да се срещнем утре? G---s-s---k--e ryto-? G-- s--------- r----- G-l s-s-t-k-m- r-t-j- --------------------- Gal susitikime rytoj? 0
Съжалявам, утре не става. G----,-b---ryto- ne-a-ėsiu /-n--a-i-. G----- b-- r---- n-------- / n------- G-i-a- b-t r-t-j n-g-l-s-u / n-g-l-u- ------------------------------------- Gaila, bet rytoj negalėsiu / negaliu. 0
Имаш ли нещо предвид за края на седмицата? A- -į savai--a-į -au ----or- --i--um-tę- /---ma-iu-i----ryti)? A- š- s--------- j-- k- n--- e-- n------ / n-------- (-------- A- š- s-v-i-g-l- j-u k- n-r- e-i n-m-t-s / n-m-č-u-i (-a-y-i-? -------------------------------------------------------------- Ar šį savaitgalį jau ką nors esi numatęs / numačiusi (daryti)? 0
Или вече имаш уговорка? O gal -- ----s-sit-----/-s---tarus-? O g-- t- j-- s-------- / s---------- O g-l t- j-u s-s-t-r-s / s-s-t-r-s-? ------------------------------------ O gal tu jau susitaręs / susitarusi? 0
Предлагам да се срещнем в края на седмицата. (Aš---i-l-- s-s--------ava-tga--. (--- s----- s-------- s---------- (-š- s-ū-a- s-s-t-k-i s-v-i-g-l-. --------------------------------- (Aš) siūlau susitikti savaitgalį. 0
Да направим пикник? Ga--s-re--ime i-k---? G-- s-------- i------ G-l s-r-n-i-e i-k-l-? --------------------- Gal surenkime iškylą? 0
Да отидем на плажа? G-- -uv------i-e -r------l-dim-o? G-- n----------- p--- p---------- G-l n-v-ž-u-k-m- p-i- p-p-ū-i-i-? --------------------------------- Gal nuvažiuokime prie paplūdimio? 0
Да отидем в планината? Gal-važi-ok-m- į----nu-? G-- v--------- į k------ G-l v-ž-u-k-m- į k-l-u-? ------------------------ Gal važiuokime į kalnus? 0
Ще те взема от офиса. (-š--u-e-si- -a-ę- į-biu-ą. (--- u------ t---- į b----- (-š- u-e-s-u t-v-s į b-u-ą- --------------------------- (Aš) užeisiu tavęs į biurą. 0
Ще те взема от къщи. (A-)-uže-s---t-vęs-į---mu-. (--- u------ t---- į n----- (-š- u-e-s-u t-v-s į n-m-s- --------------------------- (Aš) užeisiu tavęs į namus. 0
Ще те взема от автобусната спирка. A- tav- --si--ksiu-p-------obus- s-o--lė-. A- t--- p--------- p--- a------- s-------- A- t-v- p-s-t-k-i- p-i- a-t-b-s- s-o-e-ė-. ------------------------------------------ Aš tave pasitiksiu prie autobusų stotelės. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Съвети за изучаване на чужд език

Изучаването на нов език е винаги трудно. Произношението, граматичните правила и лексиката изискват много дисциплина. Има различни трикове, обаче, които правят ученето по-лесно! На първо място, важно е да се мисли позитивно. Вълнувайте се от новия език и новите преживявания! Теоретично погледнато, откъде ще започнете не е от значение. Потърсете тема, която ви се струва особено интересна . Логично е най-напред да се концентрирате върху слушането и говоренето. След това четете и пишете. Изградете си система, която работи за Вас и за ежедневнието Ви. При прилагателните имена често бихте могли да заучавате и техните антоними. Или можете да окачите знаци с нови думи по цялото си жилищно пространство . Можете да учите с помощта на аудио файлове по време на тренировка или в колата. Ако дадена тема е твърде трудна за вас, спрете. Направете пауза или учете нещо друго! По този начин вие няма да загубите желанието за учене на новия език. Решаването на кръстословици на новия език е забавно. Филмите на чужд език ще ви донесат разнообразие. Можете да научите много за страната и хората от четене на чуждестранни вестници. В Интернет има също много упражнения, които ще допълнят тези в книгите. И потърсете приятели, които също обичат да учат чужди езици. Никога не учете ново съдържание само за себе си, но винаги в контекст! Преговаряйте всичко редовно! По този начин мозъкът ви ще може да запомни материала добре. А тези, на които им е омръзнало от теория, по-добре да си опаковат багажа! Защото никъде другаде не можете да учите по-ефективно, отколкото сред носителите на езика. Можете да си водите дневник с преживявания по време на вашето пътуване. Но най- важното е: Никога да не се отказвате!
Знаете ли, че?
Корейски се говори от около 75 милиона души. Те живеят основно в Северна и Южна Корея. Но в Китай и Япония също има корейски малцинства. От езиковедска гледна точка все още е спорно към кое езиково семейство принадлежи корейският. Разделението на Корея си проличава и в езика на двете страни. Южна Корея приема например много английски думи. Севернокорейците често не разбират тези думи. Стандартните езици на двете страни се основават на съответните столични диалекти. Друга особеност на корейския език е неговата точност. Езикът показва например какви са отношенията между говорещите. Съществуват много форми на учтивост и разнообразни думи за родствени връзки. Корейската писменост е азбучна писменост. Отделните букви се съчетават в срички, оформени в имагинерни квадрати. Особено интересни са съгласните, които поради форма си наподобяват изображения. Те показват какво е положение на устата, езика, небцето и гърлото при произношението.