Разговорник

bg Прилагателни 2   »   lt Būdvardžiai 2

79 [седемдесет и девет]

Прилагателни 2

Прилагателни 2

79 [septyniasdešimt devyni]

Būdvardžiai 2

Изберете как искате да видите превода:   
български литовски Играйте Повече
Облечена съм в синя рокля. (--) vi-ki- mė-y-ą sukn-lę. (Aš) vilkiu mėlyną suknelę. (-š- v-l-i- m-l-n- s-k-e-ę- --------------------------- (Aš) vilkiu mėlyną suknelę. 0
Облечена съм в червена рокля. (Aš)---l--u-ra-do-ą-s-kn-lę. (Aš) vilkiu raudoną suknelę. (-š- v-l-i- r-u-o-ą s-k-e-ę- ---------------------------- (Aš) vilkiu raudoną suknelę. 0
Облечена съм в зелена рокля. (------lk-- ž-lią s---e-ę. (Aš) vilkiu žalią suknelę. (-š- v-l-i- ž-l-ą s-k-e-ę- -------------------------- (Aš) vilkiu žalią suknelę. 0
Аз купувам черна чанта. (Aš) p---u---odą -----n-. (Aš) perku juodą rankinę. (-š- p-r-u j-o-ą r-n-i-ę- ------------------------- (Aš) perku juodą rankinę. 0
Аз купувам кафява чанта. (Aš)---r---r-d---an----. (Aš) perku rudą rankinę. (-š- p-r-u r-d- r-n-i-ę- ------------------------ (Aš) perku rudą rankinę. 0
Аз купувам бяла чанта. (A-) --r-- b---ą -a-----. (Aš) perku baltą rankinę. (-š- p-r-u b-l-ą r-n-i-ę- ------------------------- (Aš) perku baltą rankinę. 0
Имам нужда от нова кола. Ma- -eiki- ---jo -uto-o--lio. Man reikia naujo automobilio. M-n r-i-i- n-u-o a-t-m-b-l-o- ----------------------------- Man reikia naujo automobilio. 0
Имам нужда от бърза кола. M-- re-k-- g----- aut---bi---. Man reikia greito automobilio. M-n r-i-i- g-e-t- a-t-m-b-l-o- ------------------------------ Man reikia greito automobilio. 0
Имам нужда от удобна кола. M---re-kia-pa--g-u--a-t--ob-lio. Man reikia patogaus automobilio. M-n r-i-i- p-t-g-u- a-t-m-b-l-o- -------------------------------- Man reikia patogaus automobilio. 0
Горе живее една възрастна жена. T-- v-rš--e-gy--n--s-n---oter-s. Ten viršuje gyvena sena moteris. T-n v-r-u-e g-v-n- s-n- m-t-r-s- -------------------------------- Ten viršuje gyvena sena moteris. 0
Горе живее една дебела жена. T-n ---šu---gy-en- s-or- m---ri-. Ten viršuje gyvena stora moteris. T-n v-r-u-e g-v-n- s-o-a m-t-r-s- --------------------------------- Ten viršuje gyvena stora moteris. 0
Долу живее една любопитна жена. Ten ap--ioje-g---na----l---mot-r-s. Ten apačioje gyvena smalsi moteris. T-n a-a-i-j- g-v-n- s-a-s- m-t-r-s- ----------------------------------- Ten apačioje gyvena smalsi moteris. 0
Гостите ни бяха приятни хора. Mūsų sv----- b-v---alo-----mon-s. Mūsų svečiai buvo malonūs žmonės. M-s- s-e-i-i b-v- m-l-n-s ž-o-ė-. --------------------------------- Mūsų svečiai buvo malonūs žmonės. 0
Гостите ни бяха учтиви хора. M-s- -v-č--- --vo--an-a-ūs--monės. Mūsų svečiai buvo mandagūs žmonės. M-s- s-e-i-i b-v- m-n-a-ū- ž-o-ė-. ---------------------------------- Mūsų svečiai buvo mandagūs žmonės. 0
Гостите ни бяха интересни хора. Mū-ų ----i-- b-v--įdomū- ž-on-s. Mūsų svečiai buvo įdomūs žmonės. M-s- s-e-i-i b-v- į-o-ū- ž-o-ė-. -------------------------------- Mūsų svečiai buvo įdomūs žmonės. 0
Аз имам мили деца. Aš ----u mie-u- ---k--. Aš turiu mielus vaikus. A- t-r-u m-e-u- v-i-u-. ----------------------- Aš turiu mielus vaikus. 0
Но съседите имат нахални деца. Be- --im--a- t-ri--ž-li-s --ikus. Bet kaimynai turi įžūlius vaikus. B-t k-i-y-a- t-r- į-ū-i-s v-i-u-. --------------------------------- Bet kaimynai turi įžūlius vaikus. 0
Вашите деца послушни ли са? Ar-j--ų vai-ai---u---? Ar jūsų vaikai šaunūs? A- j-s- v-i-a- š-u-ū-? ---------------------- Ar jūsų vaikai šaunūs? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Един език, много разновидности

Дори ако говорим само един език, ние говорим много езици. Защото никой език не е самостойна система. Всеки език има много различни измерения. Езикът е жива система. Говорещият винаги се ориентира към своя партньор в разговора. Затова, езикът, на който хората говорят варира. Тези вариации се проявяват в различни форми. Например, всеки език си има история. Той се е променял и ще продължи да се променя. Това може да бъде различено във факта, че старите хора говорят по-различно от младите. Има и различни диалекти в повечето езици. Въпреки това, много носители на диалекти могат да се адаптират към околната си среда. В някои ситуации те говорят на книжовния език. Различните социални групи също имат различни езици. Младежкият език или жаргонът на ловците са примери за това. Повечето хора говорят по различни начини на работното място и вкъщи. Мнозина също така използват професионален жаргон на работа. Различията се появяват както в говоримия, така и в писмения език. Говоримият език е обикновено много по-прост, отколкото писменият. Разликата може да бъде доста голяма. Такъв е случаят, когато писмените езици не се променят дълго време. Тогава на говорещите се налага най-напред да се научат да използват езика в писмена форма,. Езикът на жените и мъжете също често се различава. Тази разлика не е толкова голяма в западните общества. Но има страни, в които жените говорят много по- различно, отколкото мъжете. В някои култури, учтивостта има своя собствена езикова форма. Следователно, говоренето изобщо не е толкова лесно! Трябва да обръщаме внимание на много и различни неща едновременно...