Разговорник

bg Наречия   »   be Прыслоўі

100 [сто]

Наречия

Наречия

100 [сто]

100 [sto]

Прыслоўі

[Pryslouі]

Изберете как искате да видите превода:   
български беларуски Играйте Повече
вече – още не уж- к-лі-ь -----э ні-о-і у-- к----- – я--- н----- у-о к-л-с- – я-ч- н-к-л- ------------------------ ужо калісь – яшчэ ніколі 0
u-----al--’ –-ya----e nіko-і u--- k----- – y------ n----- u-h- k-l-s- – y-s-c-e n-k-l- ---------------------------- uzho kalіs’ – yashche nіkolі
Били ли сте вече в Берлин? Вы--жо-кал-с--б--і-ў--е-л-не? В- ў-- к----- б--- ў Б------- В- ў-о к-л-с- б-л- ў Б-р-і-е- ----------------------------- Вы ўжо калісь былі ў Берліне? 0
V---zho-ka--s- ---- u-B-r-і--? V- u--- k----- b--- u B------- V- u-h- k-l-s- b-l- u B-r-і-e- ------------------------------ Vy uzho kalіs’ bylі u Berlіne?
Не, още не. Не,--шчэ----о-і. Н-- я--- н------ Н-, я-ч- н-к-л-. ---------------- Не, яшчэ ніколі. 0
N-, -as---e-n---l-. N-- y------ n------ N-, y-s-c-e n-k-l-. ------------------- Ne, yashche nіkolі.
някой – никой хт--н---д-ь – ні-то х---------- – н---- х-о-н-б-д-ь – н-х-о ------------------- хто-небудзь – ніхто 0
k-to---bu-z-----іkhto k----------- – n----- k-t---e-u-z- – n-k-t- --------------------- khto-nebudz’ – nіkhto
Познавате ли някого тук? В- к-------удз- ----вед--це? В- к----------- т-- в------- В- к-г---е-у-з- т-т в-д-е-е- ---------------------------- Вы каго-небудзь тут ведаеце? 0
V-----o--e-u-z’--u- ved---s-? V- k----------- t-- v-------- V- k-g---e-u-z- t-t v-d-e-s-? ----------------------------- Vy kago-nebudz’ tut vedaetse?
Не, не познавам никого тук. Не- я тут --------- -едаю. Н-- я т-- н----- н- в----- Н-, я т-т н-к-г- н- в-д-ю- -------------------------- Не, я тут нікога не ведаю. 0
Ne, y----- nі-o-- n---e-a--. N-- y- t-- n----- n- v------ N-, y- t-t n-k-g- n- v-d-y-. ---------------------------- Ne, ya tut nіkoga ne vedayu.
още – няма я-ч- – ужо не я--- – у-- н- я-ч- – у-о н- ------------- яшчэ – ужо не 0
y-sh--e----zh---e y------ – u--- n- y-s-c-e – u-h- n- ----------------- yashche – uzho ne
Ще останете ли още дълго тук? В- тут------н--о-г- -а-т-н--еся? В- т-- я--- н------ з----------- В- т-т я-ч- н-д-ў-а з-с-а-я-е-я- -------------------------------- Вы тут яшчэ надоўга застаняцеся? 0
Vy --t -a--c-e na---ga--a-t-ny---e-y-? V- t-- y------ n------ z-------------- V- t-t y-s-c-e n-d-u-a z-s-a-y-t-e-y-? -------------------------------------- Vy tut yashche nadouga zastanyatsesya?
Не, няма да остана дълго тук. Н-- я-б-ль- -у--н- з---а-ус-. Н-- я б---- т-- н- з--------- Н-, я б-л-ш т-т н- з-с-а-у-я- ----------------------------- Не, я больш тут не застануся. 0
Ne- -----l-sh tut -----sta--sya. N-- y- b----- t-- n- z---------- N-, y- b-l-s- t-t n- z-s-a-u-y-. -------------------------------- Ne, ya bol’sh tut ne zastanusya.
още нещо – нищо повече яш-э к--х--– б--ь---іч--а я--- к---- – б---- н----- я-ч- к-ы-у – б-л-ш н-ч-г- ------------------------- яшчэ крыху – больш нічога 0
ya-hch- --y-hu – ---’-h-n-ch-ga y------ k----- – b----- n------ y-s-c-e k-y-h- – b-l-s- n-c-o-a ------------------------------- yashche krykhu – bol’sh nіchoga
Желаете ли още нещо за пиене? Х---це ---э----х---ыпіць? Х----- я--- к---- в------ Х-ч-ц- я-ч- к-ы-у в-п-ц-? ------------------------- Хочаце яшчэ крыху выпіць? 0
Kho-h---e -ashch--k-yk---vy-і-s-? K-------- y------ k----- v------- K-o-h-t-e y-s-c-e k-y-h- v-p-t-’- --------------------------------- Khochatse yashche krykhu vypіts’?
Не, не желая нищо повече. Не,----о--ш-ніч-г- н- х-чу. Н-- я б---- н----- н- х---- Н-, я б-л-ш н-ч-г- н- х-ч-. --------------------------- Не, я больш нічога не хачу. 0
Ne,-y-----’------ho-- ne khac-u. N-- y- b----- n------ n- k------ N-, y- b-l-s- n-c-o-a n- k-a-h-. -------------------------------- Ne, ya bol’sh nіchoga ne khachu.
вече нещо – още нищо ужо--то----уд-ь – -шчэ ніч--а у-- ш---------- – я--- н----- у-о ш-о-н-б-д-ь – я-ч- н-ч-г- ----------------------------- ужо што-небудзь – яшчэ нічога 0
u-----h-----bu--’-– -----h- n--hoga u--- s----------- – y------ n------ u-h- s-t---e-u-z- – y-s-c-e n-c-o-a ----------------------------------- uzho shto-nebudz’ – yashche nіchoga
Ядохте ли вече нещо? В--ў-- што-небуд---ел-? В- ў-- ш---------- е--- В- ў-о ш-о-н-б-д-ь е-і- ----------------------- Вы ўжо што-небудзь елі? 0
V--uzh--sh-o-n---dz--ye--? V- u--- s----------- y---- V- u-h- s-t---e-u-z- y-l-? -------------------------- Vy uzho shto-nebudz’ yelі?
Не, още нищо не съм ял. Не--я --чэ ---о-а-н- е- / -- ел-. Н-- я я--- н----- н- е- / н- е--- Н-, я я-ч- н-ч-г- н- е- / н- е-а- --------------------------------- Не, я яшчэ нічога не еў / не ела. 0
N-- ya-yashc---n-ch-ga ----e- - n--y-l-. N-- y- y------ n------ n- y-- / n- y---- N-, y- y-s-c-e n-c-o-a n- y-u / n- y-l-. ---------------------------------------- Ne, ya yashche nіchoga ne yeu / ne yela.
още някой – никой повече х-----буд-- --ч--- --х----ол-ш х---------- я--- – н---- б---- х-о-н-б-д-ь я-ч- – н-х-о б-л-ш ------------------------------ хто-небудзь яшчэ – ніхто больш 0
kh-o---bud---yas-------n----o -o-’sh k----------- y------ – n----- b----- k-t---e-u-z- y-s-c-e – n-k-t- b-l-s- ------------------------------------ khto-nebudz’ yashche – nіkhto bol’sh
Желае ли още някой кафе? Хто--еб-д-- яш-э-х--- -а-ы? Х---------- я--- х--- к---- Х-о-н-б-д-ь я-ч- х-ч- к-в-? --------------------------- Хто-небудзь яшчэ хоча кавы? 0
K--o-n--udz’ -a----- ---c-- k-vy? K----------- y------ k----- k---- K-t---e-u-z- y-s-c-e k-o-h- k-v-? --------------------------------- Khto-nebudz’ yashche khocha kavy?
Не, никой. Н-- -о-ь---і-то. Н-- б---- н----- Н-, б-л-ш н-х-о- ---------------- Не, больш ніхто. 0
N-, b----h -іkhto. N-- b----- n------ N-, b-l-s- n-k-t-. ------------------ Ne, bol’sh nіkhto.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Арабският език

Арабският език е един от най-важните езици в света. Повече от 300 милиона души говорят арабски. Те живеят в повече от 20 различни страни. Арабският спада към Афро-Азиатските езици. Арабският език се е появил преди хиляди години. Езикът за пръв път се е говорил на Арабския полуостров. Оттам той започнал да се разпространява все по-надалеч. Говоримият арабски се различава значително от стандартния език. Има и множество различни арабски диалекти. Може да се каже, че той се говори по различен начин във всеки регион. Говорещите на различни диалекти често изобщо не се разбират помежду си. В резултат на това филмите от арабските страни обикновено са дублирани. Само по този начин те могат да бъдат разбирани в цялата езикова област. Класическият стандартен арабски днес вече почти не се говори. Той се открива само в писмена форма. Книгите и вестниците използват класическия арабски стандартен език. Днес не съществува единен арабски технически език. Ето защо, техническите термини обикновено идват от други езици. Английският и френският език са по-доминиращи в тази област, отколкото всеки друг език. Интересът към арабския се е увеличил значително през последните години. Все повече и повече хора се заемат с изучаване на арабски. Курсове се предлагат във всеки университет и в много училища. Много хора считат арабската писменост за особено очарователна. Тя се изписва отдясно наляво. Арабското произношение и граматика не са толкова лесни. Има много звуци и правила, които са непознати в другите езици. Когато учи езика, човек трябва да следва определен ред. Първо произношението, след това граматиката и чак след това писането…