Разговорник

bg Наречия   »   sr Прилози

100 [сто]

Наречия

Наречия

100 [стотина]

100 [stotina]

Прилози

[Prilozi]

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
вече – още не већ-ј-дно--–--о- --када в-- ј----- – ј-- н----- в-ћ ј-д-о- – ј-ш н-к-д- ----------------------- већ једном – још никада 0
v-ć-j-d-o- – još ni-ada v--- j----- – j-- n----- v-c- j-d-o- – j-š n-k-d- ------------------------ već jednom – još nikada
Били ли сте вече в Берлин? Јес-е-л- ве- је---- -----у--е-ли--? Ј---- л- в-- ј----- б--- у Б------- Ј-с-е л- в-ћ ј-д-о- б-л- у Б-р-и-у- ----------------------------------- Јесте ли већ једном били у Берлину? 0
Jest--l--v-ć -e-no----l- u --rl-nu? J---- l- v--- j----- b--- u B------- J-s-e l- v-c- j-d-o- b-l- u B-r-i-u- ------------------------------------ Jeste li već jednom bili u Berlinu?
Не, още не. Н-, ј---ник--а. Н-- ј-- н------ Н-, ј-ш н-к-д-. --------------- Не, још никада. 0
Ne- j-š--ikad-. N-- j-- n------ N-, j-š n-k-d-. --------------- Ne, još nikada.
някой – никой нек-------о н--- – н--- н-к- – н-к- ----------- неко – нико 0
n-ko – --ko n--- – n--- n-k- – n-k- ----------- neko – niko
Познавате ли някого тук? По-н-јет---и овд- --кога? П-------- л- о--- н------ П-з-а-е-е л- о-д- н-к-г-? ------------------------- Познајете ли овде некога? 0
P--na-e-e ---ov-e-n-koga? P-------- l- o--- n------ P-z-a-e-e l- o-d- n-k-g-? ------------------------- Poznajete li ovde nekoga?
Не, не познавам никого тук. Н-- ---н- по--ај---овде-ни-о--. Н-- ј- н- п------- о--- н------ Н-, ј- н- п-з-а-е- о-д- н-к-г-. ------------------------------- Не, ја не познајем овде никога. 0
N-,-j---e-po-----m -vd- ------. N-- j- n- p------- o--- n------ N-, j- n- p-z-a-e- o-d- n-k-g-. ------------------------------- Ne, ja ne poznajem ovde nikoga.
още – няма још-– -е-в--е ј-- – н- в--- ј-ш – н- в-ш- ------------- још – не више 0
j-- - -- više j-- – n- v--- j-š – n- v-š- ------------- još – ne više
Ще останете ли още дълго тук? Ост-је---л---о- --г- овде? О------- л- ј-- д--- о---- О-т-ј-т- л- ј-ш д-г- о-д-? -------------------------- Остајете ли још дуго овде? 0
Ost-jet--li-još ---o-ov-e? O------- l- j-- d--- o---- O-t-j-t- l- j-š d-g- o-d-? -------------------------- Ostajete li još dugo ovde?
Не, няма да остана дълго тук. Не,--а-н- ---ај-- ви----у----в--. Н-- ј- н- о------ в--- д--- о---- Н-, ј- н- о-т-ј-м в-ш- д-г- о-д-. --------------------------------- Не, ја не остајем више дуго овде. 0
Ne, ja n- ost-jem---še--u-o-ovd-. N-- j- n- o------ v--- d--- o---- N-, j- n- o-t-j-m v-š- d-g- o-d-. --------------------------------- Ne, ja ne ostajem više dugo ovde.
още нещо – нищо повече ј-ш-не-т--- -ишта-в-ше ј-- н---- – н---- в--- ј-ш н-ш-о – н-ш-а в-ш- ---------------------- још нешто – ништа више 0
jo- -e--o-- --š-- vi-e j-- n---- – n---- v--- j-š n-š-o – n-š-a v-š- ---------------------- još nešto – ništa više
Желаете ли още нещо за пиене? Же-и-е--и -----ешто -оп-ти? Ж----- л- ј-- н---- п------ Ж-л-т- л- ј-ш н-ш-о п-п-т-? --------------------------- Желите ли још нешто попити? 0
Že--t- li--oš n---o---piti? Ž----- l- j-- n---- p------ Ž-l-t- l- j-š n-š-o p-p-t-? --------------------------- Želite li još nešto popiti?
Не, не желая нищо повече. Н-, ја -- ж-----н--та --ше. Н-- ј- н- ж---- н---- в---- Н-, ј- н- ж-л-м н-ш-а в-ш-. --------------------------- Не, ја не желим ништа више. 0
N-- -- n- -e--m n-št- v-še. N-- j- n- ž---- n---- v---- N-, j- n- ž-l-m n-š-a v-š-. --------------------------- Ne, ja ne želim ništa više.
вече нещо – още нищо већ-н---- - -ош--и-та в-- н---- – ј-- н---- в-ћ н-ш-о – ј-ш н-ш-а --------------------- већ нешто – још ништа 0
vec---e--- - j-- -i-ta v--- n---- – j-- n---- v-c- n-š-o – j-š n-š-a ---------------------- već nešto – još ništa
Ядохте ли вече нещо? Јесте -и--е- не--о ----? Ј---- л- в-- н---- ј---- Ј-с-е л- в-ћ н-ш-о ј-л-? ------------------------ Јесте ли већ нешто јели? 0
Je-t--li v-ć--eš-o -eli? J---- l- v--- n---- j---- J-s-e l- v-c- n-š-o j-l-? ------------------------- Jeste li već nešto jeli?
Не, още нищо не съм ял. Не, ј--ј-ш -исам ниш-а је- - ---а. Н-- ј- ј-- н---- н---- ј-- / ј---- Н-, ј- ј-ш н-с-м н-ш-а ј-о / ј-л-. ---------------------------------- Не, ја још нисам ништа јео / јела. 0
N-, ja j-- -i-am n-š-----o - -el-. N-- j- j-- n---- n---- j-- / j---- N-, j- j-š n-s-m n-š-a j-o / j-l-. ---------------------------------- Ne, ja još nisam ništa jeo / jela.
още някой – никой повече још н--- – ---о----е ј-- н--- – н--- в--- ј-ш н-к- – н-к- в-ш- -------------------- још неко – нико више 0
j-š-n--o -------v-še j-- n--- – n--- v--- j-š n-k- – n-k- v-š- -------------------- još neko – niko više
Желае ли още някой кафе? Ж--и л- јо---еко каф-? Ж--- л- ј-- н--- к---- Ж-л- л- ј-ш н-к- к-ф-? ---------------------- Жели ли још неко кафу? 0
Že-i-li --š-nek- ---u? Ž--- l- j-- n--- k---- Ž-l- l- j-š n-k- k-f-? ---------------------- Želi li još neko kafu?
Не, никой. Н-,----о---ш-. Н-- н--- в---- Н-, н-к- в-ш-. -------------- Не, нико више. 0
Ne,-nik- više. N-- n--- v---- N-, n-k- v-š-. -------------- Ne, niko više.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Арабският език

Арабският език е един от най-важните езици в света. Повече от 300 милиона души говорят арабски. Те живеят в повече от 20 различни страни. Арабският спада към Афро-Азиатските езици. Арабският език се е появил преди хиляди години. Езикът за пръв път се е говорил на Арабския полуостров. Оттам той започнал да се разпространява все по-надалеч. Говоримият арабски се различава значително от стандартния език. Има и множество различни арабски диалекти. Може да се каже, че той се говори по различен начин във всеки регион. Говорещите на различни диалекти често изобщо не се разбират помежду си. В резултат на това филмите от арабските страни обикновено са дублирани. Само по този начин те могат да бъдат разбирани в цялата езикова област. Класическият стандартен арабски днес вече почти не се говори. Той се открива само в писмена форма. Книгите и вестниците използват класическия арабски стандартен език. Днес не съществува единен арабски технически език. Ето защо, техническите термини обикновено идват от други езици. Английският и френският език са по-доминиращи в тази област, отколкото всеки друг език. Интересът към арабския се е увеличил значително през последните години. Все повече и повече хора се заемат с изучаване на арабски. Курсове се предлагат във всеки университет и в много училища. Много хора считат арабската писменост за особено очарователна. Тя се изписва отдясно наляво. Арабското произношение и граматика не са толкова лесни. Има много звуци и правила, които са непознати в другите езици. Когато учи езика, човек трябва да следва определен ред. Първо произношението, след това граматиката и чак след това писането…