Разговорник

bg Наречия   »   lv Apstākļa vārdi

100 [сто]

Наречия

Наречия

100 [simts]

Apstākļa vārdi

Изберете как искате да видите превода:   
български латвийски Играйте Повече
вече – още не j-u -e---- -ēl n---d j-- r--- – v-- n---- j-u r-i- – v-l n-k-d -------------------- jau reiz – vēl nekad 0
Били ли сте вече в Берлин? V-i--ū- jau kādre-- -sa--b--is---r-ī-ē? V-- J-- j-- k------ e--- b---- B------- V-i J-s j-u k-d-e-z e-a- b-j-s B-r-ī-ē- --------------------------------------- Vai Jūs jau kādreiz esat bijis Berlīnē? 0
Не, още не. Nē, ----n--ad. N-- v-- n----- N-, v-l n-k-d- -------------- Nē, vēl nekad. 0
някой – никой kād--–-n---ens k--- – n------ k-d- – n-v-e-s -------------- kāds – neviens 0
Познавате ли някого тук? Vai-Jū- t--kā-u -a-----t? V-- J-- t- k--- p-------- V-i J-s t- k-d- p-z-s-a-? ------------------------- Vai Jūs te kādu pazīstat? 0
Не, не познавам никого тук. N---e---e-n---e-u-n-p--ī-t-. N-- e- t- n------ n--------- N-, e- t- n-v-e-u n-p-z-s-u- ---------------------------- Nē, es te nevienu nepazīstu. 0
още – няма v-l ---ai-s ne v-- – v---- n- v-l – v-i-s n- -------------- vēl – vairs ne 0
Ще останете ли още дълго тук? Vai--ūs -e v---i-----al-k----? V-- J-- t- v-- i--- p--------- V-i J-s t- v-l i-g- p-l-k-i-t- ------------------------------ Vai Jūs te vēl ilgi paliksiet? 0
Не, няма да остана дълго тук. N-,------ -air- il-- -epa-i---. N-- e- t- v---- i--- n--------- N-, e- t- v-i-s i-g- n-p-l-k-u- ------------------------------- Nē, es te vairs ilgi nepalikšu. 0
още нещо – нищо повече v-l---ut -o-- --k----irs v-- k--- k- – n--- v---- v-l k-u- k- – n-k- v-i-s ------------------------ vēl kaut ko – neko vairs 0
Желаете ли още нещо за пиене? Vai-j-s vēl---es -ē- k--t--o dzer-? V-- j-- v------- v-- k--- k- d----- V-i j-s v-l-t-e- v-l k-u- k- d-e-t- ----------------------------------- Vai jūs vēlaties vēl kaut ko dzert? 0
Не, не желая нищо повече. Nē- e----i-- -ek--n-----s. N-- e- v---- n--- n------- N-, e- v-i-s n-k- n-v-l-s- -------------------------- Nē, es vairs neko nevēlos. 0
вече нещо – още нищо ja- kaut ---– --l-n--o j-- k--- k- – v-- n--- j-u k-u- k- – v-l n-k- ---------------------- jau kaut ko – vēl neko 0
Ядохте ли вече нещо? V-i Jūs--au k-u- ----s-t ----? V-- J-- j-- k--- k- e--- ē---- V-i J-s j-u k-u- k- e-a- ē-i-? ------------------------------ Vai Jūs jau kaut ko esat ēdis? 0
Не, още нищо не съм ял. Nē,-es vēl --k--n---mu ----. N-- e- v-- n--- n----- ē---- N-, e- v-l n-k- n-e-m- ē-i-. ---------------------------- Nē, es vēl neko neesmu ēdis. 0
още някой – никой повече v-l-k----- ---r- n--ie-s v-- k--- – v---- n------ v-l k-d- – v-i-s n-v-e-s ------------------------ vēl kāds – vairs neviens 0
Желае ли още някой кафе? Va----l --ds-vē--s --f-j-? V-- v-- k--- v---- k------ V-i v-l k-d- v-l-s k-f-j-? -------------------------- Vai vēl kāds vēlas kafiju? 0
Не, никой. N-, va-r---e-iens. N-- v---- n------- N-, v-i-s n-v-e-s- ------------------ Nē, vairs neviens. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Арабският език

Арабският език е един от най-важните езици в света. Повече от 300 милиона души говорят арабски. Те живеят в повече от 20 различни страни. Арабският спада към Афро-Азиатските езици. Арабският език се е появил преди хиляди години. Езикът за пръв път се е говорил на Арабския полуостров. Оттам той започнал да се разпространява все по-надалеч. Говоримият арабски се различава значително от стандартния език. Има и множество различни арабски диалекти. Може да се каже, че той се говори по различен начин във всеки регион. Говорещите на различни диалекти често изобщо не се разбират помежду си. В резултат на това филмите от арабските страни обикновено са дублирани. Само по този начин те могат да бъдат разбирани в цялата езикова област. Класическият стандартен арабски днес вече почти не се говори. Той се открива само в писмена форма. Книгите и вестниците използват класическия арабски стандартен език. Днес не съществува единен арабски технически език. Ето защо, техническите термини обикновено идват от други езици. Английският и френският език са по-доминиращи в тази област, отколкото всеки друг език. Интересът към арабския се е увеличил значително през последните години. Все повече и повече хора се заемат с изучаване на арабски. Курсове се предлагат във всеки университет и в много училища. Много хора считат арабската писменост за особено очарователна. Тя се изписва отдясно наляво. Арабското произношение и граматика не са толкова лесни. Има много звуци и правила, които са непознати в другите езици. Когато учи езика, човек трябва да следва определен ред. Първо произношението, след това граматиката и чак след това писането…