Разговорник

bg Работа   »   sq Punoj

55 [петдесет и пет]

Работа

Работа

55 [pesёdhjetёepesё]

Punoj

Изберете как искате да видите превода:   
български албански Играйте Повече
Какъв / каква сте по професия? Ç-a-ё -rof--io-i k--i? Ç---- p--------- k---- Ç-a-ё p-o-e-i-n- k-n-? ---------------------- Çfarё profesioni keni? 0
Мъжът ми е лекар по професия. B-r-- -m ёs--ё---ek. B---- i- ё---- m---- B-r-i i- ё-h-ё m-e-. -------------------- Burri im ёshtё mjek. 0
Аз работя на половин ден като медицинска сестра. U-ё -u--j gj---ё -it- -----f-r-----. U-- p---- g----- d--- s- i---------- U-ё p-n-j g-y-m- d-t- s- i-f-r-i-r-. ------------------------------------ Unё punoj gjysmё dite si infermiere. 0
Скоро ще получаваме пенсия. Sё-s-------do -----r-i- -ensi----. S- s------ d- t- m----- p--------- S- s-p-j-i d- t- m-r-i- p-n-i-n-n- ---------------------------------- Sё shpejti do tё marrim pensionin. 0
А данъците са високи. Por--aksat---n- t------a. P-- t----- j--- t- l----- P-r t-k-a- j-n- t- l-r-a- ------------------------- Por taksat janё tё larta. 0
И здравната осигуровка е висока. S--ur----------tё--- ёs--ё-- la---. S------- s---------- ё---- i l----- S-g-r-m- s-ё-d-t-s-r ё-h-ё i l-r-ё- ----------------------------------- Sigurimi shёndetёsor ёshtё i lartё. 0
Какъв / каква искаш да станеш? Çfa-ё-do--- b-he--? Ç---- d- t- b------ Ç-a-ё d- t- b-h-s-? ------------------- Çfarё do tё bёhesh? 0
Бих искал / искала да стана инженер. D-- tё bё-e---n-h-ni-r. D-- t- b---- i--------- D-a t- b-h-m i-x-i-i-r- ----------------------- Dua tё bёhem inxhinier. 0
Искам да следвам в университета. Du---ё st-------- ---vers--et. D-- t- s------ n- u----------- D-a t- s-u-i-j n- u-i-e-s-t-t- ------------------------------ Dua tё studioj nё universitet. 0
Аз съм практикант. J-m --a-ti-a--. J-- p---------- J-m p-a-t-k-n-. --------------- Jam praktikant. 0
Аз не печеля много. N-k f-t---shu--. N-- f---- s----- N-k f-t-j s-u-ё- ---------------- Nuk fitoj shumё. 0
Аз съм на практика в чужбина. P--b-- --- pra--ik- j--ht--s--etit. P- b-- n-- p------- j----- s------- P- b-j n-ё p-a-t-k- j-s-t- s-t-t-t- ----------------------------------- Po bёj njё praktikё jashtё shtetit. 0
Това е моят шеф. Ky ёsh-ё--hef- im. K- ё---- s---- i-- K- ё-h-ё s-e-i i-. ------------------ Ky ёshtё shefi im. 0
Аз имам приятни колеги. K-- -o-egё t---i-ё. K-- k----- t- m---- K-m k-l-g- t- m-r-. ------------------- Kam kolegё tё mirё. 0
На обяд винаги ходим в стола. Dr----e-s---j-- ----h-o-ё-n- -e---. D------ s------ g-------- n- m----- D-e-a-e s-k-j-ё g-i-h-o-ё n- m-n-ё- ----------------------------------- Drekave shkojmё gjithmonё nё mencё. 0
Аз си търся работно място. Po k-r-o--njё --nd pu--. P- k----- n-- v--- p---- P- k-r-o- n-ё v-n- p-n-. ------------------------ Po kёrkoj njё vend pune. 0
Вече една година съм безработен. Qё p-ej-n-- ---i---m -- -unё. Q- p--- n-- v--- j-- p- p---- Q- p-e- n-ё v-t- j-m p- p-n-. ----------------------------- Qё prej njё viti jam pa punё. 0
В тази страна има много безработни. N- -ёtё v--d ka s-umё t- -ap---. N- k--- v--- k- s---- t- p------ N- k-t- v-n- k- s-u-ё t- p-p-n-. -------------------------------- Nё kёtё vend ka shumё tё papunё. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Паметта се нуждае от реч

Повечето хора помнят първия си учебен ден. Обаче не могат да си спомнят това, което е било преди това. Нямаме почти никакви спомени от първите години на живота си. Но защо е така? Защо не можем да си спомним преживяванията, които сме имали като бебета? Причината се крие в нашето развитие. Речта и паметта се развиват по едно и също време. И за да си спомни нещо, на човек му трябва реч. Т.е. той трябва да има думи за това, което преживява. Учените са провели различни изследвания с деца. По този начин, те направили интересно откритие. Веднага след като децата се научат да говорят, те забравят всичко, което ебило преди. Следователно началото на речта е също и началото на паметта. Децата научават много в първите три години от живота си. Те преживяват нови неща всеки ден. В тази възраст също са натрупали множество важни опитности. Въпреки това, всичко изчезва. Психолозите наричат това явление инфантилна амнезия. Само нещата, които децата могат да назоват остават. Автобиографичната памет запазва личните преживявания. Тя функционира като дневник. Всичко, което е важно в живота ни, се записва в него. По този начин, автобиографичната памет представлява нашата идентичност. Но нейното развитие зависи от изучаването на родния език. А ние можем да активираме своята памет само чрез речта си. Нещата, които сме научили като бебета не са съвсем изчезнали, разбира се. Те се съхраняват някъде в мозъка ни. Ние просто не можем да ги извикаме вече... - колко жалко, нали?