Разговорник

bg Числителни редни   »   sq Numra rreshtorё

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [gjashtёdhjetёenjё]

Numra rreshtorё

Изберете как искате да видите превода:   
български албански Играйте Повече
Първият месец е януари. Muaji i -------ht--j--a--. M---- i p--- ё---- j------ M-a-i i p-r- ё-h-ё j-n-r-. -------------------------- Muaji i parё ёshtё janari. 0
Вторият месец е февруари. M--ji - dy-ё---h-- ---ur--. M---- i d--- ё---- s------- M-a-i i d-t- ё-h-ё s-k-r-i- --------------------------- Muaji i dytё ёshtё shkurti. 0
Третият месец е март. M---i-- tr-t- ё---ё---r--. M---- i t---- ё---- m----- M-a-i i t-e-ё ё-h-ё m-r-i- -------------------------- Muaji i tretё ёshtё marsi. 0
Четвъртият месец е април. M--j--i kat-r--ё-h-ё--ri---. M---- i k----- ё---- p------ M-a-i i k-t-r- ё-h-ё p-i-l-. ---------------------------- Muaji i katёrt ёshtё prilli. 0
Петият месец е май. Mua---i-p-s-ё-ё-h-ё-mai. M---- i p---- ё---- m--- M-a-i i p-s-ё ё-h-ё m-i- ------------------------ Muaji i pestё ёshtё mai. 0
Шестият месец е юни. M--j- ---jash----s-t- q-rs-ori. M---- i g------ ё---- q-------- M-a-i i g-a-h-ё ё-h-ё q-r-h-r-. ------------------------------- Muaji i gjashtё ёshtё qershori. 0
Шест месеца са половин година. G--sht- --a--j--- -jё g-y-mё-viti. G------ m--- j--- n-- g----- v---- G-a-h-ё m-a- j-n- n-ё g-y-m- v-t-. ---------------------------------- Gjashtё muaj janё njё gjysmё viti. 0
януари, февруари, март, janar, --ku-t---a-s, j----- s------ m---- j-n-r- s-k-r-, m-r-, -------------------- janar, shkurt, mars, 0
април, май и юни. pri----m-j d-- qershor. p----- m-- d-- q------- p-i-l- m-j d-e q-r-h-r- ----------------------- prill, maj dhe qershor. 0
Седмият месец е юли. Mu-j--- -htat--ё-h-ё-k------. M---- i s----- ё---- k------- M-a-i i s-t-t- ё-h-ё k-r-i-u- ----------------------------- Muaji i shtatё ёshtё korriku. 0
Осмият месец е август. M-a-i---t--ё ё-ht---ush-i. M---- i t--- ё---- g------ M-a-i i t-t- ё-h-ё g-s-t-. -------------------------- Muaji i tetё ёshtё gushti. 0
Деветият месец е септември. M-a-i i nёnt---s--ё sh-ator-. M---- i n---- ё---- s-------- M-a-i i n-n-ё ё-h-ё s-t-t-r-. ----------------------------- Muaji i nёntё ёshtё shtatori. 0
Десетият месец е октомври. Muaji-- dh---ё-ё-htё-t-to--. M---- i d----- ё---- t------ M-a-i i d-j-t- ё-h-ё t-t-r-. ---------------------------- Muaji i dhjetё ёshtё tetori. 0
Единайсетият месец е ноември. M---i - -----ё--j-t-----tё n--t---. M---- i n----------- ё---- n------- M-a-i i n-ё-b-d-j-t- ё-h-ё n-n-o-i- ----------------------------------- Muaji i njёmbёdhjetё ёshtё nёntori. 0
Дванайсетият месец е декември. M-aj- i-dym--dhj--ё-ё-h---dh---or-. M---- i d---------- ё---- d-------- M-a-i i d-m-ё-h-e-ё ё-h-ё d-j-t-r-. ----------------------------------- Muaji i dymbёdhjetё ёshtё dhjetori. 0
Дванайсет месеца са една година. D--bёdhjet- -------nё n-ё -i-. D---------- m--- j--- n-- v--- D-m-ё-h-e-ё m-a- j-n- n-ё v-t- ------------------------------ Dymbёdhjetё muaj janё njё vit. 0
юли, август, септември, ko-ri--------- sh---o-, k------ g----- s------- k-r-i-, g-s-t- s-t-t-r- ----------------------- korrik, gusht, shtator, 0
октомври, ноември и декември. t-tor,--ё--o- -h---h-et--. t----- n----- d-- d------- t-t-r- n-n-o- d-e d-j-t-r- -------------------------- tetor, nёntor dhe dhjetor. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...