Разговорник

bg В банката   »   sq Nё bankё

60 [шейсет]

В банката

В банката

60 [gjashtёdhjetё]

Nё bankё

Изберете как искате да видите превода:   
български албански Играйте Повече
Бих искал / искала да си отворя сметка. Dua -ё hap-n---l-o-a-- ---k--e. Dua tё hap njё llogari bankare. D-a t- h-p n-ё l-o-a-i b-n-a-e- ------------------------------- Dua tё hap njё llogari bankare. 0
Ето паспорта ми. Urdh-r--i--as---or----t--e. Urdhёroni pashaportёn time. U-d-ё-o-i p-s-a-o-t-n t-m-. --------------------------- Urdhёroni pashaportёn time. 0
Това е адресът ми. K-- --h-ё---r-s- ---. Kjo ёshtё adresa ime. K-o ё-h-ё a-r-s- i-e- --------------------- Kjo ёshtё adresa ime. 0
Бих искал / искала да внеса пари по сметката си. Dua--ё-d-po-i-o--le-- n------arin- ti--. Dua tё depozitoj lekё nё llogarinё time. D-a t- d-p-z-t-j l-k- n- l-o-a-i-ё t-m-. ---------------------------------------- Dua tё depozitoj lekё nё llogarinё time. 0
Бих искал / искала да изтегля пари от сметката си. D-- t- --r--- l--ё n-- llog--i- i-e. Dua tё tёrheq lekё nga llogaria ime. D-a t- t-r-e- l-k- n-a l-o-a-i- i-e- ------------------------------------ Dua tё tёrheq lekё nga llogaria ime. 0
Бих искал / искала да взема извлеченията от сметката. D----ё m-r--kop--t ---logarisё. Dua tё marr kopjet e llogarisё. D-a t- m-r- k-p-e- e l-o-a-i-ё- ------------------------------- Dua tё marr kopjet e llogarisё. 0
Бих искал / искала да осребря един пътнически чек. D-a tё-t-yej---- ç-- -dh-t-mi. Dua tё thyej njё çek udhёtimi. D-a t- t-y-j n-ё ç-k u-h-t-m-. ------------------------------ Dua tё thyej njё çek udhёtimi. 0
Какви са таксите? Sa--- --rta----ё-ta-i---? Sa tё larta janё tarifat? S- t- l-r-a j-n- t-r-f-t- ------------------------- Sa tё larta janё tarifat? 0
Къде да се подпиша? K---- -i-m-s? Ku tё firmos? K- t- f-r-o-? ------------- Ku tё firmos? 0
Очаквам превод от Германия. Po p--s --ё-tran--e-----ga-G-erm---a. Po pres njё transfertё nga Gjermania. P- p-e- n-ё t-a-s-e-t- n-a G-e-m-n-a- ------------------------------------- Po pres njё transfertё nga Gjermania. 0
Това е номера на метката ми. U----r-n- n-m-i----llog-r-sё. Urdhёroni numrin e llogarisё. U-d-ё-o-i n-m-i- e l-o-a-i-ё- ----------------------------- Urdhёroni numrin e llogarisё. 0
Парите пристигнаха ли? A kan- --ё-r--u----k--? A kane mbёrritur lekёt? A k-n- m-ё-r-t-r l-k-t- ----------------------- A kane mbёrritur lekёt? 0
Бих искал / искала да обменя тези пари. D-a tё th--- --to ----. Dua tё thyej kёto lekё. D-a t- t-y-j k-t- l-k-. ----------------------- Dua tё thyej kёto lekё. 0
Трябват ми щатски долари. M- d--en d-lla-ë -m--ik-n. Mё duhen dollarë amerikan. M- d-h-n d-l-a-ë a-e-i-a-. -------------------------- Mё duhen dollarë amerikan. 0
Моля, дайте ми дребни банкноти. Mё -e--- l-kё t--v--l-,-ju-l--em. Mё jepni lekё tё vogla, ju lutem. M- j-p-i l-k- t- v-g-a- j- l-t-m- --------------------------------- Mё jepni lekё tё vogla, ju lutem. 0
Тук има ли банкомат? A--- ------d--j- b--ko-a-? A ka kёtu ndonjё bankomat? A k- k-t- n-o-j- b-n-o-a-? -------------------------- A ka kёtu ndonjё bankomat? 0
Каква сума може да се тегли? Sa -ekё-m--d----tё-he--sh? Sa lekё mund tё tёrheqёsh? S- l-k- m-n- t- t-r-e-ё-h- -------------------------- Sa lekё mund tё tёrheqёsh? 0
Коя кредитна карта може да се използва? Ç-arё ka--a-h k----t- mu-- -- pё--o-ёsh? Çfarё kartash krediti mund tё pёrdorёsh? Ç-a-ё k-r-a-h k-e-i-i m-n- t- p-r-o-ё-h- ---------------------------------------- Çfarё kartash krediti mund tё pёrdorёsh? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Съществува ли универсална граматика ?

Когато учим чужд език, ние също учим неговата граматика. Когато децата учат родния си език, това се случва автоматично. Те не забелязват, че мозъкът им учи различни правила. Въпреки това, те научават родния си език правилно от самото начало. Като се има предвид, че съществуват много езици, също съществуват и многограматични системи. Но има ли също така и универсална граматика? Учените са проучвали този въпрос дълго време. Новите изследвания биха могли да дадат отговор. Защото мозъчните изследователи са направили интересно откритие. Те накарали участниците в един експеримент да изучават граматични правила. Участниците в експеримента били ученици в езикови училища. Те учели японски или италиански. Половината от граматичните правила били напълно измислени. Въпреки това, участниците в експеримента не знаели това. След изучаването на граматичните правила, на учениците били раздадени изречения. Те трябвало да преценят дали изреченията са правилни. Докато те работили върху изреченията, мозъците им били анализирани. Тоест, изследователите измервали активността на мозъка им. По този начин те искали да проучат как мозъка реагира на изреченията. И се оказало, че нашият мозък разпознава граматиката! При обработката на речта, някои области от мозъка са активни. Центърът на Брока е един от тях. Той се намира в лявото полукълбо. Когато студентите били изправени пред реални граматични правила, той бил много активен. С измислените правила от друга страна, активността на мозъка значителнонамаляла. Така че е напълно възможно всички граматични системи да имат една и съща основа. И следователно да се придържат към едни и същи принципи. И тези принципи да са ни вродени...