Разговорник

bg Кратък разговор 3   »   uk Коротка розмова 3

22 [двайсет и две]

Кратък разговор 3

Кратък разговор 3

22 [двадцять два]

22 [dvadtsyatʹ dva]

Коротка розмова 3

[Korotka rozmova 3]

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
Пушите ли? Ви--а----? В- п------ В- п-л-т-? ---------- Ви палите? 0
Vy --l--e? V- p------ V- p-l-t-? ---------- Vy palyte?
По-рано да. Ра-іше--ак. Р----- т--- Р-н-ш- т-к- ----------- Раніше так. 0
Ra----e-t--. R------ t--- R-n-s-e t-k- ------------ Ranishe tak.
Но сега вече не пуша. Але т---- я -іл--е -е п--ю. А-- т---- я б----- н- п---- А-е т-п-р я б-л-ш- н- п-л-. --------------------------- Але тепер я більше не палю. 0
A----e--r--a ----s-- ---p-lyu. A-- t---- y- b------ n- p----- A-e t-p-r y- b-l-s-e n- p-l-u- ------------------------------ Ale teper ya bilʹshe ne palyu.
Пречи ли Ви, ако аз пуша? Чи ----жає--а-- -о-- - палю? Ч- з------ В--- к--- я п---- Ч- з-в-ж-є В-м- к-л- я п-л-? ---------------------------- Чи заважає Вам, коли я палю? 0
C-y--ava---ye V--- k--- -a -alyu? C-- z-------- V--- k--- y- p----- C-y z-v-z-a-e V-m- k-l- y- p-l-u- --------------------------------- Chy zavazhaye Vam, koly ya palyu?
Не, въобще не. Ні- -о--і- н-. Н-- з----- н-- Н-, з-в-і- н-. -------------- Ні, зовсім ні. 0
N-,-zo-si- --. N-- z----- n-- N-, z-v-i- n-. -------------- Ni, zovsim ni.
Това не ми пречи. Ц---е-- н-----ажа-. Ц- м--- н- з------- Ц- м-н- н- з-в-ж-є- ------------------- Це мені не заважає. 0
Tse---ni-n---av-z--y-. T-- m--- n- z--------- T-e m-n- n- z-v-z-a-e- ---------------------- Tse meni ne zavazhaye.
Ще пиете ли нещо? В- щос- -’-те? В- щ--- п----- В- щ-с- п-є-е- -------------- Ви щось п’єте? 0
Vy-s--hosʹ -ʺ-et-? V- s------ p------ V- s-c-o-ʹ p-y-t-? ------------------ Vy shchosʹ pʺyete?
Един коняк? Ко-ья-? К------ К-н-я-? ------- Коньяк? 0
K-n-y-k? K------- K-n-y-k- -------- Konʹyak?
Не, предпочитам бира. Н---кра-е -ив-. Н-- к---- п---- Н-, к-а-е п-в-. --------------- Ні, краще пиво. 0
Ni,----s--he py--. N-- k------- p---- N-, k-a-h-h- p-v-. ------------------ Ni, krashche pyvo.
Пътувате ли много? В- б-г-то ------жує--? В- б----- п----------- В- б-г-т- п-д-р-ж-є-е- ---------------------- Ви багато подорожуєте? 0
Vy bah--o -o--r-zh----e? V- b----- p------------- V- b-h-t- p-d-r-z-u-e-e- ------------------------ Vy bahato podorozhuyete?
Да, обикновено в командировка. Т-----ере---------д-л-ві по--дки. Т--- п-------- ц- д----- п------- Т-к- п-р-в-ж-о ц- д-л-в- п-ї-д-и- --------------------------------- Так, переважно це ділові поїздки. 0
Tak,--erev-z-n---s---ilov- p-i-zdk-. T--- p--------- t-- d----- p-------- T-k- p-r-v-z-n- t-e d-l-v- p-i-z-k-. ------------------------------------ Tak, perevazhno tse dilovi poïzdky.
Но сега сме тук на почивка. А-е тепер--- т-----в-д---т-і А-- т---- м- т-- у в-------- А-е т-п-р м- т-т у в-д-у-т-і ---------------------------- Але тепер ми тут у відпустці 0
A---tep------t-t u-v----s---i A-- t---- m- t-- u v--------- A-e t-p-r m- t-t u v-d-u-t-s- ----------------------------- Ale teper my tut u vidpusttsi
Каква жега! Яка-с--к-! Я-- с----- Я-а с-е-а- ---------- Яка спека! 0
Y-ka-s-eka! Y--- s----- Y-k- s-e-a- ----------- Yaka speka!
Да, днес наистина е горещо. Та-,-сь-го--- --й--о---екотн-. Т--- с------- д----- с-------- Т-к- с-о-о-н- д-й-н- с-е-о-н-. ------------------------------ Так, сьогодні дійсно спекотно. 0
Tak- sʹ--od-i --y--n- speko---. T--- s------- d------ s-------- T-k- s-o-o-n- d-y-s-o s-e-o-n-. ------------------------------- Tak, sʹohodni diy̆sno spekotno.
Да излезем на балкона. Х-д-м---- балкон. Х----- н- б------ Х-д-м- н- б-л-о-. ----------------- Ходімо на балкон. 0
Kh--i---n- ---k-n. K------ n- b------ K-o-i-o n- b-l-o-. ------------------ Khodimo na balkon.
Утре тук ще има парти. З---р- ту--б-де веч-рк-. З----- т-- б--- в------- З-в-р- т-т б-д- в-ч-р-а- ------------------------ Завтра тут буде вечірка. 0
Zavtra---- ---- ---h--ka. Z----- t-- b--- v-------- Z-v-r- t-t b-d- v-c-i-k-. ------------------------- Zavtra tut bude vechirka.
Ще дойдете ли и Вие? Ви--ак-- --------? В- т---- п-------- В- т-к-ж п-и-д-т-? ------------------ Ви також прийдете? 0
Vy t--oz- p-yy----e? V- t----- p--------- V- t-k-z- p-y-̆-e-e- -------------------- Vy takozh pryy̆dete?
Да, ние също сме поканени. Т--,-м- також-за-ро-ен-. Т--- м- т---- з--------- Т-к- м- т-к-ж з-п-о-е-і- ------------------------ Так, ми також запрошені. 0
T--- -y-tak--h-za--os-e-i. T--- m- t----- z---------- T-k- m- t-k-z- z-p-o-h-n-. -------------------------- Tak, my takozh zaprosheni.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Езикът и писмеността

Всеки език се използва за общуване между хората. Когато говорим, изразяваме това, което мислим и чувстваме. И в този процес не винаги спазваме правилата на езика. Вместо това използваме свой собствен език, своя простонароден език. Но при писмения език нещата стоят другояче. Тук се проявяват всички правила на нашия език. Писмеността дава възможност на езика да се превърне в пълноценен език. Тя прави езика видим. Благодарение на писмеността се предават знания, култивирани с хилядолетия. Поради това, писмеността е основата на всяка изтънчена култура. Първата форма на писменост е била изобретена преди повече от 5000 години. Това било клинописното писмо на шумерите. То било изсичано върху глинени плочи. Този клинопис е бил в употреба цели триста години. Египетските йероглифи също датират почти от времето на клинописа. Безброй учени са посветили своите изследвания на тях. Йероглифите представляват една сравнително сложна писмена система. Която, обаче, веряотно е била изобретена с едничка проста цел. По онова време Египет е бил огромно царство с много жители. Ежедневието и най-вече икономическата система са се нуждаели от организация. Данъците и счетоводството трябвало да бъдат управлявани добре. Именно заради това древните египтяни развили своите графични знаци. А от друга страна, азбучните писмени системи водят своя произход от Шумер. Всяка писменост разкрива богата информация за хората, които я използват. Нещо повече, всяка държава разкрива своите особености чрез писмеността. За съжаление, днес изкуството на ръкописа изчезва. Съвременните технологии го правят почти излишен. Така че, недейте само да говорите, продължавайте и да пишете!
Знаете ли, че?
Каннада принадлежи към семейството на дравидските езици. Те се говорят основно в Южна Индия. Каннада не е сроден с индоарийските езици на Северна Индия. Около 40 милиона души говорят каннада като майчин език. Той е признат за един от 22-те официални езика в Индия. Каннада е аглутиниращ език. Това означава, че граматични функции се изразяват чрез афикси. Езикът се разделя на четири местни диалектни групи. Чрез речта си говорещите разкриват не само откъде идват. По езика им може се разбере към коя социална класа принадлежат. Говоримият и писменият език каннада се различават съществено. И подобно на много други индийски езици, каннада също има собствена писменост. Тя представлява смесена форма от азбука и сричково писмо. Състои се от много кръгли знаци, което е типично за южноиндийските писмености. А да се учат тези красиви букви, наистина е забавно ...