Разговорник

bg Кратък разговор 3   »   ro Small talk 3

22 [двайсет и две]

Кратък разговор 3

Кратък разговор 3

22 [douăzeci şi doi]

Small talk 3

Изберете как искате да видите превода:   
български румънски Играйте Повече
Пушите ли? F-maţ-? F------ F-m-ţ-? ------- Fumaţi? 0
По-рано да. Î-a---e--a. Î------ d-- Î-a-n-e d-. ----------- Înainte da. 0
Но сега вече не пуша. Dar-a-um -u--ai-fu--z. D-- a--- n- m-- f----- D-r a-u- n- m-i f-m-z- ---------------------- Dar acum nu mai fumez. 0
Пречи ли Ви, ако аз пуша? V- -era------,-d--ă f--e-? V- d---------- d--- f----- V- d-r-n-e-z-, d-c- f-m-z- -------------------------- Vă deranjează, dacă fumez? 0
Не, въобще не. Nu,--b--l-t --l-c. N-- a------ d----- N-, a-s-l-t d-l-c- ------------------ Nu, absolut deloc. 0
Това не ми пречи. A-ta--u m--de-anje-ză. A--- n- m- d---------- A-t- n- m- d-r-n-e-z-. ---------------------- Asta nu mă deranjează. 0
Ще пиете ли нещо? B-ţi-ceva? B--- c---- B-ţ- c-v-? ---------- Beţi ceva? 0
Един коняк? U- c-nia-? U- c------ U- c-n-a-? ---------- Un coniac? 0
Не, предпочитам бира. N-- --i -i-e --b---. N-- m-- b--- o b---- N-, m-i b-n- o b-r-. -------------------- Nu, mai bine o bere. 0
Пътувате ли много? Călăto-i----u--? C--------- m---- C-l-t-r-ţ- m-l-? ---------------- Călătoriţi mult? 0
Да, обикновено в командировка. Da,-----bi-ei sun- -ă-ători- -- a--ceri. D-- d- o----- s--- c-------- d- a------- D-, d- o-i-e- s-n- c-l-t-r-i d- a-a-e-i- ---------------------------------------- Da, de obicei sunt călătorii de afaceri. 0
Но сега сме тук на почивка. Dar a-um----f---- -i-i co---d---. D-- a--- n- f---- a--- c--------- D-r a-u- n- f-c-m a-c- c-n-e-i-l- --------------------------------- Dar acum ne facem aici concediul. 0
Каква жега! C- c-l----! C- c------- C- c-l-u-ă- ----------- Ce căldură! 0
Да, днес наистина е горещо. D----s-ă----s-e --i-- foart----l-. D-- a----- e--- c---- f----- c---- D-, a-t-z- e-t- c-i-r f-a-t- c-l-. ---------------------------------- Da, astăzi este chiar foarte cald. 0
Да излезем на балкона. Să--erge--p--b---on. S- m----- p- b------ S- m-r-e- p- b-l-o-. -------------------- Să mergem pe balcon. 0
Утре тук ще има парти. Mâ-----ac-m---c----petr---re. M---- f---- a--- o p--------- M-i-e f-c-m a-c- o p-t-e-e-e- ----------------------------- Mâine facem aici o petrecere. 0
Ще дойдете ли и Вие? Ve-i-- şi d-mn-a---s-r-? V----- ş- d------------- V-n-ţ- ş- d-m-e-v-a-t-ă- ------------------------ Veniţi şi dumneavoastră? 0
Да, ние също сме поканени. D----- no- --nte- --v--a-i. D-- ş- n-- s----- i-------- D-, ş- n-i s-n-e- i-v-t-ţ-. --------------------------- Da, şi noi suntem invitaţi. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Езикът и писмеността

Всеки език се използва за общуване между хората. Когато говорим, изразяваме това, което мислим и чувстваме. И в този процес не винаги спазваме правилата на езика. Вместо това използваме свой собствен език, своя простонароден език. Но при писмения език нещата стоят другояче. Тук се проявяват всички правила на нашия език. Писмеността дава възможност на езика да се превърне в пълноценен език. Тя прави езика видим. Благодарение на писмеността се предават знания, култивирани с хилядолетия. Поради това, писмеността е основата на всяка изтънчена култура. Първата форма на писменост е била изобретена преди повече от 5000 години. Това било клинописното писмо на шумерите. То било изсичано върху глинени плочи. Този клинопис е бил в употреба цели триста години. Египетските йероглифи също датират почти от времето на клинописа. Безброй учени са посветили своите изследвания на тях. Йероглифите представляват една сравнително сложна писмена система. Която, обаче, веряотно е била изобретена с едничка проста цел. По онова време Египет е бил огромно царство с много жители. Ежедневието и най-вече икономическата система са се нуждаели от организация. Данъците и счетоводството трябвало да бъдат управлявани добре. Именно заради това древните египтяни развили своите графични знаци. А от друга страна, азбучните писмени системи водят своя произход от Шумер. Всяка писменост разкрива богата информация за хората, които я използват. Нещо повече, всяка държава разкрива своите особености чрез писмеността. За съжаление, днес изкуството на ръкописа изчезва. Съвременните технологии го правят почти излишен. Така че, недейте само да говорите, продължавайте и да пишете!
Знаете ли, че?
Каннада принадлежи към семейството на дравидските езици. Те се говорят основно в Южна Индия. Каннада не е сроден с индоарийските езици на Северна Индия. Около 40 милиона души говорят каннада като майчин език. Той е признат за един от 22-те официални езика в Индия. Каннада е аглутиниращ език. Това означава, че граматични функции се изразяват чрез афикси. Езикът се разделя на четири местни диалектни групи. Чрез речта си говорещите разкриват не само откъде идват. По езика им може се разбере към коя социална класа принадлежат. Говоримият и писменият език каннада се различават съществено. И подобно на много други индийски езици, каннада също има собствена писменост. Тя представлява смесена форма от азбука и сричково писмо. Състои се от много кръгли знаци, което е типично за южноиндийските писмености. А да се учат тези красиви букви, наистина е забавно ...