Разговорник

bg Кратък разговор 3   »   sr Ћаскање 3

22 [двайсет и две]

Кратък разговор 3

Кратък разговор 3

22 [двадесет и два]

22 [dvadeset i dva]

Ћаскање 3

Ćaskanje 3

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Пушите ли? П-ш-т- л-? П_____ л__ П-ш-т- л-? ---------- Пушите ли? 0
P--ite li? P_____ l__ P-š-t- l-? ---------- Pušite li?
По-рано да. Пре---. П__ д__ П-е д-. ------- Пре да. 0
Pr--d-. P__ d__ P-e d-. ------- Pre da.
Но сега вече не пуша. А---са-а --ше -- пуш--. А__ с___ в___ н_ п_____ А-и с-д- в-ш- н- п-ш-м- ----------------------- Али сада више не пушим. 0
Al- s-d- v--e -e p----. A__ s___ v___ n_ p_____ A-i s-d- v-š- n- p-š-m- ----------------------- Ali sada više ne pušim.
Пречи ли Ви, ако аз пуша? С-ета--и --- -к-----пуш-м? С____ л_ В__ а__ ј_ п_____ С-е-а л- В-м а-о ј- п-ш-м- -------------------------- Смета ли Вам ако ја пушим? 0
S-et- li Va---k- ja-puš--? S____ l_ V__ a__ j_ p_____ S-e-a l- V-m a-o j- p-š-m- -------------------------- Smeta li Vam ako ja pušim?
Не, въобще не. Н-, --с-л---о--е. Н__ а________ н__ Н-, а-с-л-т-о н-. ----------------- Не, апсолутно не. 0
N-- ----l-tno -e. N__ a________ n__ N-, a-s-l-t-o n-. ----------------- Ne, apsolutno ne.
Това не ми пречи. Н- смет---и. Н_ с____ м__ Н- с-е-а м-. ------------ Не смета ми. 0
N- sm--a-mi. N_ s____ m__ N- s-e-a m-. ------------ Ne smeta mi.
Ще пиете ли нещо? Хоћет---и-попи-и не-т-? Х_____ л_ п_____ н_____ Х-ћ-т- л- п-п-т- н-ш-о- ----------------------- Хоћете ли попити нешто? 0
Ho--et- -i-----ti ----o? H_____ l_ p_____ n_____ H-c-e-e l- p-p-t- n-š-o- ------------------------ Hoćete li popiti nešto?
Един коняк? Јед-- -о---? Ј____ к_____ Ј-д-н к-њ-к- ------------ Један коњак? 0
Jed----o-jak? J____ k______ J-d-n k-n-a-? ------------- Jedan konjak?
Не, предпочитам бира. Не,-ради-- пи--. Н__ р_____ п____ Н-, р-д-ј- п-в-. ---------------- Не, радије пиво. 0
N-----dij--p--o. N__ r_____ p____ N-, r-d-j- p-v-. ---------------- Ne, radije pivo.
Пътувате ли много? Пу-ујете-------го? П_______ л_ м_____ П-т-ј-т- л- м-о-о- ------------------ Путујете ли много? 0
Put-jete-l- m-o--? P_______ l_ m_____ P-t-j-t- l- m-o-o- ------------------ Putujete li mnogo?
Да, обикновено в командировка. Д-, ве-и-о--су то----л--на-пу------. Д__ в______ с_ т_ п_______ п________ Д-, в-ћ-н-м с- т- п-с-о-н- п-т-в-њ-. ------------------------------------ Да, већином су то пословна путовања. 0
D-, --ći--- s- ---po-l-vna p-t--an--. D__ v______ s_ t_ p_______ p_________ D-, v-c-i-o- s- t- p-s-o-n- p-t-v-n-a- -------------------------------------- Da, većinom su to poslovna putovanja.
Но сега сме тук на почивка. А-- -ада -мо---д- на -о-и-њ-----м--у. А__ с___ с__ о___ н_ г_______ о______ А-и с-д- с-о о-д- н- г-д-ш-е- о-м-р-. ------------------------------------- Али сада смо овде на годишњем одмору. 0
Ali-s-d--smo---d---a ----šn-em ---o-u. A__ s___ s__ o___ n_ g________ o______ A-i s-d- s-o o-d- n- g-d-š-j-m o-m-r-. -------------------------------------- Ali sada smo ovde na godišnjem odmoru.
Каква жега! К-к-- --у-ина! К____ в_______ К-к-а в-у-и-а- -------------- Каква врућина! 0
Kak---vr-c-ina! K____ v_______ K-k-a v-u-́-n-! --------------- Kakva vrućina!
Да, днес наистина е горещо. Да, д--а--је-ств-р-о-вр---. Д__ д____ ј_ с______ в_____ Д-, д-н-с ј- с-в-р-о в-у-е- --------------------------- Да, данас је стварно вруће. 0
D-,----as j- -----n---ru-́e. D__ d____ j_ s______ v_____ D-, d-n-s j- s-v-r-o v-u-́-. ---------------------------- Da, danas je stvarno vruće.
Да излезем на балкона. Х-ј--м- н- балко-. Х______ н_ б______ Х-ј-е-о н- б-л-о-. ------------------ Хајдемо на балкон. 0
H--demo -a b---o-. H______ n_ b______ H-j-e-o n- b-l-o-. ------------------ Hajdemo na balkon.
Утре тук ще има парти. С---а-ће -вде---ти--аб---. С____ ћ_ о___ б___ з______ С-т-а ћ- о-д- б-т- з-б-в-. -------------------------- Сутра ће овде бити забава. 0
Su-ra---e---de b--i-za-av-. S____ ć_ o___ b___ z______ S-t-a c-e o-d- b-t- z-b-v-. --------------------------- Sutra će ovde biti zabava.
Ще дойдете ли и Вие? Хо-----л--и--- -оћ--? Х_____ л_ и В_ д_____ Х-ћ-т- л- и В- д-ћ-?- --------------------- Хоћете ли и Ви доћи?? 0
H-ć-t--l- - -- -oc--?? H_____ l_ i V_ d_____ H-c-e-e l- i V- d-c-i-? ----------------------- Hoćete li i Vi doći??
Да, ние също сме поканени. Д-, -и-----та---е-позв--и. Д__ м_ с__ т_____ п_______ Д-, м- с-о т-к-ђ- п-з-а-и- -------------------------- Да, ми смо такође позвани. 0
Da,--- sm--takođ--------i. D__ m_ s__ t_____ p_______ D-, m- s-o t-k-đ- p-z-a-i- -------------------------- Da, mi smo takođe pozvani.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + сръбски (1-100) MP3 сръбски (1-100)

Езикът и писмеността

Всеки език се използва за общуване между хората. Когато говорим, изразяваме това, което мислим и чувстваме. И в този процес не винаги спазваме правилата на езика. Вместо това използваме свой собствен език, своя простонароден език. Но при писмения език нещата стоят другояче. Тук се проявяват всички правила на нашия език. Писмеността дава възможност на езика да се превърне в пълноценен език. Тя прави езика видим. Благодарение на писмеността се предават знания, култивирани с хилядолетия. Поради това, писмеността е основата на всяка изтънчена култура. Първата форма на писменост е била изобретена преди повече от 5000 години. Това било клинописното писмо на шумерите. То било изсичано върху глинени плочи. Този клинопис е бил в употреба цели триста години. Египетските йероглифи също датират почти от времето на клинописа. Безброй учени са посветили своите изследвания на тях. Йероглифите представляват една сравнително сложна писмена система. Която, обаче, веряотно е била изобретена с едничка проста цел. По онова време Египет е бил огромно царство с много жители. Ежедневието и най-вече икономическата система са се нуждаели от организация. Данъците и счетоводството трябвало да бъдат управлявани добре. Именно заради това древните египтяни развили своите графични знаци. А от друга страна, азбучните писмени системи водят своя произход от Шумер. Всяка писменост разкрива богата информация за хората, които я използват. Нещо повече, всяка държава разкрива своите особености чрез писмеността. За съжаление, днес изкуството на ръкописа изчезва. Съвременните технологии го правят почти излишен. Така че, недейте само да говорите, продължавайте и да пишете!
Знаете ли, че?
Каннада принадлежи към семейството на дравидските езици. Те се говорят основно в Южна Индия. Каннада не е сроден с индоарийските езици на Северна Индия. Около 40 милиона души говорят каннада като майчин език. Той е признат за един от 22-те официални езика в Индия. Каннада е аглутиниращ език. Това означава, че граматични функции се изразяват чрез афикси. Езикът се разделя на четири местни диалектни групи. Чрез речта си говорещите разкриват не само откъде идват. По езика им може се разбере към коя социална класа принадлежат. Говоримият и писменият език каннада се различават съществено. И подобно на много други индийски езици, каннада също има собствена писменост. Тя представлява смесена форма от азбука и сричково писмо. Състои се от много кръгли знаци, което е типично за южноиндийските писмености. А да се учат тези красиви букви, наистина е забавно ...