Разговорник

bg Кратък разговор 3   »   fa ‫گفتگوی کوتاه 3‬

22 [двайсет и две]

Кратък разговор 3

Кратък разговор 3

‫22 [بیست و دو]‬

22 [bist-o-do]

‫گفتگوی کوتاه 3‬

[goftogooye kutâhe 3]

Изберете как искате да видите превода:   
български персийски Играйте Повече
Пушите ли? ‫------گ---م-‌--ید-‬ ‫--- س---- م-------- ‫-م- س-گ-ر م-‌-ش-د-‬ -------------------- ‫شما سیگار می‌کشید؟‬ 0
sh-m- s-gâ---ik---id? s---- s---- m-------- s-o-â s-g-r m-k-s-i-? --------------------- shomâ sigâr mikeshid?
По-рано да. ‫در -ذ---،-ب-ه-‬ ‫-- گ----- ب---- ‫-ر گ-ش-ه- ب-ه-‬ ---------------- ‫در گذشته، بله.‬ 0
d-r---z-s-te- --l-. d-- g-------- b---- d-r g-z-s-t-, b-l-. ------------------- dar gozashte, bale.
Но сега вече не пуша. ‫ام- -ا------ر س-گار نمی-کشم-‬ ‫--- ح--- د--- س---- ن-------- ‫-م- ح-ل- د-گ- س-گ-ر ن-ی-ک-م-‬ ------------------------------ ‫اما حالا دیگر سیگار نمی‌کشم.‬ 0
ammâ h-lâ -i--- s---r n-----es--m. a--- h--- d---- s---- n----------- a-m- h-l- d-g-r s-g-r n---i-e-h-m- ---------------------------------- ammâ hâlâ digar sigâr ne-mikesham.
Пречи ли Ви, ако аз пуша? ‫ا----م----ی- --ر م- س--ا- --شم؟‬ ‫---- م------ ا-- م- س---- ب----- ‫-ذ-ت م-‌-و-د ا-ر م- س-گ-ر ب-ش-؟- --------------------------------- ‫اذیت می‌شوید اگر من سیگار بکشم؟‬ 0
a---y-t mi-ha--d ---r-man-s-g-- b-kes-am? a------ m------- a--- m-- s---- b-------- a-i-y-t m-s-a-i- a-a- m-n s-g-r b-k-s-a-? ----------------------------------------- azi-yat mishavid agar man sigâr bekesham?
Не, въобще не. ‫-ه، --ل-ا--نه-‬ ‫--- م----- ن--- ‫-ه- م-ل-ا- ن-.- ---------------- ‫نه، مطلقاً نه.‬ 0
n-, -ot---ha----. n-- m-------- n-- n-, m-t-a-h-n n-. ----------------- na, motlaghan na.
Това не ми пречи. ‫-- -ا-ن--ا---نم-‌ک---‬ ‫-- ر- ن----- ن-------- ‫-ن ر- ن-ر-ح- ن-ی-ک-د-‬ ----------------------- ‫من را ناراحت نمی‌کند.‬ 0
mo--h-ma-i-ba-ây- -an-nist. m--------- b----- m-- n---- m-z-h-m-t- b-r-y- m-n n-s-. --------------------------- mozâhemati barâye man nist.
Ще пиете ли нещо? ‫شم- --ز----‌--ش---‬ ‫--- چ--- م--------- ‫-م- چ-ز- م-‌-و-ی-؟- -------------------- ‫شما چیزی می‌نوشید؟‬ 0
sho-â ch-zi ---n--hi-? s---- c---- m--------- s-o-â c-i-i m---u-h-d- ---------------------- shomâ chizi mi-nushid?
Един коняк? ‫-ک گ-ل-س ک----؟‬ ‫-- گ---- ک------ ‫-ک گ-ل-س ک-ی-ک-‬ ----------------- ‫یک گیلاس کنیاک؟‬ 0
y-k-g-l-- -o-y--? y-- g---- k------ y-k g-l-s k-n-â-? ----------------- yek gilâs konyâk?
Не, предпочитам бира. ‫ن-، تر-یح-م--ده- آبج--بن-ش-.‬ ‫--- ت---- م----- آ--- ب------ ‫-ه- ت-ج-ح م-‌-ه- آ-ج- ب-و-م-‬ ------------------------------ ‫نه، ترجیح می‌دهم آبجو بنوشم.‬ 0
na, t-r--- mida-am--e---be-j--benus--m. n-- t----- m------ y-- â----- b-------- n-, t-r-i- m-d-h-m y-k â-e-j- b-n-s-a-. --------------------------------------- na, tarjih midaham yek âbe-jo benusham.
Пътувате ли много? ‫شما زی-د -س--رت م---نید-‬ ‫--- ز--- م----- م-------- ‫-م- ز-ا- م-ا-ر- م-‌-ن-د-‬ -------------------------- ‫شما زیاد مسافرت می‌کنید؟‬ 0
sho----i-d-mo-â--rat-mi-on-d? s---- z--- m-------- m------- s-o-â z-â- m-s-f-r-t m-k-n-d- ----------------------------- shomâ ziâd mosâferat mikonid?
Да, обикновено в командировка. ‫ب-----لبته------ -فر--ی-کا-ی --ت-‬ ‫---- ا---- ا---- س----- ک--- ا---- ‫-ل-، ا-ب-ه ا-ث-ا س-ر-ا- ک-ر- ا-ت-‬ ----------------------------------- ‫بله، البته اکثرا سفرهای کاری است.‬ 0
bal-,-alba-e a-saran ----r-h-ye -âr-. b---- a----- a------ s--------- k---- b-l-, a-b-t- a-s-r-n s-f-r-h-y- k-r-. ------------------------------------- bale, albate aksaran safar-hâye kâri.
Но сега сме тук на почивка. ‫--ا ---- -------عطیلا--ان--ا-م-‌-ذرانی--‬ ‫--- ح--- ا---- ت--------- ر- م----------- ‫-م- ح-ل- ا-ن-ا ت-ط-ل-ت-ا- ر- م-‌-ذ-ا-ی-.- ------------------------------------------ ‫اما حالا اینجا تعطیلاتمان را می‌گذرانیم.‬ 0
am-- h-------â ta-atil-t-mân r---i-oza-r---m. a--- h--- i--- t------------ r- m------------ a-m- h-l- i-j- t---t-l-t-m-n r- m-g-z---â-i-. --------------------------------------------- ammâ hâlâ injâ ta-atilâtemân râ migoza-rânim.
Каква жега! ‫ا-نج- چ-در گرم---ت-‬ ‫----- چ--- گ-- ا---- ‫-ی-ج- چ-د- گ-م ا-ت-‬ --------------------- ‫اینجا چقدر گرم است.‬ 0
i--â c---h--- g--m ast. i--- c------- g--- a--- i-j- c-e-h-d- g-r- a-t- ----------------------- injâ cheghadr garm ast.
Да, днес наистина е горещо. ‫ب-ه-----ز--ا-ع-ً-خیلی-گ-م-اس-.‬ ‫--- ا---- و----- خ--- گ-- ا---- ‫-ل- ا-ر-ز و-ق-ا- خ-ل- گ-م ا-ت-‬ -------------------------------- ‫بله امروز واقعاً خیلی گرم است.‬ 0
b-le em---z-vâgh--a--ga------. b--- e----- v------- g--- a--- b-l- e-r-o- v-g-e-a- g-r- a-t- ------------------------------ bale emrooz vâghe-an garm ast.
Да излезем на балкона. ‫بر-یم-رو- ب--ک--‬ ‫----- ر-- ب------ ‫-ر-ی- ر-ی ب-ل-ن-‬ ------------------ ‫برویم روی بالکن.‬ 0
b------ ---y- bâlk--. b------ r---- b------ b-r-v-m r-o-e b-l-o-. --------------------- beravim rooye bâlkon.
Утре тук ще има парти. ‫ف-دا ---ج- -ک-م-------ر-ز---می‌ش-د-‬ ‫---- ا---- ی- م----- ب----- م------- ‫-ر-ا ا-ن-ا ی- م-م-ن- ب-گ-ا- م-‌-و-.- ------------------------------------- ‫فردا اینجا یک مهمانی برگزار می‌شود.‬ 0
fardâ --jâ---- -ehm-ni-bargozâ--mish-vad. f---- i--- y-- m------ b------- m-------- f-r-â i-j- y-k m-h-â-i b-r-o-â- m-s-a-a-. ----------------------------------------- fardâ injâ yek mehmâni bargozâr mishavad.
Ще дойдете ли и Вие? ‫شما -م می------‬ ‫--- ه- م-------- ‫-م- ه- م-‌-ی-د-‬ ----------------- ‫شما هم می‌آیید؟‬ 0
shom- h-- ---â-id? s---- h-- m------- s-o-â h-m m---y-d- ------------------ shomâ ham mi-âyid?
Да, ние също сме поканени. ‫-----م-----د----ش---ای-.‬ ‫---- م- ه- د--- ش-- ا---- ‫-ل-، م- ه- د-و- ش-ه ا-م-‬ -------------------------- ‫بله، ما هم دعوت شده ایم.‬ 0
bal--mâ-ham-d---v-t-s-------. b--- m- h-- d------ s-------- b-l- m- h-m d---v-t s-o-e-i-. ----------------------------- bale mâ ham da-avat shode-im.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Езикът и писмеността

Всеки език се използва за общуване между хората. Когато говорим, изразяваме това, което мислим и чувстваме. И в този процес не винаги спазваме правилата на езика. Вместо това използваме свой собствен език, своя простонароден език. Но при писмения език нещата стоят другояче. Тук се проявяват всички правила на нашия език. Писмеността дава възможност на езика да се превърне в пълноценен език. Тя прави езика видим. Благодарение на писмеността се предават знания, култивирани с хилядолетия. Поради това, писмеността е основата на всяка изтънчена култура. Първата форма на писменост е била изобретена преди повече от 5000 години. Това било клинописното писмо на шумерите. То било изсичано върху глинени плочи. Този клинопис е бил в употреба цели триста години. Египетските йероглифи също датират почти от времето на клинописа. Безброй учени са посветили своите изследвания на тях. Йероглифите представляват една сравнително сложна писмена система. Която, обаче, веряотно е била изобретена с едничка проста цел. По онова време Египет е бил огромно царство с много жители. Ежедневието и най-вече икономическата система са се нуждаели от организация. Данъците и счетоводството трябвало да бъдат управлявани добре. Именно заради това древните египтяни развили своите графични знаци. А от друга страна, азбучните писмени системи водят своя произход от Шумер. Всяка писменост разкрива богата информация за хората, които я използват. Нещо повече, всяка държава разкрива своите особености чрез писмеността. За съжаление, днес изкуството на ръкописа изчезва. Съвременните технологии го правят почти излишен. Така че, недейте само да говорите, продължавайте и да пишете!
Знаете ли, че?
Каннада принадлежи към семейството на дравидските езици. Те се говорят основно в Южна Индия. Каннада не е сроден с индоарийските езици на Северна Индия. Около 40 милиона души говорят каннада като майчин език. Той е признат за един от 22-те официални езика в Индия. Каннада е аглутиниращ език. Това означава, че граматични функции се изразяват чрез афикси. Езикът се разделя на четири местни диалектни групи. Чрез речта си говорещите разкриват не само откъде идват. По езика им може се разбере към коя социална класа принадлежат. Говоримият и писменият език каннада се различават съществено. И подобно на много други индийски езици, каннада също има собствена писменост. Тя представлява смесена форма от азбука и сричково писмо. Състои се от много кръгли знаци, което е типично за южноиндийските писмености. А да се учат тези красиви букви, наистина е забавно ...