Разговорник

bg Кратък разговор 3   »   be Гутарка 3

22 [двайсет и две]

Кратък разговор 3

Кратък разговор 3

22 [дваццаць два]

22 [dvatstsats’ dva]

Гутарка 3

[Gutarka 3]

Изберете как искате да видите превода:   
български беларуски Играйте Повече
Пушите ли? В- --ры-е? В- к------ В- к-р-ц-? ---------- Вы курыце? 0
Vy--uryt-e? V- k------- V- k-r-t-e- ----------- Vy kurytse?
По-рано да. Ране- –----. Р---- – т--- Р-н-й – т-к- ------------ Раней – так. 0
Ran-y --ta-. R---- – t--- R-n-y – t-k- ------------ Raney – tak.
Но сега вече не пуша. Але-ц--ер-я--ольш--- -у-у. А-- ц---- я б---- н- к---- А-е ц-п-р я б-л-ш н- к-р-. -------------------------- Але цяпер я больш не куру. 0
A-e -sy---r ya--o-’-h -e-----. A-- t------ y- b----- n- k---- A-e t-y-p-r y- b-l-s- n- k-r-. ------------------------------ Ale tsyaper ya bol’sh ne kuru.
Пречи ли Ви, ако аз пуша? Ва- ----у--е ---і-ац-,-кал- я-зак-ру? В-- н- б---- з-------- к--- я з------ В-м н- б-д-е з-м-н-ц-, к-л- я з-к-р-? ------------------------------------- Вам не будзе замінаць, калі я закуру? 0
V----e --d-- z--і-a-s’,----- ya za-u--? V-- n- b---- z--------- k--- y- z------ V-m n- b-d-e z-m-n-t-’- k-l- y- z-k-r-? --------------------------------------- Vam ne budze zamіnats’, kalі ya zakuru?
Не, въобще не. Н-,-зу-і----. Н-- з---- н-- Н-, з-с-м н-. ------------- Не, зусім не. 0
Ne--zusіm---. N-- z---- n-- N-, z-s-m n-. ------------- Ne, zusіm ne.
Това не ми пречи. Мн- гэт---- зам---е. М-- г--- н- з------- М-е г-т- н- з-м-н-е- -------------------- Мне гэта не замінае. 0
M---get- ---zamі-a-. M-- g--- n- z------- M-e g-t- n- z-m-n-e- -------------------- Mne geta ne zamіnae.
Ще пиете ли нещо? В-п-ец- -т-----удзь? В------ ш----------- В-п-е-е ш-о-н-б-д-ь- -------------------- Вып’еце што-небудзь? 0
Vyp-et-e----o--e-udz-? V------- s------------ V-p-e-s- s-t---e-u-z-? ---------------------- Vyp’etse shto-nebudz’?
Един коняк? К------? К------- К-н-я-у- -------- Каньяку? 0
Ka--ya-u? K-------- K-n-y-k-? --------- Kan’yaku?
Не, предпочитам бира. Н----е-- п-ва. Н-- л--- п---- Н-, л-п- п-в-. -------------- Не, лепш піва. 0
Ne--lepsh-pіva. N-- l---- p---- N-, l-p-h p-v-. --------------- Ne, lepsh pіva.
Пътувате ли много? Вы--м-т п-д-рож--ч-е--? В- ш--- п-------------- В- ш-а- п-д-р-ж-і-а-ц-? ----------------------- Вы шмат падарожнічаеце? 0
Vy -hm-t-p-daro-h--chaet--? V- s---- p----------------- V- s-m-t p-d-r-z-n-c-a-t-e- --------------------------- Vy shmat padarozhnіchaetse?
Да, обикновено в командировка. Та---ч-с--- -а---- гэ---к-манд-і----і. Т--- ч----- з- ў-- г--- к------------- Т-к- ч-с-е- з- ў-ё г-т- к-м-н-з-р-ў-і- -------------------------------------- Так, часцей за ўсё гэта камандзіроўкі. 0
Tak,-----t-----a --e --t- --mand----u-і. T--- c------- z- u-- g--- k------------- T-k- c-a-t-e- z- u-e g-t- k-m-n-z-r-u-і- ---------------------------------------- Tak, chastsey za use geta kamandzіroukі.
Но сега сме тук на почивка. Ал- ця-ер м---рыехал--сюд- -- ад-а-----. А-- ц---- м- п------- с--- н- а--------- А-е ц-п-р м- п-ы-х-л- с-д- н- а-п-ч-н-к- ---------------------------------------- Але цяпер мы прыехалі сюды на адпачынак. 0
A--------er m- ----kh-lі-sy--- -a a--achy-ak. A-- t------ m- p-------- s---- n- a---------- A-e t-y-p-r m- p-y-k-a-і s-u-y n- a-p-c-y-a-. --------------------------------------------- Ale tsyaper my pryekhalі syudy na adpachynak.
Каква жега! Н- і--пяк--а! Н- і с------- Н- і с-я-о-а- ------------- Ну і спякота! 0
Nu і--pyak---! N- і s-------- N- і s-y-k-t-! -------------- Nu і spyakota!
Да, днес наистина е горещо. Та-, сё--я--а--аў-ы ---ача. Т--- с---- с------- г------ Т-к- с-н-я с-п-а-д- г-р-ч-. --------------------------- Так, сёння сапраўды горача. 0
T----se-ny--s--r---y----a---. T--- s----- s------- g------- T-k- s-n-y- s-p-a-d- g-r-c-a- ----------------------------- Tak, sennya sapraudy goracha.
Да излезем на балкона. Д-в-й----ыйдзе- ---бал---. Д------ в------ н- б------ Д-в-й-е в-й-з-м н- б-л-о-. -------------------------- Давайце выйдзем на балкон. 0
D-----s--v--dzem ----a-kon. D------- v------ n- b------ D-v-y-s- v-y-z-m n- b-l-o-. --------------------------- Davaytse vyydzem na balkon.
Утре тук ще има парти. За--р- тут б--зе вечары-а. З----- т-- б---- в-------- З-ў-р- т-т б-д-е в-ч-р-н-. -------------------------- Заўтра тут будзе вечарына. 0
Zau-r----- ------ve------a. Z----- t-- b---- v--------- Z-u-r- t-t b-d-e v-c-a-y-a- --------------------------- Zautra tut budze vecharyna.
Ще дойдете ли и Вие? В- т-к-ама--р-й-зеце? В- т------ п--------- В- т-к-а-а п-ы-д-е-е- --------------------- Вы таксама прыйдзеце? 0
Vy-t--sa-a--ry--zet--? V- t------ p---------- V- t-k-a-a p-y-d-e-s-? ---------------------- Vy taksama pryydzetse?
Да, ние също сме поканени. Так----с -ак-а-----п-асіл-. Т--- н-- т------ з--------- Т-к- н-с т-к-а-а з-п-а-і-і- --------------------------- Так, нас таксама запрасілі. 0
Tak- n-s --ks--- -a--a----. T--- n-- t------ z--------- T-k- n-s t-k-a-a z-p-a-і-і- --------------------------- Tak, nas taksama zaprasіlі.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Езикът и писмеността

Всеки език се използва за общуване между хората. Когато говорим, изразяваме това, което мислим и чувстваме. И в този процес не винаги спазваме правилата на езика. Вместо това използваме свой собствен език, своя простонароден език. Но при писмения език нещата стоят другояче. Тук се проявяват всички правила на нашия език. Писмеността дава възможност на езика да се превърне в пълноценен език. Тя прави езика видим. Благодарение на писмеността се предават знания, култивирани с хилядолетия. Поради това, писмеността е основата на всяка изтънчена култура. Първата форма на писменост е била изобретена преди повече от 5000 години. Това било клинописното писмо на шумерите. То било изсичано върху глинени плочи. Този клинопис е бил в употреба цели триста години. Египетските йероглифи също датират почти от времето на клинописа. Безброй учени са посветили своите изследвания на тях. Йероглифите представляват една сравнително сложна писмена система. Която, обаче, веряотно е била изобретена с едничка проста цел. По онова време Египет е бил огромно царство с много жители. Ежедневието и най-вече икономическата система са се нуждаели от организация. Данъците и счетоводството трябвало да бъдат управлявани добре. Именно заради това древните египтяни развили своите графични знаци. А от друга страна, азбучните писмени системи водят своя произход от Шумер. Всяка писменост разкрива богата информация за хората, които я използват. Нещо повече, всяка държава разкрива своите особености чрез писмеността. За съжаление, днес изкуството на ръкописа изчезва. Съвременните технологии го правят почти излишен. Така че, недейте само да говорите, продължавайте и да пишете!
Знаете ли, че?
Каннада принадлежи към семейството на дравидските езици. Те се говорят основно в Южна Индия. Каннада не е сроден с индоарийските езици на Северна Индия. Около 40 милиона души говорят каннада като майчин език. Той е признат за един от 22-те официални езика в Индия. Каннада е аглутиниращ език. Това означава, че граматични функции се изразяват чрез афикси. Езикът се разделя на четири местни диалектни групи. Чрез речта си говорещите разкриват не само откъде идват. По езика им може се разбере към коя социална класа принадлежат. Говоримият и писменият език каннада се различават съществено. И подобно на много други индийски езици, каннада също има собствена писменост. Тя представлява смесена форма от азбука и сричково писмо. Състои се от много кръгли знаци, което е типично за южноиндийските писмености. А да се учат тези красиви букви, наистина е забавно ...