Разговорник

bg На гарата   »   cs Na nádraží

33 [трийсет и три]

На гарата

На гарата

33 [třicet tři]

Na nádraží

Изберете как искате да видите превода:   
български чешки Играйте Повече
Кога тръгва следващият влак за Берлин? K---j-d---říš---vl-k d--B--lí--? Kdy jede příští vlak do Berlína? K-y j-d- p-í-t- v-a- d- B-r-í-a- -------------------------------- Kdy jede příští vlak do Berlína? 0
Кога тръгва следващият влак за Париж? Kdy--ed- --íšt- vla--d- -a---e? Kdy jede příští vlak do Paříže? K-y j-d- p-í-t- v-a- d- P-ř-ž-? ------------------------------- Kdy jede příští vlak do Paříže? 0
Кога тръгва следващият влак за Лондон? K----e-e-příš-í--lak do---n-ýn-? Kdy jede příští vlak do Londýna? K-y j-d- p-í-t- v-a- d- L-n-ý-a- -------------------------------- Kdy jede příští vlak do Londýna? 0
В колко часа тръгва влакът за Варшава? V kolik-----n--ede v-a- do--a-š-v-? V kolik hodin jede vlak do Varšavy? V k-l-k h-d-n j-d- v-a- d- V-r-a-y- ----------------------------------- V kolik hodin jede vlak do Varšavy? 0
В колко часа тръгва влакът за Стокхолм? V---l-- --d-- -ed--v-ak-d- -to---ol--? V kolik hodin jede vlak do Stockholmu? V k-l-k h-d-n j-d- v-a- d- S-o-k-o-m-? -------------------------------------- V kolik hodin jede vlak do Stockholmu? 0
В колко часа тръгва влакът за Будапеща? V koli--h--in---de-v-ak -o --dap-š-i? V kolik hodin jede vlak do Budapešti? V k-l-k h-d-n j-d- v-a- d- B-d-p-š-i- ------------------------------------- V kolik hodin jede vlak do Budapešti? 0
Бих искал / искала един билет за Мадрид. Cht-- ----těl--b-c--jíz-enku -- M-drid-. Chtěl / chtěla bych jízdenku do Madridu. C-t-l / c-t-l- b-c- j-z-e-k- d- M-d-i-u- ---------------------------------------- Chtěl / chtěla bych jízdenku do Madridu. 0
Бих искал / искала един билет за Прага. C---l-- c---la b--- ----e-ku-do -----. Chtěl / chtěla bych jízdenku do Prahy. C-t-l / c-t-l- b-c- j-z-e-k- d- P-a-y- -------------------------------------- Chtěl / chtěla bych jízdenku do Prahy. 0
Бих искал / искала един билет за Берн. Ch--l--------- -y-- j--------do-Be--u. Chtěl / chtěla bych jízdenku do Bernu. C-t-l / c-t-l- b-c- j-z-e-k- d- B-r-u- -------------------------------------- Chtěl / chtěla bych jízdenku do Bernu. 0
Кога пристига влакът във Виена? K-----i-e-- -l-- -- V--n-? Kdy přijede vlak do Vídně? K-y p-i-e-e v-a- d- V-d-ě- -------------------------- Kdy přijede vlak do Vídně? 0
Кога пристига влакът в Москва? K-- p-ijed- --ak-do M--kv-? Kdy přijede vlak do Moskvy? K-y p-i-e-e v-a- d- M-s-v-? --------------------------- Kdy přijede vlak do Moskvy? 0
Кога пристига влакът в Амстердам? K-y-p----de-v-a- d- Amst--damu? Kdy přijede vlak do Amsterdamu? K-y p-i-e-e v-a- d- A-s-e-d-m-? ------------------------------- Kdy přijede vlak do Amsterdamu? 0
Трябва ли да се прекачвам? B-du mu-e--př-s----v--? Budu muset přestupovat? B-d- m-s-t p-e-t-p-v-t- ----------------------- Budu muset přestupovat? 0
От кой коловоз тръгва влакът? Z--t---h--n---u-i-t- j--- te- ----? Z kterého nástupiště jede ten vlak? Z k-e-é-o n-s-u-i-t- j-d- t-n v-a-? ----------------------------------- Z kterého nástupiště jede ten vlak? 0
Има ли спален вагон във влака? J- - tom-vlak--s---- v-z? Je v tom vlaku spací vůz? J- v t-m v-a-u s-a-í v-z- ------------------------- Je v tom vlaku spací vůz? 0
Бих искал / искала билет само за отиване до Брюксел. Chtě- / --těla by-- --zd--k- do----selu. Chtěl / chtěla bych jízdenku do Bruselu. C-t-l / c-t-l- b-c- j-z-e-k- d- B-u-e-u- ---------------------------------------- Chtěl / chtěla bych jízdenku do Bruselu. 0
Бих искал / искала билет само за връщане до Копенхаген. Ch--- - c-těla -yc--zpá-eč-í jízde-k-----Ko-an-. Chtěl / chtěla bych zpáteční jízdenku do Kodaně. C-t-l / c-t-l- b-c- z-á-e-n- j-z-e-k- d- K-d-n-. ------------------------------------------------ Chtěl / chtěla bych zpáteční jízdenku do Kodaně. 0
Колко струва място в спалния вагон? Kol-------- -ůž-------pa-----oz-? Kolik stojí lůžko ve spacím voze? K-l-k s-o-í l-ž-o v- s-a-í- v-z-? --------------------------------- Kolik stojí lůžko ve spacím voze? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Езикови промени

Светът, в който живеем, се променя всеки ден. В резултат на това, нашият език никога не може да бъде в застой. Той продължава да се развива с нас и затова е динамичен. Тази промяна може да засегне всички области на един език. Това означава, че може да засегне различни негови аспекти. Фонологичните промени засягат звуковата система на езика. При семантичните промени се изменят значенията на думите. Лексикалните промени са свързани с промени в речниковия фонд. Граматичните промени изменят граматичните структури. Причините за езиковите промени са разнообразни. Често съществуват икономически причини. Ораторите или писателите искат да спестят време и усилия. Когато случаят е такъв, те опростяват своята реч. Иновациите също могат да насърчават промени в езика. Такъв е случаят, например, когато се изобретяват нови неща. Тези неща се нуждаят от имена, и така се появяват нови думи. Езиковите промени обикновено не са планирани. Те са естествен процес и често се случват автоматично. Но говорещите също могат да варират езика си съвсем съзнателно. Те правят това, когато искат да постигнат определен ефект. Влиянието на чуждите езици също така насърчава езиковите промени. Това е особено очевидно във времена на глобализация. Английският език влияе на другите езици повече от всеки друг. Можете да намерите английски думи в почти всеки език. Те се наричат англицизми. Езиковите промени са били критикувани или възприемани като заплаха от най-древни времена. В същото време, промените на езика са положителен знак. Защото те доказват следния факт: Нашият език е жив - точно като нас!
Знаете ли, че?
Персийският принадлежи към иранските езици. Говори се главно в Иран, Афганистан и Таджикистан. Но и в други страни той е важен език. Към тях спадат Узбекистан, Туркменистан, Бахрейн, Ирак и Индия. За около 70 милиона души персийският е майчин език. Към тях се причисляват още 50 милиона, които го говорят като втори език. В зависимост от региона се използват различни диалекти. В Иран техеранският диалект се счита за говоримия стандартен език. Освен това и писменият език се изучава като официален персийски. Персийската знакова система е вариант на арабската азбука. В персийския няма граматичен член. Не съществува и граматичен род. В миналото персийският е бил най-важният език за общуване в Ориента. Който започне да изучава персийски, скоро ще открие една впечатляваща култура. А персийската литература е сред най-важните в света ...