Разговорник

bg Числителни редни   »   cs Řadové číslovky

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [šedesát jedna]

Řadové číslovky

Изберете как искате да видите превода:   
български чешки Играйте Повече
Първият месец е януари. Pr-ní--ěs-c ---le--n. P---- m---- j- l----- P-v-í m-s-c j- l-d-n- --------------------- První měsíc je leden. 0
Вторият месец е февруари. D-u---měsí- -e--n--. D---- m---- j- ú---- D-u-ý m-s-c j- ú-o-. -------------------- Druhý měsíc je únor. 0
Третият месец е март. Tř--- -ě-í--je b--zen. T---- m---- j- b------ T-e-í m-s-c j- b-e-e-. ---------------------- Třetí měsíc je březen. 0
Четвъртият месец е април. Č-vrt- ---íc-je-dube-. Č----- m---- j- d----- Č-v-t- m-s-c j- d-b-n- ---------------------- Čtvrtý měsíc je duben. 0
Петият месец е май. P--ý-m---c j---v-t-n. P--- m---- j- k------ P-t- m-s-c j- k-ě-e-. --------------------- Pátý měsíc je květen. 0
Шестият месец е юни. Š-st- -ě--c--e--er-e-. Š---- m---- j- č------ Š-s-ý m-s-c j- č-r-e-. ---------------------- Šestý měsíc je červen. 0
Шест месеца са половин година. Š-s---ě-í---je-p---r--u. Š--- m----- j- p-- r---- Š-s- m-s-c- j- p-l r-k-. ------------------------ Šest měsíců je půl roku. 0
януари, февруари, март, L---n,-ú-----b-e-en, L----- ú---- b------ L-d-n- ú-o-, b-e-e-, -------------------- Leden, únor, březen, 0
април, май и юни. dub-n, ---ten-a č----n. d----- k----- a č------ d-b-n- k-ě-e- a č-r-e-. ----------------------- duben, květen a červen. 0
Седмият месец е юли. Se-m- -ěs-c je--e-----c. S---- m---- j- č-------- S-d-ý m-s-c j- č-r-e-e-. ------------------------ Sedmý měsíc je červenec. 0
Осмият месец е август. O----mě--- j--s-p--. O--- m---- j- s----- O-m- m-s-c j- s-p-n- -------------------- Osmý měsíc je srpen. 0
Деветият месец е септември. De-----m--íc -e zá-í. D----- m---- j- z---- D-v-t- m-s-c j- z-ř-. --------------------- Devátý měsíc je září. 0
Десетият месец е октомври. D--á-ý-mě----j--říjen. D----- m---- j- ř----- D-s-t- m-s-c j- ř-j-n- ---------------------- Desátý měsíc je říjen. 0
Единайсетият месец е ноември. Je--n-----m-sí--je ---to-a-. J-------- m---- j- l-------- J-d-n-c-ý m-s-c j- l-s-o-a-. ---------------------------- Jedenáctý měsíc je listopad. 0
Дванайсетият месец е декември. D-a--c-ý m---c--e-pro-----. D------- m---- j- p-------- D-a-á-t- m-s-c j- p-o-i-e-. --------------------------- Dvanáctý měsíc je prosinec. 0
Дванайсет месеца са една година. Dv-n--t-m--í-- -- j-d---r--. D------ m----- j- j---- r--- D-a-á-t m-s-c- j- j-d-n r-k- ---------------------------- Dvanáct měsíců je jeden rok. 0
юли, август, септември, Č-rven-c,-s-p--, zá--, Č-------- s----- z---- Č-r-e-e-, s-p-n- z-ř-, ---------------------- Červenec, srpen, září, 0
октомври, ноември и декември. říj-n----s-op-- ---r------. ř----- l------- a p-------- ř-j-n- l-s-o-a- a p-o-i-e-. --------------------------- říjen, listopad a prosinec. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...