Разговорник

bg Пазаруване   »   cs Nakupování

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [padesát čtyři]

Nakupování

Изберете как искате да видите превода:   
български чешки Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. Ch--l by-h -oup-- --ja---d---k. Chtěl bych koupit nějaký dárek. C-t-l b-c- k-u-i- n-j-k- d-r-k- ------------------------------- Chtěl bych koupit nějaký dárek. 0
Но не нещо прекалено скъпо. Al- -e --- -r--ý. Ale ne moc drahý. A-e n- m-c d-a-ý- ----------------- Ale ne moc drahý. 0
Може би дамска чанта? M-ž---něj--ou k---lk-? Možná nějakou kabelku? M-ž-á n-j-k-u k-b-l-u- ---------------------- Možná nějakou kabelku? 0
Какъв цвят желаете? J-kou--a-----yst-----ě--- -htě--? Jakou barvu byste chtěl / chtěla? J-k-u b-r-u b-s-e c-t-l / c-t-l-? --------------------------------- Jakou barvu byste chtěl / chtěla? 0
Черен, кафяв или бял? Čer-ou,--nědou--ebo-b--o-? Černou, hnědou nebo bílou? Č-r-o-, h-ě-o- n-b- b-l-u- -------------------------- Černou, hnědou nebo bílou? 0
Голяма или малка? Vě--í -e----enš-? Větší nebo menší? V-t-í n-b- m-n-í- ----------------- Větší nebo menší? 0
Може ли да видя тази? M--u -i--r-----no-- --t-? Můžu si prohlédnout tuto? M-ž- s- p-o-l-d-o-t t-t-? ------------------------- Můžu si prohlédnout tuto? 0
От кожа ли е? Je-z -ů--? Je z kůže? J- z k-ž-? ---------- Je z kůže? 0
Или от изкуствена материя? Ne-o-z -ož-nk-? Nebo z koženky? N-b- z k-ž-n-y- --------------- Nebo z koženky? 0
От кожа естествено. S--ozře-mě-z -ů--. Samozřejmě z kůže. S-m-z-e-m- z k-ž-. ------------------ Samozřejmě z kůže. 0
Това е особено добро качество. Je---z-lá-- k----t-í. Je obzvlášť kvalitní. J- o-z-l-š- k-a-i-n-. --------------------- Je obzvlášť kvalitní. 0
Чантата действително е на много изгодна цена. A -a t-š----e s----č-ě-v-lmi ---ná. A ta taška je skutečně velmi levná. A t- t-š-a j- s-u-e-n- v-l-i l-v-á- ----------------------------------- A ta taška je skutečně velmi levná. 0
Харесва ми. Ta-o--e--i ---í. Tato se mi líbí. T-t- s- m- l-b-. ---------------- Tato se mi líbí. 0
Ще я взема. V------i tut-. Vezmu si tuto. V-z-u s- t-t-. -------------- Vezmu si tuto. 0
Може ли евентуално да я подменя? M-hu-j- př-padně--y-ě---? Mohu ji případně vyměnit? M-h- j- p-í-a-n- v-m-n-t- ------------------------- Mohu ji případně vyměnit? 0
Разбира се. Sa-oz-e-m-. Samozřejmě. S-m-z-e-m-. ----------- Samozřejmě. 0
Ние ще я опаковаме като подарък. Za---ím- ji-j--o -----. Zabalíme ji jako dárek. Z-b-l-m- j- j-k- d-r-k- ----------------------- Zabalíme ji jako dárek. 0
Касата е там отсреща. T-m-le -e---kl-dna. Támhle je pokladna. T-m-l- j- p-k-a-n-. ------------------- Támhle je pokladna. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...