Разговорник

bg Работа   »   cs Práce

55 [петдесет и пет]

Работа

Работа

55 [padesát pět]

Práce

Изберете как искате да видите превода:   
български чешки Играйте Повече
Какъв / каква сте по професия? Čí---- ž-v-t-? Č-- s- ž------ Č-m s- ž-v-t-? -------------- Čím se živíte? 0
Мъжът ми е лекар по професия. Mů- m-nže- j- -ov-lá-í--l-kař. M-- m----- j- p-------- l----- M-j m-n-e- j- p-v-l-n-m l-k-ř- ------------------------------ Můj manžel je povoláním lékař. 0
Аз работя на половин ден като медицинска сестра. J-----c-ji jako-zd---o-n- --st---n----l-ú-azku. J- p------ j--- z-------- s----- n- p-- ú------ J- p-a-u-i j-k- z-r-v-t-í s-s-r- n- p-l ú-a-k-. ----------------------------------------------- Já pracuji jako zdravotní sestra na půl úvazku. 0
Скоро ще получаваме пенсия. Br-y--ů-d--- -o důcho--. B--- p------ d- d------- B-z- p-j-e-e d- d-c-o-u- ------------------------ Brzy půjdeme do důchodu. 0
А данъците са високи. A------ě-j-ou vyso-é. A-- d--- j--- v------ A-e d-n- j-o- v-s-k-. --------------------- Ale daně jsou vysoké. 0
И здравната осигуровка е висока. A -d-avotn- poj--t-n- -e--ra-é. A z-------- p-------- j- d----- A z-r-v-t-í p-j-š-ě-í j- d-a-é- ------------------------------- A zdravotní pojištění je drahé. 0
Какъв / каква искаш да станеш? Č-m -h-e- j--nou -ý-? Č-- c---- j----- b--- Č-m c-c-š j-d-o- b-t- --------------------- Čím chceš jednou být? 0
Бих искал / искала да стана инженер. Ch----/ ch-ě---b-ch --- --ž-n-rem --in-en-----. C---- / c----- b--- b-- i-------- / i---------- C-t-l / c-t-l- b-c- b-t i-ž-n-r-m / i-ž-n-r-o-. ----------------------------------------------- Chtěl / chtěla bych být inženýrem / inženýrkou. 0
Искам да следвам в университета. Chc- jít -- ---verzi--. C--- j-- n- u---------- C-c- j-t n- u-i-e-z-t-. ----------------------- Chci jít na univerzitu. 0
Аз съм практикант. Jsem--a-stáž-. J--- n- s----- J-e- n- s-á-i- -------------- Jsem na stáži. 0
Аз не печеля много. N-vy-ěl-v-m-moc. N---------- m--- N-v-d-l-v-m m-c- ---------------- Nevydělávám moc. 0
Аз съм на практика в чужбина. Dě-ám ---ž v ----an-čí. D---- s--- v z--------- D-l-m s-á- v z-h-a-i-í- ----------------------- Dělám stáž v zahraničí. 0
Това е моят шеф. T---e m-j--éf. T- j- m-- š--- T- j- m-j š-f- -------------- To je můj šéf. 0
Аз имам приятни колеги. Má- -i-é------prac-vní--. M-- m--- s--------------- M-m m-l- s-o-u-r-c-v-í-y- ------------------------- Mám milé spolupracovníky. 0
На обяд винаги ходим в стола. V ------- jdeme vždy-do-k-ntý-y. V p------ j---- v--- d- k------- V p-l-d-e j-e-e v-d- d- k-n-ý-y- -------------------------------- V poledne jdeme vždy do kantýny. 0
Аз си търся работно място. Hl-dám ---ci. H----- p----- H-e-á- p-á-i- ------------- Hledám práci. 0
Вече една година съм безработен. U- r-k-j-e- ----měst-----/--ez--ěst--n-. U- r-- j--- n----------- / n------------ U- r-k j-e- n-z-m-s-n-n- / n-z-m-s-n-n-. ---------------------------------------- Už rok jsem nezaměstnaný / nezaměstnaná. 0
В тази страна има много безработни. V t--o--emi -----íl-š-mn--o ---a--s-n-n---. V t--- z--- j- p----- m---- n-------------- V t-t- z-m- j- p-í-i- m-o-o n-z-m-s-n-n-c-. ------------------------------------------- V této zemi je příliš mnoho nezaměstnaných. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Паметта се нуждае от реч

Повечето хора помнят първия си учебен ден. Обаче не могат да си спомнят това, което е било преди това. Нямаме почти никакви спомени от първите години на живота си. Но защо е така? Защо не можем да си спомним преживяванията, които сме имали като бебета? Причината се крие в нашето развитие. Речта и паметта се развиват по едно и също време. И за да си спомни нещо, на човек му трябва реч. Т.е. той трябва да има думи за това, което преживява. Учените са провели различни изследвания с деца. По този начин, те направили интересно откритие. Веднага след като децата се научат да говорят, те забравят всичко, което ебило преди. Следователно началото на речта е също и началото на паметта. Децата научават много в първите три години от живота си. Те преживяват нови неща всеки ден. В тази възраст също са натрупали множество важни опитности. Въпреки това, всичко изчезва. Психолозите наричат това явление инфантилна амнезия. Само нещата, които децата могат да назоват остават. Автобиографичната памет запазва личните преживявания. Тя функционира като дневник. Всичко, което е важно в живота ни, се записва в него. По този начин, автобиографичната памет представлява нашата идентичност. Но нейното развитие зависи от изучаването на родния език. А ние можем да активираме своята памет само чрез речта си. Нещата, които сме научили като бебета не са съвсем изчезнали, разбира се. Те се съхраняват някъде в мозъка ни. Ние просто не можем да ги извикаме вече... - колко жалко, нали?