Разговорник

bg В града   »   cs Ve městě

25 [двайсет и пет]

В града

В града

25 [dvacet pět]

Ve městě

Изберете как искате да видите превода:   
български чешки Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. Ch-i -jet) n- -ád-a--. C--- (---- n- n------- C-c- (-e-) n- n-d-a-í- ---------------------- Chci (jet) na nádraží. 0
Бих искал / искала да отида на летището. Chci --e-) na--e-i-tě. C--- (---- n- l------- C-c- (-e-) n- l-t-š-ě- ---------------------- Chci (jet) na letiště. 0
Бих искал / искала да отида в центъра на града. C-ci -je-) d- c-n---. C--- (---- d- c------ C-c- (-e-) d- c-n-r-. --------------------- Chci (jet) do centra. 0
Как да стигна до гарата? Jak -e----tanu-n- -ádr---? J-- s- d------ n- n------- J-k s- d-s-a-u n- n-d-a-í- -------------------------- Jak se dostanu na nádraží? 0
Как да стигна до летището? Ja---e----t-----a -e---t-? J-- s- d------ n- l------- J-k s- d-s-a-u n- l-t-š-ě- -------------------------- Jak se dostanu na letiště? 0
Как да стигна до центъра на града? Jak-se-d-s---u-do---ntr-? J-- s- d------ d- c------ J-k s- d-s-a-u d- c-n-r-? ------------------------- Jak se dostanu do centra? 0
Трябва ми такси. P--ř--u-i-ta-i. P-------- t---- P-t-e-u-i t-x-. --------------- Potřebuji taxi. 0
Трябва ми карта на града. Po-----j- -l-- -ě-t-. P-------- p--- m----- P-t-e-u-i p-á- m-s-a- --------------------- Potřebuji plán města. 0
Трябва ми хотел. Potřeb-j- -o---. P-------- h----- P-t-e-u-i h-t-l- ---------------- Potřebuji hotel. 0
Бих искал / искала да наема кола. C--i-si--r--a-mout a---. C--- s- p--------- a---- C-c- s- p-o-a-m-u- a-t-. ------------------------ Chci si pronajmout auto. 0
Ето кредитната ми карта. T--y--e mo-- k--dit-í ka-t-. T--- j- m--- k------- k----- T-d- j- m-j- k-e-i-n- k-r-a- ---------------------------- Tady je moje kreditní karta. 0
Ето шофьорската ми книжка. Tad--je --j -idi-ský-pr--az. T--- j- m-- ř------- p------ T-d- j- m-j ř-d-č-k- p-ů-a-. ---------------------------- Tady je můj řidičský průkaz. 0
Какво може да се види в града? C--j- v-t--to -ěst--k----ě--? C- j- v t---- m---- k v------ C- j- v t-m-o m-s-ě k v-d-n-? ----------------------------- Co je v tomto městě k vidění? 0
Идете в стария град. B-žt- do-sta-é-o mě-ta. B---- d- s------ m----- B-ž-e d- s-a-é-o m-s-a- ----------------------- Běžte do starého města. 0
Направете обиколка на града. Z-čas--ěte-se ---užn--j-zd- -ěst-m. Z--------- s- o------ j---- m------ Z-č-s-n-t- s- o-r-ž-í j-z-y m-s-e-. ----------------------------------- Zúčastněte se okružní jízdy městem. 0
Идете на пристанището. B-----do-př------. B---- d- p-------- B-ž-e d- p-í-t-v-. ------------------ Běžte do přístavu. 0
Направете обиколка на пристанището. Z-č-s-n-te se --r-ž-- j-z----ř--t-v--. Z--------- s- o------ j---- p--------- Z-č-s-n-t- s- o-r-ž-í j-z-y p-í-t-v-m- -------------------------------------- Zúčastněte se okružní jízdy přístavem. 0
Какви други забележителности има ? Jaké--al-- ---------n--ti---o- t-----e---? J--- d---- p------------- j--- t--- j----- J-k- d-l-í p-m-t-h-d-o-t- j-o- t-d- j-š-ě- ------------------------------------------ Jaké další pamětihodnosti jsou tady ještě? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!