Разговорник

bg Прилагателни 2   »   cs Přídavná jména 2

79 [седемдесет и девет]

Прилагателни 2

Прилагателни 2

79 [sedmdesát devět]

Přídavná jména 2

Изберете как искате да видите превода:   
български чешки Играйте Повече
Облечена съм в синя рокля. Má- na -obě ---ré-š-ty. M-- n- s--- m---- š---- M-m n- s-b- m-d-é š-t-. ----------------------- Mám na sobě modré šaty. 0
Облечена съм в червена рокля. Má---a s-bě-č--ve----at-. M-- n- s--- č------ š---- M-m n- s-b- č-r-e-é š-t-. ------------------------- Mám na sobě červené šaty. 0
Облечена съм в зелена рокля. Má- ---s--ě ---e-é-šaty. M-- n- s--- z----- š---- M-m n- s-b- z-l-n- š-t-. ------------------------ Mám na sobě zelené šaty. 0
Аз купувам черна чанта. Kou-ím čern---t---u. K----- č----- t----- K-u-í- č-r-o- t-š-u- -------------------- Koupím černou tašku. 0
Аз купувам кафява чанта. Ko---m-h--d-- -ašku. K----- h----- t----- K-u-í- h-ě-o- t-š-u- -------------------- Koupím hnědou tašku. 0
Аз купувам бяла чанта. K---í--b-lou-t-šku. K----- b---- t----- K-u-í- b-l-u t-š-u- ------------------- Koupím bílou tašku. 0
Имам нужда от нова кола. P-třeb--i-n-----uto. P-------- n--- a---- P-t-e-u-i n-v- a-t-. -------------------- Potřebuji nové auto. 0
Имам нужда от бърза кола. Pot-e--ji--y-hl- a-t-. P-------- r----- a---- P-t-e-u-i r-c-l- a-t-. ---------------------- Potřebuji rychlé auto. 0
Имам нужда от удобна кола. P-t----j- ----d-n---ut-. P-------- p------- a---- P-t-e-u-i p-h-d-n- a-t-. ------------------------ Potřebuji pohodlné auto. 0
Горе живее една възрастна жена. Ta- -a--------l- něja-- stará-ž--a. T-- n----- b---- n----- s---- ž---- T-m n-h-ř- b-d-í n-j-k- s-a-á ž-n-. ----------------------------------- Tam nahoře bydlí nějaká stará žena. 0
Горе живее една дебела жена. T-m n-ho-e --d-í-něj--------t----n-. T-- n----- b---- n----- t----- ž---- T-m n-h-ř- b-d-í n-j-k- t-u-t- ž-n-. ------------------------------------ Tam nahoře bydlí nějaká tlustá žena. 0
Долу живее една любопитна жена. Tam n-ho----y-lí n-jak- zv-dav--ž-n-. T-- n----- b---- n----- z------ ž---- T-m n-h-ř- b-d-í n-j-k- z-ě-a-á ž-n-. ------------------------------------- Tam nahoře bydlí nějaká zvědavá žena. 0
Гостите ни бяха приятни хора. N-š- -o-t- ---i-mi-í. N--- h---- b--- m---- N-š- h-s-é b-l- m-l-. --------------------- Naši hosté byli milí. 0
Гостите ни бяха учтиви хора. Naš- host--b-l--z---ř-lí-li-é. N--- h---- b--- z------- l---- N-š- h-s-é b-l- z-v-ř-l- l-d-. ------------------------------ Naši hosté byli zdvořilí lidé. 0
Гостите ни бяха интересни хора. N-š--h-s-- -y------íma-- -idé. N--- h---- b--- z------- l---- N-š- h-s-é b-l- z-j-m-v- l-d-. ------------------------------ Naši hosté byli zajímaví lidé. 0
Аз имам мили деца. Mám-mil--dě--. M-- m--- d---- M-m m-l- d-t-. -------------- Mám milé děti. 0
Но съседите имат нахални деца. A-e-m--so-sed- -aj---r-é d---. A-- m- s------ m--- d--- d---- A-e m- s-u-e-é m-j- d-z- d-t-. ------------------------------ Ale mí sousedé mají drzé děti. 0
Вашите деца послушни ли са? Js-----š---ě---h-dn-? J--- v--- d--- h----- J-o- v-š- d-t- h-d-é- --------------------- Jsou vaše děti hodné? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Един език, много разновидности

Дори ако говорим само един език, ние говорим много езици. Защото никой език не е самостойна система. Всеки език има много различни измерения. Езикът е жива система. Говорещият винаги се ориентира към своя партньор в разговора. Затова, езикът, на който хората говорят варира. Тези вариации се проявяват в различни форми. Например, всеки език си има история. Той се е променял и ще продължи да се променя. Това може да бъде различено във факта, че старите хора говорят по-различно от младите. Има и различни диалекти в повечето езици. Въпреки това, много носители на диалекти могат да се адаптират към околната си среда. В някои ситуации те говорят на книжовния език. Различните социални групи също имат различни езици. Младежкият език или жаргонът на ловците са примери за това. Повечето хора говорят по различни начини на работното място и вкъщи. Мнозина също така използват професионален жаргон на работа. Различията се появяват както в говоримия, така и в писмения език. Говоримият език е обикновено много по-прост, отколкото писменият. Разликата може да бъде доста голяма. Такъв е случаят, когато писмените езици не се променят дълго време. Тогава на говорещите се налага най-напред да се научат да използват езика в писмена форма,. Езикът на жените и мъжете също често се различава. Тази разлика не е толкова голяма в западните общества. Но има страни, в които жените говорят много по- различно, отколкото мъжете. В някои култури, учтивостта има своя собствена езикова форма. Следователно, говоренето изобщо не е толкова лесно! Трябва да обръщаме внимание на много и различни неща едновременно...