Разговорник

bg На гарата   »   zh 在火车站

33 [трийсет и три]

На гарата

На гарата

33[三十三]

33 [Sānshísān]

在火车站

[zài huǒchē zhàn]

Изберете как искате да видите превода:   
български китайски (опростен) Играйте Повече
Кога тръгва следващият влак за Берлин? 下-列-开往柏-的--车 -么 时候 开-？ 下-- 开---- 火- 什- 时- 开 ？ 下-列 开-柏-的 火- 什- 时- 开 ？ ---------------------- 下一列 开往柏林的 火车 什么 时候 开 ？ 0
x-à --l-è---i -ǎng ---ín -e h-ǒ-hē shén---s--hòu-k--? x-- y---- k-- w--- b---- d- h----- s----- s----- k--- x-à y-l-è k-i w-n- b-l-n d- h-ǒ-h- s-é-m- s-í-ò- k-i- ----------------------------------------------------- xià yīliè kāi wǎng bólín de huǒchē shénme shíhòu kāi?
Кога тръгва следващият влак за Париж? 下-列-开--黎的 -车 -么-时候---？ 下-- 开---- 火- 什- 时- 开 ？ 下-列 开-巴-的 火- 什- 时- 开 ？ ---------------------- 下一列 开往巴黎的 火车 什么 时候 开 ？ 0
X-- -īliè-k-i--ǎn- bāl---- -u---ē --é-m- sh---u -āi? X-- y---- k-- w--- b--- d- h----- s----- s----- k--- X-à y-l-è k-i w-n- b-l- d- h-ǒ-h- s-é-m- s-í-ò- k-i- ---------------------------------------------------- Xià yīliè kāi wǎng bālí de huǒchē shénme shíhòu kāi?
Кога тръгва следващият влак за Лондон? 下-列-开往----火车----时----？ 下-- 开---- 火- 什- 时- 开 ？ 下-列 开-伦-的 火- 什- 时- 开 ？ ---------------------- 下一列 开往伦敦的 火车 什么 时候 开 ？ 0
X-à --l-è k-- wǎ-- ----ūn -- huǒc-ē-sh-nme-s--h-----i? X-- y---- k-- w--- l----- d- h----- s----- s----- k--- X-à y-l-è k-i w-n- l-n-ū- d- h-ǒ-h- s-é-m- s-í-ò- k-i- ------------------------------------------------------ Xià yīliè kāi wǎng lúndūn de huǒchē shénme shíhòu kāi?
В колко часа тръгва влакът за Варшава? 开----的 -车 -- - ? 开- 华-- 火- 几- 开 ? 开- 华-的 火- 几- 开 ? ---------------- 开往 华沙的 火车 几点 开 ? 0
Kā--w--- huáshā d---u--hē--- ---n kāi? K-- w--- h----- d- h----- j- d--- k--- K-i w-n- h-á-h- d- h-ǒ-h- j- d-ǎ- k-i- -------------------------------------- Kāi wǎng huáshā de huǒchē jǐ diǎn kāi?
В колко часа тръгва влакът за Стокхолм? 开--斯-哥--的--车 -点 --？ 开- 斯----- 火- 几- 开 ？ 开- 斯-哥-摩- 火- 几- 开 ？ ------------------- 开往 斯德哥尔摩的 火车 几点 开 ？ 0
Kāi wǎng--ī---ē-ěr-ó--e ---chē--ǐ--i-n----? K-- w--- s---------- d- h----- j- d--- k--- K-i w-n- s-d-g-'-r-ó d- h-ǒ-h- j- d-ǎ- k-i- ------------------------------------------- Kāi wǎng sīdégē'ěrmó de huǒchē jǐ diǎn kāi?
В колко часа тръгва влакът за Будапеща? 开往 ----- 火车-几- --？ 开- 布---- 火- 几- 开 ？ 开- 布-佩-的 火- 几- 开 ？ ------------------ 开往 布达佩斯的 火车 几点 开 ？ 0
K-i -ǎ-- -ùd-pèisī d- -uǒ----j- d-ǎ--k--? K-- w--- b-------- d- h----- j- d--- k--- K-i w-n- b-d-p-i-ī d- h-ǒ-h- j- d-ǎ- k-i- ----------------------------------------- Kāi wǎng bùdápèisī de huǒchē jǐ diǎn kāi?
Бих искал / искала един билет за Мадрид. 我 ---张 -马德-的 票 。 我 要 一- 到---- 票 。 我 要 一- 到-德-的 票 。 ---------------- 我 要 一张 到马德里的 票 。 0
Wǒ---o-yī-zh--- d-- -ǎd-lǐ -e ----. W- y-- y- z---- d-- m----- d- p---- W- y-o y- z-ā-g d-o m-d-l- d- p-à-. ----------------------------------- Wǒ yào yī zhāng dào mǎdélǐ de piào.
Бих искал / искала един билет за Прага. 我 - 一- 到-拉-的-票 。 我 要 一- 到---- 票 。 我 要 一- 到-拉-的 票 。 ---------------- 我 要 一张 到布拉格的 票 。 0
Wǒ--à- y- -hāng--ào bù--g- -e--iào. W- y-- y- z---- d-- b----- d- p---- W- y-o y- z-ā-g d-o b-l-g- d- p-à-. ----------------------------------- Wǒ yào yī zhāng dào bùlāgé de piào.
Бих искал / искала един билет за Берн. 我-要 -张-到-------。 我 要 一- 到---- 票 。 我 要 一- 到-尔-的 票 。 ---------------- 我 要 一张 到伯尔尼的 票 。 0
W- yà- -ī -hān- --- b--ě--í-d--p--o. W- y-- y- z---- d-- b------ d- p---- W- y-o y- z-ā-g d-o b-'-r-í d- p-à-. ------------------------------------ Wǒ yào yī zhāng dào bó'ěrní de piào.
Кога пристига влакът във Виена? 火车-什么--候-到- 维也--? 火- 什- 时- 到- 维-- ? 火- 什- 时- 到- 维-纳 ? ----------------- 火车 什么 时候 到达 维也纳 ? 0
H-ǒch--s--n----híhòu-d------éiy---? H----- s----- s----- d---- w------- H-ǒ-h- s-é-m- s-í-ò- d-o-á w-i-ě-à- ----------------------------------- Huǒchē shénme shíhòu dàodá wéiyěnà?
Кога пристига влакът в Москва? 火- 什---- -达 莫斯--? 火- 什- 时- 到- 莫-- ? 火- 什- 时- 到- 莫-科 ? ----------------- 火车 什么 时候 到达 莫斯科 ? 0
Hu-c-ē --énm----íhòu-dà-d-----īkē? H----- s----- s----- d---- m------ H-ǒ-h- s-é-m- s-í-ò- d-o-á m-s-k-? ---------------------------------- Huǒchē shénme shíhòu dàodá mòsīkē?
Кога пристига влакът в Амстердам? 火车--- 时候 到达 阿-斯-- ？ 火- 什- 时- 到- 阿---- ？ 火- 什- 时- 到- 阿-斯-丹 ？ ------------------- 火车 什么 时候 到达 阿姆斯特丹 ？ 0
Hu-c-ē-sh--m- s--h-u -ào-á-ām--īt---n? H----- s----- s----- d---- ā---------- H-ǒ-h- s-é-m- s-í-ò- d-o-á ā-ǔ-ī-è-ā-? -------------------------------------- Huǒchē shénme shíhòu dàodá āmǔsītèdān?
Трябва ли да се прекачвам? 我 ---- 车-- ? 我 需- 换 车 吗 ? 我 需- 换 车 吗 ? ------------ 我 需要 换 车 吗 ? 0
W- xū--- h----c-ē m-? W- x---- h--- c-- m-- W- x-y-o h-à- c-ē m-? --------------------- Wǒ xūyào huàn chē ma?
От кой коловоз тръгва влакът? 火车 从--号-站台 开-? 火- 从 几- 站- 开 ? 火- 从 几- 站- 开 ? -------------- 火车 从 几号 站台 开 ? 0
Hu---- -ón--j- ----zh-nt-i k-i? H----- c--- j- h-- z------ k--- H-ǒ-h- c-n- j- h-o z-à-t-i k-i- ------------------------------- Huǒchē cóng jǐ hào zhàntái kāi?
Има ли спален вагон във влака? 火车-上 有--铺-吗-? 火- 上 有 卧- 吗 ? 火- 上 有 卧- 吗 ? ------------- 火车 上 有 卧铺 吗 ? 0
H-------hà-g -----ò-ù m-? H----- s---- y-- w--- m-- H-ǒ-h- s-à-g y-u w-p- m-? ------------------------- Huǒchē shàng yǒu wòpù ma?
Бих искал / искала билет само за отиване до Брюксел. 我 -要 到布鲁塞-的 -程-票-。 我 只- 到----- 单- 票 。 我 只- 到-鲁-尔- 单- 票 。 ------------------ 我 只要 到布鲁塞尔的 单程 票 。 0
Wǒ zhǐy-- dào-----s-i-ě- -- ---ché-- ----. W- z----- d-- b--------- d- d------- p---- W- z-ǐ-à- d-o b-l-s-i-ě- d- d-n-h-n- p-à-. ------------------------------------------ Wǒ zhǐyào dào bùlǔsài'ěr de dānchéng piào.
Бих искал / искала билет само за връщане до Копенхаген. 我 - -张 -哥本哈-的--返-- 。 我 要 一- 到----- 往- 票 。 我 要 一- 到-本-根- 往- 票 。 -------------------- 我 要 一张 到哥本哈根的 往返 票 。 0
W--y-o -------- d-o gēbě-hāg-n-de -ǎ--f-----à-. W- y-- y- z---- d-- g--------- d- w------ p---- W- y-o y- z-ā-g d-o g-b-n-ā-ē- d- w-n-f-n p-à-. ----------------------------------------------- Wǒ yào yī zhāng dào gēběnhāgēn de wǎngfǎn piào.
Колко струва място в спалния вагон? 一张-卧铺--多少-钱 ? 一- 卧-- 多- 钱 ? 一- 卧-票 多- 钱 ? ------------- 一张 卧铺票 多少 钱 ? 0
Y- zh-n--wòpù p--o d-ōs-ǎ- q--n? Y- z---- w--- p--- d------ q---- Y- z-ā-g w-p- p-à- d-ō-h-o q-á-? -------------------------------- Yī zhāng wòpù piào duōshǎo qián?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Езикови промени

Светът, в който живеем, се променя всеки ден. В резултат на това, нашият език никога не може да бъде в застой. Той продължава да се развива с нас и затова е динамичен. Тази промяна може да засегне всички области на един език. Това означава, че може да засегне различни негови аспекти. Фонологичните промени засягат звуковата система на езика. При семантичните промени се изменят значенията на думите. Лексикалните промени са свързани с промени в речниковия фонд. Граматичните промени изменят граматичните структури. Причините за езиковите промени са разнообразни. Често съществуват икономически причини. Ораторите или писателите искат да спестят време и усилия. Когато случаят е такъв, те опростяват своята реч. Иновациите също могат да насърчават промени в езика. Такъв е случаят, например, когато се изобретяват нови неща. Тези неща се нуждаят от имена, и така се появяват нови думи. Езиковите промени обикновено не са планирани. Те са естествен процес и често се случват автоматично. Но говорещите също могат да варират езика си съвсем съзнателно. Те правят това, когато искат да постигнат определен ефект. Влиянието на чуждите езици също така насърчава езиковите промени. Това е особено очевидно във времена на глобализация. Английският език влияе на другите езици повече от всеки друг. Можете да намерите английски думи в почти всеки език. Те се наричат англицизми. Езиковите промени са били критикувани или възприемани като заплаха от най-древни времена. В същото време, промените на езика са положителен знак. Защото те доказват следния факт: Нашият език е жив - точно като нас!
Знаете ли, че?
Персийският принадлежи към иранските езици. Говори се главно в Иран, Афганистан и Таджикистан. Но и в други страни той е важен език. Към тях спадат Узбекистан, Туркменистан, Бахрейн, Ирак и Индия. За около 70 милиона души персийският е майчин език. Към тях се причисляват още 50 милиона, които го говорят като втори език. В зависимост от региона се използват различни диалекти. В Иран техеранският диалект се счита за говоримия стандартен език. Освен това и писменият език се изучава като официален персийски. Персийската знакова система е вариант на арабската азбука. В персийския няма граматичен член. Не съществува и граматичен род. В миналото персийският е бил най-важният език за общуване в Ориента. Който започне да изучава персийски, скоро ще открие една впечатляваща култура. А персийската литература е сред най-важните в света ...