Разговорник

bg Минало време на модалните глаголи 2   »   cs Minulý čas způsobových sloves 2

88 [осемдесет и осем]

Минало време на модалните глаголи 2

Минало време на модалните глаголи 2

88 [osmdesát osm]

Minulý čas způsobových sloves 2

Изберете как искате да видите превода:   
български чешки Играйте Повече
Моят син не искаше да си играе с куклата. M-j-s----- n-cht-l h-át-- p--en-o-. Můj syn si nechtěl hrát s panenkou. M-j s-n s- n-c-t-l h-á- s p-n-n-o-. ----------------------------------- Můj syn si nechtěl hrát s panenkou. 0
Моята дъщеря не искаше да играе футбол. M-------ra --c----- h--t fo-b-l. Moje dcera nechtěla hrát fotbal. M-j- d-e-a n-c-t-l- h-á- f-t-a-. -------------------------------- Moje dcera nechtěla hrát fotbal. 0
Моята жена не искаше да играе с мен на шах. Mo---ž----s------ --ch--la hr-t-šachy. Moje žena se mnou nechtěla hrát šachy. M-j- ž-n- s- m-o- n-c-t-l- h-á- š-c-y- -------------------------------------- Moje žena se mnou nechtěla hrát šachy. 0
Моите деца не искаха да се разхождат. M--e-děti ne----l--jí--na -r-cház-u. Moje děti nechtěly jít na procházku. M-j- d-t- n-c-t-l- j-t n- p-o-h-z-u- ------------------------------------ Moje děti nechtěly jít na procházku. 0
Те не искаха да разтребят стаята. N-c-t--y---lidit--o--j. Nechtěly uklidit pokoj. N-c-t-l- u-l-d-t p-k-j- ----------------------- Nechtěly uklidit pokoj. 0
Те не искаха да си лягат. Ne----l- jít ---p-------- s-át. Nechtěly jít do postele / spát. N-c-t-l- j-t d- p-s-e-e / s-á-. ------------------------------- Nechtěly jít do postele / spát. 0
Той не биваше да яде сладолед. Ne---l jís----r-l-n-. Nesměl jíst zmrzlinu. N-s-ě- j-s- z-r-l-n-. --------------------- Nesměl jíst zmrzlinu. 0
Той не биваше да яде шоколад. N----- -ís--čo-o-á-u. Nesměl jíst čokoládu. N-s-ě- j-s- č-k-l-d-. --------------------- Nesměl jíst čokoládu. 0
Той не биваше да яде бонбони. N-s-ěl--íst----b-ny. Nesměl jíst bonbóny. N-s-ě- j-s- b-n-ó-y- -------------------- Nesměl jíst bonbóny. 0
Можех да си пожелая нещо. S----/ ----- -se--si -ě-- ----. Směl / směla jsem si něco přát. S-ě- / s-ě-a j-e- s- n-c- p-á-. ------------------------------- Směl / směla jsem si něco přát. 0
Можех да си купя рокля. S-ěl - smě-- js-m si -ou-it---ty. Směl / směla jsem si koupit šaty. S-ě- / s-ě-a j-e- s- k-u-i- š-t-. --------------------------------- Směl / směla jsem si koupit šaty. 0
Можех да си взема бонбон. Sm-l-/-smě-a j----si--z---p-a-----. Směl / směla jsem si vzít pralinku. S-ě- / s-ě-a j-e- s- v-í- p-a-i-k-. ----------------------------------- Směl / směla jsem si vzít pralinku. 0
Можеше ли да пушиш в самолета? S-ě- --sm-la j-i------- v-l--a-le? Směl / směla jsi kouřit v letadle? S-ě- / s-ě-a j-i k-u-i- v l-t-d-e- ---------------------------------- Směl / směla jsi kouřit v letadle? 0
Можеше ли да пиеш бира в болницата? Sm-----smě---j-- p-t --n--ocnici-pi-o? Směl / směla jsi pít v nemocnici pivo? S-ě- / s-ě-a j-i p-t v n-m-c-i-i p-v-? -------------------------------------- Směl / směla jsi pít v nemocnici pivo? 0
Можеше ли да вземеш кучето в хотела? S-ě- /-sm-l--j-i v-í- p---s --b-u d- hot-lu? Směl / směla jsi vzít psa s sebou do hotelu? S-ě- / s-ě-a j-i v-í- p-a s s-b-u d- h-t-l-? -------------------------------------------- Směl / směla jsi vzít psa s sebou do hotelu? 0
През ваканцията децата можеха да остават дълго навън. O--r-z-ni-á---směly d----zůst-- -----o----ku. O prázdninách směly děti zůstat dlouho venku. O p-á-d-i-á-h s-ě-y d-t- z-s-a- d-o-h- v-n-u- --------------------------------------------- O prázdninách směly děti zůstat dlouho venku. 0
Те можеха дълго да играят на двора. Mo--y ---h-át -lo--o -- -v--e. Mohly si hrát dlouho na dvoře. M-h-y s- h-á- d-o-h- n- d-o-e- ------------------------------ Mohly si hrát dlouho na dvoře. 0
Те можеха дълго да не се прибират. S-ě-- --st-t ------ vz--ru. Směly zůstat dlouho vzhůru. S-ě-y z-s-a- d-o-h- v-h-r-. --------------------------- Směly zůstat dlouho vzhůru. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Съвети срещу забравата

Учението не винаги е лесно. Дори когато е забавно, то може да бъде изтощително. Но когато сме научили нещо, ние сме щастливи. Ние сме горди от себе си и своя напредък. За съжаление, можем и да забравим това, което сме научили. Това често е проблем при езиците в частност. Повечето от нас учат един или повече езика в училище. Това знание често се губи след училищните години. Тогава ние вече почти не можем да говорим езика. Нашият роден език обикновено доминира ежедневието ни. Повечето чужди езици само биват използвани по време на почивка. Но ако знанието не се активира редовно, то се губи. Нашият мозък се нуждае от упражнения. Може да се каже , че той функционира като мускул. Този мускул трябва да бъде упражняван , в противен случай заслабва. Но има начини за предотвратяване на забравянето. Най-важното нещо е да се прилага многократно това, което сте научили. Едни постоянни ритуали могат да ви помогнат с това. Можете да планирате малки рутинни действия за различните дни от седмицата. В понеделник, например, можете да прочетете една книга на чужд език. Послушайте чуждестранна радиостанция в сряда. А след това в петък можете да попишете в дневника си на чуждия език. По този начин Вие превключвате между четене, слушане и писане. Вследствие на това, Вашите знания се активират по различни начини. Всички тези упражнения не трябва да траят дълго; половин час е достатъчен. Но е важно да се упражнявате редовно! Проучванията показват, че това, което сте научили остава в мозъка в продължение на десетилетия. То просто трябва да бъде изкопано от чекмеджето отново...