Разговорник

bg Покупки   »   cs Drobné vyřizování

51 [петдесет и едно]

Покупки

Покупки

51 [padesát jedna]

Drobné vyřizování

Изберете как искате да видите превода:   
български чешки Играйте Повече
Искам да отида в библиотеката. Chci-j-t -o-k-ih--n-. C--- j-- d- k-------- C-c- j-t d- k-i-o-n-. --------------------- Chci jít do knihovny. 0
Искам да отида в книжарницата. C----jít-d--kni---pectv-. C--- j-- d- k------------ C-c- j-t d- k-i-k-p-c-v-. ------------------------- Chci jít do knihkupectví. 0
Искам да отида до вестникарския павилион. Chc--jí- -- ------. C--- j-- k- s------ C-c- j-t k- s-á-k-. ------------------- Chci jít ke stánku. 0
Искам да заема една книга. Chci--- půj-i- --jak-u --i--. C--- s- p----- n------ k----- C-c- s- p-j-i- n-j-k-u k-i-u- ----------------------------- Chci si půjčit nějakou knihu. 0
Искам да купя една книга. Ch-i ko---t---jak----n--u. C--- k----- n------ k----- C-c- k-u-i- n-j-k-u k-i-u- -------------------------- Chci koupit nějakou knihu. 0
Искам да купя един вестник. C-c- s- -o-p-- nov-ny. C--- s- k----- n------ C-c- s- k-u-i- n-v-n-. ---------------------- Chci si koupit noviny. 0
Искам да отида в библиотеката, за да заема една книга. C-c- -o -ni---ny-p----t s-----h-. C--- d- k------- p----- s- k----- C-c- d- k-i-o-n- p-j-i- s- k-i-u- --------------------------------- Chci do knihovny půjčit si knihu. 0
Искам да отида в книжарницата, за да купя една книга. Ch----o k--h--pe--v--ko--i--si-knih-. C--- d- k----------- k----- s- k----- C-c- d- k-i-k-p-c-v- k-u-i- s- k-i-u- ------------------------------------- Chci do knihkupectví koupit si knihu. 0
Искам да отида до павилиона, за да купя един вестник. Chci-----tá-----o-pit s--nov---. C--- k- s----- k----- s- n------ C-c- k- s-á-k- k-u-i- s- n-v-n-. -------------------------------- Chci ke stánku koupit si noviny. 0
Искам да отида в оптичния магазин. Chc- do-o---k-. C--- d- o------ C-c- d- o-t-k-. --------------- Chci do optiky. 0
Искам да отида в супермаркета. Ch-i-d- --per----e--. C--- d- s------------ C-c- d- s-p-r-a-k-t-. --------------------- Chci do supermarketu. 0
Искам да отида до хлебарницата. C-c---o-pe-ár-y. C--- d- p------- C-c- d- p-k-r-y- ---------------- Chci do pekárny. 0
Искам да купя очила. C--i-si-koup-- b--l-. C--- s- k----- b----- C-c- s- k-u-i- b-ý-e- --------------------- Chci si koupit brýle. 0
Искам да купя плодове и зеленчуци. C-c--k-u-----v--e a-z-l----u. C--- k----- o---- a z-------- C-c- k-u-i- o-o-e a z-l-n-n-. ----------------------------- Chci koupit ovoce a zeleninu. 0
Искам да купя хлебчета и хляб. Chci koup-t--ou-ky-a--h--b. C--- k----- h----- a c----- C-c- k-u-i- h-u-k- a c-l-b- --------------------------- Chci koupit housky a chléb. 0
Искам да отида в оптичния магазин, за да купя очила. Ch-- -- -p-ik--k-------- brý--. C--- d- o----- k----- s- b----- C-c- d- o-t-k- k-u-i- s- b-ý-e- ------------------------------- Chci do optiky koupit si brýle. 0
Искам да отида в супермаркета, за да купя плодове и зеленчуци. Chc- d- --p--m------ -ou--t -i-ovo-- a-zel-ni-u. C--- d- s----------- k----- s- o---- a z-------- C-c- d- s-p-r-a-k-t- k-u-i- s- o-o-e a z-l-n-n-. ------------------------------------------------ Chci do supermarketu koupit si ovoce a zeleninu. 0
Искам да отида до хлебарницата, за да купя хлебчета и хляб. Ch----- pe-----v----up----- --us-y-a--hl-b. C--- d- p-------- k----- s- h----- a c----- C-c- d- p-k-ř-t-í k-u-i- s- h-u-k- a c-l-b- ------------------------------------------- Chci do pekařství koupit si housky a chléb. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Малцинствените езици в Европа

Много различни езици се говорят в Европа. Повечето от тях са Индо-европейски езици. В допълнение към големите национални езици има и много по-малки езици. Това са малцинствените езици. Малцинствените езици са различни от официалните езици. Но те не са диалекти. Те не са и езиците на имигрантите. Малцинствените езици са винаги етнически обвързани. Което ще рече, че те са езиците на конкретни етнически групи. Има малцинствени езици в почти всички страни на Европа. Това се равнява на около 40 езика в Европейския съюз. Някои малцинствени езици се говорят само в една държава. Сред тях например е лужишкия език в Германия. Романи - езикът на ромите, от друга страна, се говори в много европейски страни. Малцинствените езици имат специален статут. Тъй като те се говорят само от сравнително малки групи. Тези групи не могат да си позволят да построят свои собствени училища. Освен това е трудно за тях да публикуват своя литература. В резултат на това много от малцинствените езици са застрашени от изчезване. Европейският съюз иска да защити малцинствените езици. Защото всеки език е важна част от една култура или идентичност. Някои държави не са части от политически общности и съществуват само като малцинства. Различни програми и проекти са предназначени за насърчаване на технитеезици. Полагат се усилия културата на малките етнически групи да бъде също запазена. Въпреки това , някои малцинствени езици скоро ще изчезнат. Сред тях е ливонският език, говорен в Латвийската република. Само 20 души са останали като носители на ливонския език. Това го прави най-малкият език в Европа.
Знаете ли, че?
Урду принадлежи към семейството на индоирански езици. Говори се в Пакистан и някои индийски щати. Урду е майчин език на около 60 милиона души. В Пакистан той е националния език. В Индия е признат за един от 22-те официални езика на страната. Урду е тясно свързан с хинди. По принцип двата езика са социолекти на хиндустани. Той е възникнал през 13. век в Северна Индия от различни езици. Днес урду и хинди се считат за два независими един от друг езика. Но носителите на тези езици лесно могат да общуват помежду си. Това, което ги различава, са знаковите системи. Урду се пише с вариант на персийско-арабската азбука, а хинди - не. Като литературен език урду е от първостепенно значение. Той много често се използва и в големи филмови продукции. Учете урду, той е ключ към културата на Южна Азия!