Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   cs mít něco rád

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [sedmdesát]

mít něco rád

Изберете как искате да видите превода:   
български чешки Играйте Повече
Искате ли да пушите? C---t- -- -ak-u---? C----- s- z-------- C-c-t- s- z-k-u-i-? ------------------- Chcete si zakouřit? 0
Искате ли да танцувате? C---t--s---ata--it? C----- s- z-------- C-c-t- s- z-t-n-i-? ------------------- Chcete si zatančit? 0
Искате ли да се разходите? C--ete-se-pr--ít? C----- s- p------ C-c-t- s- p-o-í-? ----------------- Chcete se projít? 0
Искам да пуша. Ch-ě--- --t-la --ch -- z-k-uř--. C---- / c----- b--- s- z-------- C-t-l / c-t-l- b-c- s- z-k-u-i-. -------------------------------- Chtěl / chtěla bych si zakouřit. 0
Искате ли цигара? C-c-- -i-ar-tu? C---- c-------- C-c-š c-g-r-t-? --------------- Chceš cigaretu? 0
Той иска огънче. Ch-e-p----lit. C--- p-------- C-c- p-i-á-i-. -------------- Chce připálit. 0
Искам да пия нещо. R-d ----d- --ch -- ně-eho--api--- na--l-. R-- / r--- b--- s- n----- n---- / n------ R-d / r-d- b-c- s- n-č-h- n-p-l / n-p-l-. ----------------------------------------- Rád / ráda bych se něčeho napil / napila. 0
Искам да ям нещо. N--- by-----ěd----s-ěd-a. N--- b--- s---- / s------ N-c- b-c- s-ě-l / s-ě-l-. ------------------------- Něco bych snědl / snědla. 0
Искам да си отдъхна малко. Ch--l -----ěl--b-ch-si t--c-u--dp--inou-. C---- / c----- b--- s- t----- o---------- C-t-l / c-t-l- b-c- s- t-o-h- o-p-č-n-u-. ----------------------------------------- Chtěl / chtěla bych si trochu odpočinout. 0
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. Rá--/ -á-- -y----- V-s n- n-co-z---al - --p-al-. R-- / r--- b--- s- V-- n- n--- z----- / z------- R-d / r-d- b-c- s- V-s n- n-c- z-p-a- / z-p-a-a- ------------------------------------------------ Rád / ráda bych se Vás na něco zeptal / zeptala. 0
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. C---l - chtěla---c- Vás-o něco pop-o--t. C---- / c----- b--- V-- o n--- p-------- C-t-l / c-t-l- b-c- V-s o n-c- p-p-o-i-. ---------------------------------------- Chtěl / chtěla bych Vás o něco poprosit. 0
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. Rá- --r--- --ch Vás-někam p-zv-- / -o--a-a. R-- / r--- b--- V-- n---- p----- / p------- R-d / r-d- b-c- V-s n-k-m p-z-a- / p-z-a-a- ------------------------------------------- Rád / ráda bych Vás někam pozval / pozvala. 0
Какво обичате / желаете, моля? C--si--řejet----ro-í-? C- s- p------- p------ C- s- p-e-e-e- p-o-í-? ---------------------- Co si přejete, prosím? 0
Желаете ли кафе? P--jet---- k--u? P------ s- k---- P-e-e-e s- k-v-? ---------------- Přejete si kávu? 0
Или предпочитате чай? Nebo-b-st---a-ěji c---l-/ c-těl---aj? N--- b---- r----- c---- / c----- č--- N-b- b-s-e r-d-j- c-t-l / c-t-l- č-j- ------------------------------------- Nebo byste raději chtěl / chtěla čaj? 0
Ние искаме да се приберем вкъщи. C-c--e je- -om-. C----- j-- d---- C-c-m- j-t d-m-. ---------------- Chceme jet domů. 0
Желаете ли такси? C-ce-e za-o----ta--? C----- z------ t---- C-c-t- z-v-l-t t-x-? -------------------- Chcete zavolat taxi? 0
Те искат да се обадят по телефона. Ch-ějí --l-fono--t. C----- t----------- C-t-j- t-l-f-n-v-t- ------------------- Chtějí telefonovat. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.