Разговорник

bg мога / разрешено ми е / бива   »   cs smět něco

73 [седемдесет и три]

мога / разрешено ми е / бива

мога / разрешено ми е / бива

73 [sedmdesát tři]

smět něco

Изберете как искате да видите превода:   
български чешки Играйте Повече
Можеш ли вече да караш кола? Sm---už ř-d-- -u--? S--- u- ř---- a---- S-í- u- ř-d-t a-t-? ------------------- Smíš už řídit auto? 0
Можеш ли вече да пиеш алкохол? Smí- už p---a-kohol? S--- u- p-- a------- S-í- u- p-t a-k-h-l- -------------------- Smíš už pít alkohol? 0
Можеш ли вече да пътуваш сам / сама в чужбина? Sm---už --m / --m---es----- d- z-h-a-i--? S--- u- s-- / s--- c------- d- z--------- S-í- u- s-m / s-m- c-s-o-a- d- z-h-a-i-í- ----------------------------------------- Smíš už sám / sama cestovat do zahraničí? 0
мога / разрешено ми е / бива smět s--- s-ě- ---- smět 0
Може ли да пушим тук? S-íme---d- ko--i-? S---- t--- k------ S-í-e t-d- k-u-i-? ------------------ Smíme tady kouřit? 0
Може ли да се пуши тук? Sm---e tu-kou---? S-- s- t- k------ S-í s- t- k-u-i-? ----------------- Smí se tu kouřit? 0
Може ли да се плаща с кредитна карта? L-e --atit-kreditní -a----? L-- p----- k------- k------ L-e p-a-i- k-e-i-n- k-r-o-? --------------------------- Lze platit kreditní kartou? 0
Може ли да се плаща с чек? Lze pl-ti---ek--? L-- p----- š----- L-e p-a-i- š-k-m- ----------------- Lze platit šekem? 0
Може ли да се плаща само в брой? Lz--pla--t-h-tov-? L-- p----- h------ L-e p-a-i- h-t-v-? ------------------ Lze platit hotově? 0
Може ли да се обадя по телефона? M-h-----za-e-e-o---at? M--- s- z------------- M-h- s- z-t-l-f-n-v-t- ---------------------- Mohu si zatelefonovat? 0
Може ли да попитам нещо? Mo-u -e-na n-co------t? M--- s- n- n--- z------ M-h- s- n- n-c- z-p-a-? ----------------------- Mohu se na něco zeptat? 0
Може ли да кажа нещо? Mohu-n-co--íci? M--- n--- ř---- M-h- n-c- ř-c-? --------------- Mohu něco říci? 0
Той не може да спи в парка. On -e-m- spá- v --r-u. O- n---- s--- v p----- O- n-s-í s-á- v p-r-u- ---------------------- On nesmí spát v parku. 0
Той не може да спи в колата. O--n--mí s--t-v ----. O- n---- s--- v a---- O- n-s-í s-á- v a-t-. --------------------- On nesmí spát v autě. 0
Той не може да спи на гарата. O--n-s-í----- na-n-dr-ží. O- n---- s--- n- n------- O- n-s-í s-á- n- n-d-a-í- ------------------------- On nesmí spát na nádraží. 0
Може ли да седнем? Můž----se--os-di-? M----- s- p------- M-ž-m- s- p-s-d-t- ------------------ Můžeme se posadit? 0
Може ли менюто? M-žem---os-at-jíd-ln- lí-tek? M----- d----- j------ l------ M-ž-m- d-s-a- j-d-l-í l-s-e-? ----------------------------- Můžeme dostat jídelní lístek? 0
Може ли да платим поотделно? M---m- -ap-ati--zvlá--? M----- z------- z------ M-ž-m- z-p-a-i- z-l-š-? ----------------------- Můžeme zaplatit zvlášť? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!