Разговорник

bg Притежателни местоимения 1   »   cs Přivlastňovací zájmena 1

66 [шейсет и шест]

Притежателни местоимения 1

Притежателни местоимения 1

66 [šedesát šest]

Přivlastňovací zájmena 1

Изберете как искате да видите превода:   
български чешки Играйте Повече
аз – мой / свой / си j- ----j ---oje-(---- --s-oj-) já – můj / moje (svůj / svoje) j- – m-j / m-j- (-v-j / s-o-e- ------------------------------ já – můj / moje (svůj / svoje) 0
Не мога да намеря моя ключ / своя ключ / ключа си. Ne-ů----a-í---v-----íč. Nemůžu najít svůj klíč. N-m-ž- n-j-t s-ů- k-í-. ----------------------- Nemůžu najít svůj klíč. 0
Не мога да намеря моя билет / своя билет / билета си. Nem-žu-n---t -v-- -í---nk-. Nemůžu najít svou jízdenku. N-m-ž- n-j-t s-o- j-z-e-k-. --------------------------- Nemůžu najít svou jízdenku. 0
ти – твой / свой / си t--– -v-- /------ (--ůj /-s-oj-) ty – tvůj / tvoje (svůj / svoje) t- – t-ů- / t-o-e (-v-j / s-o-e- -------------------------------- ty – tvůj / tvoje (svůj / svoje) 0
Намери ли твоя ключ / своя ключ / ключа си? N---l-jsi-s--- -líč? Našel jsi svůj klíč? N-š-l j-i s-ů- k-í-? -------------------- Našel jsi svůj klíč? 0
Намери ли твоя билет / своя билет / билета си? Našel -s---v-- ---d-n-u? Našel jsi svou jízdenku? N-š-l j-i s-o- j-z-e-k-? ------------------------ Našel jsi svou jízdenku? 0
той – негов / му o- - -e-- (-vů--/ --oj-) on – jeho (svůj / svoje) o- – j-h- (-v-j / s-o-e- ------------------------ on – jeho (svůj / svoje) 0
Знаеш ли къде е неговият ключ / ключът му? Ne--š,-kd- ----eh- ----? Nevíš, kde je jeho klíč? N-v-š- k-e j- j-h- k-í-? ------------------------ Nevíš, kde je jeho klíč? 0
Знаеш ли къде е неговият билет / билетът му? Ne-íš, -d- je--e-- jíz--n-a? Nevíš, kde je jeho jízdenka? N-v-š- k-e j- j-h- j-z-e-k-? ---------------------------- Nevíš, kde je jeho jízdenka? 0
тя – неин / й on-------í (---j /-sv---) ona – její (svůj / svoje) o-a – j-j- (-v-j / s-o-e- ------------------------- ona – její (svůj / svoje) 0
Нейните пари / парите й ги няма. Je-í---n--e j--- --yč. Její peníze jsou pryč. J-j- p-n-z- j-o- p-y-. ---------------------- Její peníze jsou pryč. 0
Нейната кредитна карта / кредитната й карта също я няма. A je-í-k--dit-í -a--a-je t-k- p-y-. A její kreditní karta je také pryč. A j-j- k-e-i-n- k-r-a j- t-k- p-y-. ----------------------------------- A její kreditní karta je také pryč. 0
ние – наш / ни m- – ------n-š- (--ů- / s--je) my – náš / naše (svůj / svoje) m- – n-š / n-š- (-v-j / s-o-e- ------------------------------ my – náš / naše (svůj / svoje) 0
Нашият дядо / дядо ни е болен. Náš---d-če- j--n-m--ný. Náš dědeček je nemocný. N-š d-d-č-k j- n-m-c-ý- ----------------------- Náš dědeček je nemocný. 0
Нашата баба / баба ни е здрава. Na-------čk- j--zdra--. Naše babička je zdravá. N-š- b-b-č-a j- z-r-v-. ----------------------- Naše babička je zdravá. 0
вие – ваш / ви vy---vá--/ --še---v-j --sv---) vy – váš / vaše (svůj / svoje) v- – v-š / v-š- (-v-j / s-o-e- ------------------------------ vy – váš / vaše (svůj / svoje) 0
Деца, къде е вашият баща / баща ви? D--i, k-e -- v----atíne-? Děti, kde je váš tatínek? D-t-, k-e j- v-š t-t-n-k- ------------------------- Děti, kde je váš tatínek? 0
Деца, къде е вашата майка / майка ви? D-ti- -de--e ------a-i-k-? Děti, kde je vaše maminka? D-t-, k-e j- v-š- m-m-n-a- -------------------------- Děti, kde je vaše maminka? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Креативният език

Днес креативността е важна черта. Всеки иска да бъде креативен. Защото креативните хора се смятат за интелигентни. Но и нашият език също трябва да бъде креативен. Някога хората се опитвали да говорят възможно най-правилно. Докато днес човек трябва да говори възможно най-творчески. Рекламата и новите медии са примери за това. Те показват как може да се играе с езика. През последните 50 години значението на креативността се е увеличило значително. Дори научните изследвания се интересуват от това явление. Психолози, педагози и философи изследват творческите процеси. Креативността се дефинира като способността да се създаде нещо ново. Така че един креативен говорител произвежда нови езикови форми. Те могат да бъдат думи или граматически структури. Чрез изучаването на творческия език, лингвистите могат да определят каксе изменя езика. Но не всеки разбира новите езикови елементи. За да се разбере креативния език е нужно знание. Човек трябва да знае как функционира езика. И също трябва да е запознат със света, в който живее говорещият. Само тогава ще може да разбере какво иска да каже той. Тийнейджърският жаргон е пример за това. Децата и младите хора винаги измислят нови термини. Възрастните често не разбират тези думи. В наши дни вече се публикуват речници, които обясняват тийнейджърския жаргон. Но обикновено само след едно поколение те са вече остарели! Въпреки това, креативният език може да се научи. Обучаващите предлагат различни курсове по него. Но най-важното правило е винаги: активирате вътрешния си глас!