Разговорник

bg Въпроси – Минало време 2   »   cs Otázky – minulý čas 2

86 [осемдесет и шест]

Въпроси – Минало време 2

Въпроси – Минало време 2

86 [osmdesát šest]

Otázky – minulý čas 2

Изберете как искате да видите превода:   
български чешки Играйте Повече
Ти каква вратовръзка носеше? Jak----ravat---si měl-n- --bě? J---- k------ j-- m-- n- s---- J-k-u k-a-a-u j-i m-l n- s-b-? ------------------------------ Jakou kravatu jsi měl na sobě? 0
Ти каква кола си купи? J-k---ut--s-s-k-upil ---o-p--a? J--- a--- s-- k----- / k------- J-k- a-t- s-s k-u-i- / k-u-i-a- ------------------------------- Jaké auto sis koupil / koupila? 0
Ти за какъв вестник се абонира? K-e-é ----ny si-----dplat-l --před-lati--? K---- n----- s-- p--------- / p----------- K-e-é n-v-n- s-s p-e-p-a-i- / p-e-p-a-i-a- ------------------------------------------ Které noviny sis předplatil / předplatila? 0
Кого видяхте? K--- j-te -i--- ----děla? K--- j--- v---- / v------ K-h- j-t- v-d-l / v-d-l-? ------------------------- Koho jste viděl / viděla? 0
Кого срещнахте? K--o-jste --t-al-/ potkal-? K--- j--- p----- / p------- K-h- j-t- p-t-a- / p-t-a-a- --------------------------- Koho jste potkal / potkala? 0
Кого разпознахте? Ko------- po-n-----p--n--a? K--- j--- p----- / p------- K-h- j-t- p-z-a- / p-z-a-a- --------------------------- Koho jste poznal / poznala? 0
Кога станахте? Kdy -s-- -s--v---- vs-áv-la? K-- j--- v------ / v-------- K-y j-t- v-t-v-l / v-t-v-l-? ---------------------------- Kdy jste vstával / vstávala? 0
Кога започнахте? Kdy-j-t- --ča- - z-č---? K-- j--- z---- / z------ K-y j-t- z-č-l / z-č-l-? ------------------------ Kdy jste začal / začala? 0
Кога свършихте? K-y-js-e --on----- sk---i--? K-- j--- s------ / s-------- K-y j-t- s-o-č-l / s-o-č-l-? ---------------------------- Kdy jste skončil / skončila? 0
Защо се събудихте? Proč-j--- -- vzb--i- /-vz-ud-l-? P--- j--- s- v------ / v-------- P-o- j-t- s- v-b-d-l / v-b-d-l-? -------------------------------- Proč jste se vzbudil / vzbudila? 0
Защо станахте учител? Pr-- -s-e-se stal / -t--- -či-e--m-/--č--el--u? P--- j--- s- s--- / s---- u------- / u--------- P-o- j-t- s- s-a- / s-a-a u-i-e-e- / u-i-e-k-u- ----------------------------------------------- Proč jste se stal / stala učitelem / učitelkou? 0
Защо взехте такси? Proč-j-t--si -zal / vz-la--ax-? P--- j--- s- v--- / v---- t---- P-o- j-t- s- v-a- / v-a-a t-x-? ------------------------------- Proč jste si vzal / vzala taxi? 0
Откъде дойдохте? O---d---te--ř---- - --iš--? O---- j--- p----- / p------ O-k-d j-t- p-i-e- / p-i-l-? --------------------------- Odkud jste přišel / přišla? 0
Къде отидохте? K-m j-te---l-- šl-? K-- j--- š-- / š--- K-m j-t- š-l / š-a- ------------------- Kam jste šel / šla? 0
Къде бяхте? Kde-jste -yl / by-a? K-- j--- b-- / b---- K-e j-t- b-l / b-l-? -------------------- Kde jste byl / byla? 0
Ти на кого помогна? Komu j-i -omohl-/-p----l-? K--- j-- p----- / p------- K-m- j-i p-m-h- / p-m-h-a- -------------------------- Komu jsi pomohl / pomohla? 0
Ти на кого писа? Komu --- -ap-al /-naps-la? K--- j-- n----- / n------- K-m- j-i n-p-a- / n-p-a-a- -------------------------- Komu jsi napsal / napsala? 0
Ти на кого отговори? Ko-u-jsi o-pově--l-/--dpov-d-la? K--- j-- o-------- / o---------- K-m- j-i o-p-v-d-l / o-p-v-d-l-? -------------------------------- Komu jsi odpověděl / odpověděla? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Двуезичието подобрява слуха

Хората, които говорят два езика чуват по-добре. Те могат да разграничат звуците по-точно. Едно американско проучване е стигнало до това заключение. Изследователите направили експеримент с няколко тийнейджъра. Част от участниците израснали като двуезични. Тези тийнейджъри говорели английски и испански език. Другата част от участниците говорели само английски. Младежите трябвало да слушат определена сричка. Това била сричката "da". Тя не била свързана с нито един от езиците. Сричката била пусната на запис в слушалките на участниците. В същото време, мозъчната им активност била измервана с електроди. След този тест тийнейджърите трябвало да слушат сричката отново. Този път, обаче, те чували и множество други разсейващи звуци. Имало различни гласове казващи безсмислени изречения. Двуезичните участници реагирали много силно на сричката. Мозъкът им показвал голяма активност. Те успявали да идентифицират точно сричката с или без разсейващите звуци. Едноезичните лица, обаче не се справяли така успешно. Техният слух не бил толкова добър, колкото този на двуезичните участници. Резултатът от експеримента изненадал изследователите. Дотогава било само известно, че музикантите имат особено добър слух. Но се оказва, че двуезичието също тренира ухото. Хората , които са двуезични постоянно се сблъскват с различни звуци. Ето защо, техният мозък трябва да разработи нови способности. Той се научава как да отличава различните езикови стимули. Изследователите сега тестват как езиковите умения засягат мозъка. Може би слухът може да се облагодетелства и когато човек учи езици по-късно в живота...