Разговорник

bg В таксито   »   eo En la taksio

38 [трийсет и осем]

В таксито

В таксито

38 [tridek ok]

En la taksio

Изберете как искате да видите превода:   
български есперанто Играйте Повече
Моля, извикайте такси. B-nv-l--vo---t-k---n. Bonvolu voki taksion. B-n-o-u v-k- t-k-i-n- --------------------- Bonvolu voki taksion. 0
Колко струва до гарата? Ki-- k-s--s --- --------do--? Kiom kostas ĝis la stacidomo? K-o- k-s-a- ĝ-s l- s-a-i-o-o- ----------------------------- Kiom kostas ĝis la stacidomo? 0
Колко струва до летището? K--- k-stas-ĝ---la f--g-a-en-? Kiom kostas ĝis la flughaveno? K-o- k-s-a- ĝ-s l- f-u-h-v-n-? ------------------------------ Kiom kostas ĝis la flughaveno? 0
Моля, направо. Re-te------e----- p--a-. Rekte antaŭen, mi petas. R-k-e a-t-ŭ-n- m- p-t-s- ------------------------ Rekte antaŭen, mi petas. 0
Моля, тук надясно. Ĉ---ie de--t-en---i ---a-. Ĉi-tie dekstren, mi petas. Ĉ---i- d-k-t-e-, m- p-t-s- -------------------------- Ĉi-tie dekstren, mi petas. 0
Моля, там на ъгъла наляво. T---ĉe-ngule m--d---t-e-- mi-p---s. Tie ĉeangule maldekstren, mi petas. T-e ĉ-a-g-l- m-l-e-s-r-n- m- p-t-s- ----------------------------------- Tie ĉeangule maldekstren, mi petas. 0
Бързам. M- --ĝiĝas. Mi urĝiĝas. M- u-ĝ-ĝ-s- ----------- Mi urĝiĝas. 0
Имам време. Mi h-vas te--on. Mi havas tempon. M- h-v-s t-m-o-. ---------------- Mi havas tempon. 0
Карайте по-бавно, моля. Bo-------e--ri --- ma-ra--d-. Bonvolu veturi pli malrapide. B-n-o-u v-t-r- p-i m-l-a-i-e- ----------------------------- Bonvolu veturi pli malrapide. 0
Спрете тук, моля. Bon--l- -a--i ĉ---i-. Bonvolu halti ĉi-tie. B-n-o-u h-l-i ĉ---i-. --------------------- Bonvolu halti ĉi-tie. 0
Изчакайте един момент, моля. Bonvolu ----di -o-ent--. Bonvolu atendi momenton. B-n-o-u a-e-d- m-m-n-o-. ------------------------ Bonvolu atendi momenton. 0
Веднага се връщам. Mi---j-revenos. Mi tuj revenos. M- t-j r-v-n-s- --------------- Mi tuj revenos. 0
Моля, дайте ми квитанция. Bo---lu-do-- -l-----vit-ncon. Bonvolu doni al mi kvitancon. B-n-o-u d-n- a- m- k-i-a-c-n- ----------------------------- Bonvolu doni al mi kvitancon. 0
Нямам дребни пари. M- ne------ ŝ-n----o-. Mi ne havas ŝanĝmonon. M- n- h-v-s ŝ-n-m-n-n- ---------------------- Mi ne havas ŝanĝmonon. 0
Така е добре, рестото е за Вас. En o-do,-ko-se-v- la-------non. En ordo, konservu la ŝanĝmonon. E- o-d-, k-n-e-v- l- ŝ-n-m-n-n- ------------------------------- En ordo, konservu la ŝanĝmonon. 0
Закарайте ме на този адрес. Ve---i-u-mi- a---i-tiu-a-reso. Veturigu min al ĉi-tiu adreso. V-t-r-g- m-n a- ĉ---i- a-r-s-. ------------------------------ Veturigu min al ĉi-tiu adreso. 0
Закарайте ме до моя хотел. V--urigu-min-al -ia-hot---. Veturigu min al mia hotelo. V-t-r-g- m-n a- m-a h-t-l-. --------------------------- Veturigu min al mia hotelo. 0
Закарайте ме на плажа. V---ri-u -in -l l- -laĝ-. Veturigu min al la plaĝo. V-t-r-g- m-n a- l- p-a-o- ------------------------- Veturigu min al la plaĝo. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Езикови гении

Повечето хора са доволни, ако могат да говорят един чужд език. Но има и хора, които владеят повече от 70 езика. Те могат да говорят всички тези езици свободно и да пишат на тях правилно. Може да се каже тогава, че има хора, които са хипер-полиглоти. Феноменът на многоезичието се е срещал в продължение на векове. Има много случаи на хора с такъв талант. Откъде идва тази способност все още не е напълно проучено. Има различни научни теории по този въпрос. Някои вярват, че мозъците на многоезичните хора са структурирани по различен начин. Тази разлика е особено видима в центъра на Брока. В тази част на мозъка се произвежда речта. При многоезичните хора клетките на тази зона са изградени по различен начин. Възможно е, в резултат на това те да обработват информацията по-добре. Въпреки това, липсват по-нататъшни проучвания, които да потвърдят тази теория. Може би това, което е от решаващо значение е изключителната мотивация. Децата учат чужди езици от други деца много бързо. Това се дължи на факта, че те искат да слеят ученето със своята игра. Те искат да се превърнат в част от групата и да общуват с други хора. Тоест, учебният им успех зависи от тяхната воля да бъдат включени. Друга теория предполага, че мозъчната материя расте чрез учене. По този начин, колкото повече учим , толкова по-лесно става обучението. Езици, които са подобни един на друг, са също по-лесни за научаване. Така че човек, който говори датски, много бързо се научава да говори шведски или норвежки. Много въпроси все още остават без отговор. Това, което е сигурно обаче , е , че интелигиентността не играе роля. Някои хора говорят много езици, въпреки слабата си интелигентност. Но дори и най-големият езиков гений се нуждае от много дисциплина. Това е някаква утеха, нали?
Знаете ли, че?
Руският е сред езиците, които доминират на книжния пазар. Руски писатели са създали велики произведения в световната литературата. Много книги се превеждат от руски. Но и руснаците обичат да четат, така че преводачите винаги имат много работа. За около 160 милиона души руският е майчин език. Освен това много хора в други славянски страни говорят руски. Така руският е най-разпространеният език в Европа. Около 280 милиона души по света говорят руски. Като източнославянски език руският е свързан с украинския и беларуския. Руската граматика е структурирана много систематично. Това е предимство за хората, които мислят аналитично и логично. При всички случаи си заслужава да учите руски! В областта на науката, изкуството и техниката руският е много важен език. А няма ли да е чудесно да четете известните руски творби в оригинал?