Разговорник

bg Съюзи 1   »   eo Konjunkcioj 1

94 [деветдесет и четири]

Съюзи 1

Съюзи 1

94 [naŭdek kvar]

Konjunkcioj 1

Изберете как искате да видите превода:   
български есперанто Играйте Повече
Чакай, докато дъждът престане. A-en-- -is-l- -lu-o---s-s. A----- ĝ-- l- p---- ĉ----- A-e-d- ĝ-s l- p-u-o ĉ-s-s- -------------------------- Atendu ĝis la pluvo ĉesos. 0
Чакай, докато свърша. A----u ĝ---mi pr-t--. A----- ĝ-- m- p------ A-e-d- ĝ-s m- p-e-o-. --------------------- Atendu ĝis mi pretos. 0
Чакай, докато той се върне. A--n-u--is--- re-e--s. A----- ĝ-- l- r------- A-e-d- ĝ-s l- r-v-n-s- ---------------------- Atendu ĝis li revenos. 0
Ще чакам, докато косата ми изсъхне. Mi a--n-----i--mi-j-h-r-- ---o-. M- a------ ĝ-- m--- h---- s----- M- a-e-d-s ĝ-s m-a- h-r-j s-k-s- -------------------------------- Mi atendas ĝis miaj haroj sekos. 0
Ще чакам, докато филмът свърши. Mi --en-a- ------ f---o fi-i--s. M- a------ ĝ-- l- f---- f------- M- a-e-d-s ĝ-s l- f-l-o f-n-t-s- -------------------------------- Mi atendas ĝis la filmo finitos. 0
Ще чакам, докато светофарът светне зелено. Mi --en--s-ĝi--la -r-f-----o--e--o-. M- a------ ĝ-- l- t--------- v------ M- a-e-d-s ĝ-s l- t-a-i-l-m- v-r-o-. ------------------------------------ Mi atendas ĝis la trafiklumo verdos. 0
Кога заминаваш на почивка? K-am vi-f-rv-tu-o- --r -erii? K--- v- f--------- p-- f----- K-a- v- f-r-e-u-o- p-r f-r-i- ----------------------------- Kiam vi forveturos por ferii? 0
Още преди лятната ваканция? Ĉ- -nt-ŭ-l--s---ra---e-i--? Ĉ- a---- l- s------ f------ Ĉ- a-t-ŭ l- s-m-r-j f-r-o-? --------------------------- Ĉu antaŭ la someraj ferioj? 0
Да, още преди да започне лятната ваканция. J--, -n--ŭ -l -a-s---r-j----io- -om-nc-ĝos. J--- a---- o- l- s------ f----- k---------- J-s- a-t-ŭ o- l- s-m-r-j f-r-o- k-m-n-i-o-. ------------------------------------------- Jes, antaŭ ol la someraj ferioj komenciĝos. 0
Поправи покрива, преди да започне зимата. Ripa----a te-mento--a-taŭ o- -a-vin--o---menc--os. R----- l- t-------- a---- o- l- v----- k---------- R-p-r- l- t-g-e-t-n a-t-ŭ o- l- v-n-r- k-m-n-i-o-. -------------------------------------------------- Riparu la tegmenton antaŭ ol la vintro komenciĝos. 0
Измий си ръцете, преди да седнеш на масата. L--u-vi-jn -a--jn a---bli---te. L--- v---- m----- a------------ L-v- v-a-n m-n-j- a-t-b-i-o-t-. ------------------------------- Lavu viajn manojn altabliĝonte. 0
Затвори прозореца, преди да излезеш. F-rmu--- fen-st-----l-r---e. F---- l- f-------- e-------- F-r-u l- f-n-s-r-n e-i-o-t-. ---------------------------- Fermu la fenestron elironte. 0
Кога ще се върнеш вкъщи? K----v- ve-----e-men? K--- v- v---- h------ K-a- v- v-n-s h-j-e-? --------------------- Kiam vi venos hejmen? 0
След часовете? Ĉu --st -- i-s-r-ad-? Ĉ- p--- l- i--------- Ĉ- p-s- l- i-s-r-a-o- --------------------- Ĉu post la instruado? 0
Да, след като свършат часовете. J-s, -ost-kia---- --str--do----i---. J--- p--- k--- l- i-------- f------- J-s- p-s- k-a- l- i-s-r-a-o f-n-t-s- ------------------------------------ Jes, post kiam la instruado finitos. 0
След като претърпя злополука, той не можеше да работи повече. H-vin-e -kci-ent--,--- ne-p----o--s labori. H------ a---------- l- n- p-- p---- l------ H-v-n-e a-c-d-n-o-, l- n- p-u p-v-s l-b-r-. ------------------------------------------- Havinte akcidenton, li ne plu povis labori. 0
След като си беше загубил работата си, той замина за Америка. Per-i--e--i-n --b-ro----i --tu--s al----n-. P------- s--- l------- l- v------ a- U----- P-r-i-t- s-a- l-b-r-n- l- v-t-r-s a- U-o-o- ------------------------------------------- Perdinte sian laboron, li veturis al Usono. 0
След като замина за Америка, той забогатя. Ve----n-e--l-Us-n---l- --ĉiĝis. V-------- a- U----- l- r------- V-t-r-n-e a- U-o-o- l- r-ĉ-ĝ-s- ------------------------------- Veturinte al Usono, li riĉiĝis. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Как да учим два езика едновременно

Чуждите езици стават все по-важни днес. Много хора вече учат чужди езици. По света, обаче, има множество интересни езици. Поради това много хора учат няколко езика едновременно. Това обикновено не е проблем, ако децата растат двуезични. Мозъкът им научава и двата езика автоматично. Когато станат по-големи, те разбират кое съдържание към кой език принадлежи. Двуезичните хора познават типичните характеристики и на двата езика. Но при възрастните е различно. Те не могат да научат два езика едновременно толкова лесно. Тези, които учат два езика едновременно трябва да следват някои правила. На първо място, важно е да се сравняват двата езика помежду си. Езиците от едно и също езиково семейство често пъти са твърде сходни. Това може да доведе до тяхното смесване. Затова е разумно да се анализират внимателно и двата езика. Например, можете да направите списък. В него можете да записвате приликите и разликите. По този начин мозъкът ще е принуден да работи с двата езика интензивно. Той ще може по-добре да си спомня какви са особеностите на двата езика. Трябва също да изберете отделни цветове и папки за всеки език. Това помага за ясното разграничаване на езиците един от друг. Но когато човек учи несходни езици, ситуацията е различна. Няма опасност от смесване на два твърде различни езика. В този случай има опасност от сравняване на езиците един с друг! Би било по-добре ако съпоставяте езиците с родния си език, обаче. Когато мозъкът разпознава контраста, той ще се учи по-ефективно. Важно е, също така, двата езика да се учат с еднаква интензивност. Въпреки това, теоретично за мозъка няма значение колко езика учи...