Разговорник

bg Магазини   »   eo Vendejoj

53 [петдесет и три]

Магазини

Магазини

53 [kvindek tri]

Vendejoj

Изберете как искате да видите превода:   
български есперанто Играйте Повече
Ние търсим спортен магазин. N- se-ĉa- s--rt-end-j-n. N- s----- s------------- N- s-r-a- s-o-t-e-d-j-n- ------------------------ Ni serĉas sportvendejon. 0
Ние търсим месарница. Ni -e-ĉ-s-vi----vendejon. N- s----- v-------------- N- s-r-a- v-a-d-v-n-e-o-. ------------------------- Ni serĉas viandovendejon. 0
Ние търсим аптека. Ni ser--- a-o-----. N- s----- a-------- N- s-r-a- a-o-e-o-. ------------------- Ni serĉas apotekon. 0
Искамеда купим футболна топка. Ni-j----la- -ĉet- fu-b-l-- ---k-n. N- j- v---- a---- f------- p------ N- j- v-l-s a-e-i f-t-a-a- p-l-o-. ---------------------------------- Ni ja volas aĉeti futbalan pilkon. 0
Искаме да купим салам. Ni -a vo--s-a---i--a-a--n. N- j- v---- a---- s------- N- j- v-l-s a-e-i s-l-m-n- -------------------------- Ni ja volas aĉeti salamon. 0
Искаме да купим лекарства. Ni ---vo----a---i---di-a----oj-. N- j- v---- a---- m------------- N- j- v-l-s a-e-i m-d-k-m-n-o-n- -------------------------------- Ni ja volas aĉeti medikamentojn. 0
Ние търсим спортен магазин, за да купим футболна топка. Ni-s-r-a---port---d-j-n--or a-e-i-fu-ba--n-pil---. N- s----- s------------ p-- a---- f------- p------ N- s-r-a- s-o-t-e-d-j-n p-r a-e-i f-t-a-a- p-l-o-. -------------------------------------------------- Ni serĉas sportvendejon por aĉeti futbalan pilkon. 0
Ние търсим месарница, за да купим салам. Ni s--ĉas ---n-ove--ejo--po- --e-i -alamon. N- s----- v------------- p-- a---- s------- N- s-r-a- v-a-d-v-n-e-o- p-r a-e-i s-l-m-n- ------------------------------------------- Ni serĉas viandovendejon por aĉeti salamon. 0
Ние търсим аптека, за да купим лекарства. N- se-ĉ-s-apot---- po- -ĉ--i m---kame--oj-. N- s----- a------- p-- a---- m------------- N- s-r-a- a-o-e-o- p-r a-e-i m-d-k-m-n-o-n- ------------------------------------------- Ni serĉas apotekon por aĉeti medikamentojn. 0
Аз търся бижутер. M-----ĉas j---l--to-. M- s----- j---------- M- s-r-a- j-v-l-s-o-. --------------------- Mi serĉas juveliston. 0
Аз търся фотомагазин. M- --r-as --tovende-o-. M- s----- f------------ M- s-r-a- f-t-v-n-e-o-. ----------------------- Mi serĉas fotovendejon. 0
Аз търся сладкарница. Mi se-ĉ---do----v-nd----. M- s----- d-------------- M- s-r-a- d-l-a-v-n-e-o-. ------------------------- Mi serĉas dolĉaĵvendejon. 0
Всъщност искам да купя пръстен. M---- -nt---as--ĉe-- r--g--. M- j- i------- a---- r------ M- j- i-t-n-a- a-e-i r-n-o-. ---------------------------- Mi ja intencas aĉeti ringon. 0
Всъщност искам да купя лента. M---a--nten----aĉet--filmo-. M- j- i------- a---- f------ M- j- i-t-n-a- a-e-i f-l-o-. ---------------------------- Mi ja intencas aĉeti filmon. 0
Всъщност искам да купя торта. M- ja -n----as aĉe-i-t--t-n. M- j- i------- a---- t------ M- j- i-t-n-a- a-e-i t-r-o-. ---------------------------- Mi ja intencas aĉeti torton. 0
Аз търся бижутер, за да купя пръстен. Mi---r-a--juvel-sto--po- aĉe-i-r--g-n. M- s----- j--------- p-- a---- r------ M- s-r-a- j-v-l-s-o- p-r a-e-i r-n-o-. -------------------------------------- Mi serĉas juveliston por aĉeti ringon. 0
Аз търся фотомагазин, за да купя лента. M- se--a------vend-j-n p----ĉ-t-----mon. M- s----- f----------- p-- a---- f------ M- s-r-a- f-t-v-n-e-o- p-r a-e-i f-l-o-. ---------------------------------------- Mi serĉas fotovendejon por aĉeti filmon. 0
Аз търся сладкарница, за да купя торта. M--se-ĉ---do---ĵ-e-de-----or a--ti -o---n. M- s----- d------------- p-- a---- t------ M- s-r-a- d-l-a-v-n-e-o- p-r a-e-i t-r-o-. ------------------------------------------ Mi serĉas dolĉaĵvendejon por aĉeti torton. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Промяна на език = Промяна на личността

Нашият език ни принадлежи. Той е важна част от нашата личност. Но много хора говорят по няколко езика. Това означава ли, че те имат няколко личности? Изследователите считат: да! Когато сменяме езиците, ние също променяме своята личност. Така да се каже, държим се по различен начин. Американски учени са стигнали до това заключение. Те изследвали поведението на двуезични жени. Тези жени били израснали с английски и испански език. Те били еднакво запознати както с езиците, така и с културите. Въпреки това, тяхното поведение било зависимо от езика. Когато говорели испански жените били по-уверени. Те също се чувствали комфортно, когато хората около тях говорели на испански. Но заговорели ли на английски, поведението им се променяло. Чувствали се по-малко уверени и често несигурни в себе си. Изследователите забелязали, че жените също изглеждали по-усамотени. Така че, езика на който говорим влияе на поведението ни. Учените все още не знаят защо това е така. Може би се ръководим от културните норми. Когато говорим, ние мислим за културата, от която идва езика. Това се извършва автоматично. Ето защо, ние се опитваме да се адаптираме към културата. И се държим по начин, който е обичаен за тази култура. Хората, които говорели китайски били много резервирани по време на експерименти. А когато след това заговаряли на английски, били по-отворени. Може би ние променяме поведението си, за да се интегрираме по-добре. Защото искаме да бъдем като тези, с които разговаряме...
Знаете ли, че?
Беларуският принадлежи към източнославянските езици. Той е майчин език на около осем милиона души. Те живеят предимно в Беларус. Но в Полша също има хора, които говорят беларуски. Беларуският е тясно свързан с руския и украинския. Това означава, че тези три езика са много сходни. Те са се развили от староруския. Въпреки това съществуват някои важни различия. В правописа на беларуския е застъпен фонетичният принцип. Това означава, че произношението на думите определя тяхното изписване. Този признак различава беларуския от неговите два сродни езика. В беларуския се откриват много думи, които идват от полски. В руския език това не се среща. Граматиката на беларуския е много сходна с тази на други славянски езици. Който обича това езиково семейство, трябва да даде шанс на беларуския!