Разговорник

bg Работа   »   eo Labori

55 [петдесет и пет]

Работа

Работа

55 [kvindek kvin]

Labori

Изберете как искате да видите превода:   
български есперанто Играйте Повече
Какъв / каква сте по професия? Ki--e---s vi--pr-f--i-? Kio estas via profesio? K-o e-t-s v-a p-o-e-i-? ----------------------- Kio estas via profesio? 0
Мъжът ми е лекар по професия. Mia ---o e-t-s-k----ist-. Mia edzo estas kuracisto. M-a e-z- e-t-s k-r-c-s-o- ------------------------- Mia edzo estas kuracisto. 0
Аз работя на половин ден като медицинска сестра. M- -a---as du--t--pe---el-fl-g-st-no. Mi laboras duontempe kiel flegistino. M- l-b-r-s d-o-t-m-e k-e- f-e-i-t-n-. ------------------------------------- Mi laboras duontempe kiel flegistino. 0
Скоро ще получаваме пенсия. Ni -----ŭ-pe--iu-iĝ--. Ni baldaŭ pensiuliĝos. N- b-l-a- p-n-i-l-ĝ-s- ---------------------- Ni baldaŭ pensiuliĝos. 0
А данъците са високи. S----a im-o--oj--sta- -r- a---j. Sed la impostoj estas tro altaj. S-d l- i-p-s-o- e-t-s t-o a-t-j- -------------------------------- Sed la impostoj estas tro altaj. 0
И здравната осигуровка е висока. K-j-la--al--nu----ku----u-tek-s--s. Kaj la malsanulasekuro multekostas. K-j l- m-l-a-u-a-e-u-o m-l-e-o-t-s- ----------------------------------- Kaj la malsanulasekuro multekostas. 0
Какъв / каква искаш да станеш? K-o -i i-- ---a--i-i? Kio vi iam volas iĝi? K-o v- i-m v-l-s i-i- --------------------- Kio vi iam volas iĝi? 0
Бих искал / искала да стана инженер. Mi-ŝ-tus-iĝ--i---nie-o. Mi ŝatus iĝi inĝeniero. M- ŝ-t-s i-i i-ĝ-n-e-o- ----------------------- Mi ŝatus iĝi inĝeniero. 0
Искам да следвам в университета. M- ŝa--s--t--i e- u-iver---a-o. Mi ŝatus studi en universitato. M- ŝ-t-s s-u-i e- u-i-e-s-t-t-. ------------------------------- Mi ŝatus studi en universitato. 0
Аз съм практикант. Mi-es----st-ĝan--. Mi estas staĝanto. M- e-t-s s-a-a-t-. ------------------ Mi estas staĝanto. 0
Аз не печеля много. M- ne-g-jna- --l-o-. Mi ne gajnas multon. M- n- g-j-a- m-l-o-. -------------------- Mi ne gajnas multon. 0
Аз съм на практика в чужбина. M--staĝ-s-e------and-. Mi staĝas eksterlande. M- s-a-a- e-s-e-l-n-e- ---------------------- Mi staĝas eksterlande. 0
Това е моят шеф. T-- e--a- m-a----r-. Tio estas mia estro. T-o e-t-s m-a e-t-o- -------------------- Tio estas mia estro. 0
Аз имам приятни колеги. M- havas -fa-lajn -o---o-n. Mi havas afablajn kolegojn. M- h-v-s a-a-l-j- k-l-g-j-. --------------------------- Mi havas afablajn kolegojn. 0
На обяд винаги ходим в стола. T--m-z---i-ĉ--- ---- a--l--lab---j--res-or-c--. Tagmeze ni ĉiam iras al la laboreja restoracio. T-g-e-e n- ĉ-a- i-a- a- l- l-b-r-j- r-s-o-a-i-. ----------------------------------------------- Tagmeze ni ĉiam iras al la laboreja restoracio. 0
Аз си търся работно място. M- --rĉ---l-bor--. Mi serĉas laboron. M- s-r-a- l-b-r-n- ------------------ Mi serĉas laboron. 0
Вече една година съм безработен. M---s-a--s-nla--r---e --m --u--a--. Mi estas senlabora de jam unu jaro. M- e-t-s s-n-a-o-a d- j-m u-u j-r-. ----------------------------------- Mi estas senlabora de jam unu jaro. 0
В тази страна има много безработни. E------ro -u-taj-----abo-u--j ----i--iu -and-. Estas tro multaj senlaboruloj en ĉi-tiu lando. E-t-s t-o m-l-a- s-n-a-o-u-o- e- ĉ---i- l-n-o- ---------------------------------------------- Estas tro multaj senlaboruloj en ĉi-tiu lando. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Паметта се нуждае от реч

Повечето хора помнят първия си учебен ден. Обаче не могат да си спомнят това, което е било преди това. Нямаме почти никакви спомени от първите години на живота си. Но защо е така? Защо не можем да си спомним преживяванията, които сме имали като бебета? Причината се крие в нашето развитие. Речта и паметта се развиват по едно и също време. И за да си спомни нещо, на човек му трябва реч. Т.е. той трябва да има думи за това, което преживява. Учените са провели различни изследвания с деца. По този начин, те направили интересно откритие. Веднага след като децата се научат да говорят, те забравят всичко, което ебило преди. Следователно началото на речта е също и началото на паметта. Децата научават много в първите три години от живота си. Те преживяват нови неща всеки ден. В тази възраст също са натрупали множество важни опитности. Въпреки това, всичко изчезва. Психолозите наричат това явление инфантилна амнезия. Само нещата, които децата могат да назоват остават. Автобиографичната памет запазва личните преживявания. Тя функционира като дневник. Всичко, което е важно в живота ни, се записва в него. По този начин, автобиографичната памет представлява нашата идентичност. Но нейното развитие зависи от изучаването на родния език. А ние можем да активираме своята памет само чрез речта си. Нещата, които сме научили като бебета не са съвсем изчезнали, разбира се. Те се съхраняват някъде в мозъка ни. Ние просто не можем да ги извикаме вече... - колко жалко, нали?