Разговорник

bg Задаване на въпроси 1   »   hr Postavljanje pitanja 1

62 [шейсет и две]

Задаване на въпроси 1

Задаване на въпроси 1

62 [šezdeset i dva]

Postavljanje pitanja 1

Изберете как искате да видите превода:   
български хърватски Играйте Повече
уча učiti u---- u-i-i ----- učiti 0
Учениците учат ли много? U-e li-uč--ic--p-no? U-- l- u------ p---- U-e l- u-e-i-i p-n-? -------------------- Uče li učenici puno? 0
Не, те учат малко. N-, on- --- ma-o. N-- o-- u-- m---- N-, o-i u-e m-l-. ----------------- Ne, oni uče malo. 0
питам p--ati p----- p-t-t- ------ pitati 0
Често ли питате учителя? P--ate li -esto--č-t-lj-? P----- l- č---- u-------- P-t-t- l- č-s-o u-i-e-j-? ------------------------- Pitate li često učitelja? 0
Не, аз не го питам често. N------p-ta-----čes--. N-- n- p---- g- č----- N-, n- p-t-m g- č-s-o- ---------------------- Ne, ne pitam ga često. 0
отговарям od----riti o--------- o-g-v-r-t- ---------- odgovoriti 0
Отговорете, моля. Od-ovo-i-----o-im-V--. O---------- m---- V--- O-g-v-r-t-, m-l-m V-s- ---------------------- Odgovorite, molim Vas. 0
Аз отговарям. O-g-va--m. O--------- O-g-v-r-m- ---------- Odgovaram. 0
работя r-di-i r----- r-d-t- ------ raditi 0
Той работи ли сега? R--i l--on-up--v-? R--- l- o- u------ R-d- l- o- u-r-v-? ------------------ Radi li on upravo? 0
Да, той работи сега. D-- -n-u-r--o--adi. D-- o- u----- r---- D-, o- u-r-v- r-d-. ------------------- Da, on upravo radi. 0
идвам dol--iti d------- d-l-z-t- -------- dolaziti 0
Идвате ли? Dol------l-? D------- l-- D-l-z-t- l-? ------------ Dolazite li? 0
Да, веднага идваме. Da- dola---o--dm--. D-- d------- o----- D-, d-l-z-m- o-m-h- ------------------- Da, dolazimo odmah. 0
живея st----a-i s-------- s-a-o-a-i --------- stanovati 0
В Берлин ли живеете? S---u-e-- -i --Be-li-u? S-------- l- u B------- S-a-u-e-e l- u B-r-i-u- ----------------------- Stanujete li u Berlinu? 0
Да, аз живея в Берлин. D-, --an--em u --r-in-. D-- s------- u B------- D-, s-a-u-e- u B-r-i-u- ----------------------- Da, stanujem u Berlinu. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Който иска да говори трябва да пише!

Изучаването на чужди езици не винаги е лесно. Обучаващите се често намират говоренето особено трудно в началото. Много от тях нямат смелостта да произнесат изреченията на новия език. Те твърде много се страхуват да не допуснат грешки. При такъв тип хора, писането може да бъде решение на проблема. Защото, който иска да се научи да говори добре трябва да пише колкото можеповече! Писането ни помага да се адаптираме към новия език. Има много причини за това. Писането е различно от говоренето. То е много по-сложен процес. Когато пишем, ни е нужно повече време, за да преценим кои думи да използваме. По този начин нашият мозък работи с новия език по-интензивно. Ние също така сме много по-спокойни, когато пишем. Никой не очаква нашия отговор. Така че ние бавно губим страха от езика. Освен това, писането насърчава творчеството. Ние се чувстваме по-свободни и си играем повече с новия език. Писането също ни дава повече време, отколкото говоренето. И подпомага запаметяването! Но най-голямото предимство на писането е безличната форма. Което означава, че ние можем внимателно да изследваме резултата от нашия подбор на думи. Виждаме всичко ясно пред себе си. По този начин в самия процес можем да определим грешките си и да се поучимот тях. Какво пишете на новия език теоретично не е важно. Това, което е важно е редовното формулиране на писмени изречения. Ако искате да се упражнявате, бихте могли да потърсите приятел за кореспонденция в чужбина. А след това да се срещнете лично някой път. И ще се уверите: сега говоренето ще е много по-лесно!