Разговорник

bg Подготовка за пътуване   »   hr Pripreme za put

47 [четирийсет и седем]

Подготовка за пътуване

Подготовка за пътуване

47 [četrdeset i sedam]

Pripreme za put

Изберете как искате да видите превода:   
български хърватски Играйте Повече
Трябва да стегнеш багажа! Mo--š--p--i-a----a---o----! M---- s-------- n-- k------ M-r-š s-a-i-a-i n-š k-v-e-! --------------------------- Moraš spakirati naš kovčeg! 0
Внимавай да не забравиш нещо! Ne-s-ij-- ni-t--za-o-av--i! N- s----- n---- z---------- N- s-i-e- n-š-a z-b-r-v-t-! --------------------------- Ne smiješ ništa zaboraviti! 0
Трябва ти голям куфар! T-e--- v-li-i k--e-! T----- v----- k----- T-e-a- v-l-k- k-f-r- -------------------- Trebaš veliki kofer! 0
Не забравяй паспорта! Ne-za--r--- p-tovni-u! N- z------- p--------- N- z-b-r-v- p-t-v-i-u- ---------------------- Ne zaboravi putovnicu! 0
Не забравяй самолетния билет! Ne----orav- -------- -a--u! N- z------- a------- k----- N- z-b-r-v- a-i-n-k- k-r-u- --------------------------- Ne zaboravi avionsku kartu! 0
Не забравяй пътническите чекове! N--za---av--pu-n- ----v-! N- z------- p---- č------ N- z-b-r-v- p-t-e č-k-v-! ------------------------- Ne zaboravi putne čekove! 0
Вземи крем против слънце. Po--s---rem-----sun---je. P----- k---- z- s-------- P-n-s- k-e-u z- s-n-a-j-. ------------------------- Ponesi kremu za sunčanje. 0
Вземи слънчевите очила. Po-esi--u--an--naočale. P----- s------ n------- P-n-s- s-n-a-e n-o-a-e- ----------------------- Ponesi sunčane naočale. 0
Вземи слънчевата шапка. P------šešir--a sun--. P----- š---- z- s----- P-n-s- š-š-r z- s-n-e- ---------------------- Ponesi šešir za sunce. 0
Искаш ли да вземеш пътна карта? H--eš-li--oni--t- ---okart-? H---- l- p------- a--------- H-ć-š l- p-n-j-t- a-t-k-r-u- ---------------------------- Hoćeš li ponijeti autokartu? 0
Искаш ли да вземеш пътеводител? Hoć-- -i----i-eti -uri---č-----dič? H---- l- p------- t--------- v----- H-ć-š l- p-n-j-t- t-r-s-i-k- v-d-č- ----------------------------------- Hoćeš li ponijeti turistički vodič? 0
Искаш ли да вземеш чадър? H--e- -i----ij-t--k-š----n? H---- l- p------- k-------- H-ć-š l- p-n-j-t- k-š-b-a-? --------------------------- Hoćeš li ponijeti kišobran? 0
Не забравяй панталоните, ризите, чорапите. M--l- n----a--,-ko-u--e----rap-. M---- n- h----- k------- č------ M-s-i n- h-a-e- k-š-l-e- č-r-p-. -------------------------------- Misli na hlače, košulje, čarape. 0
Не забравяй вратовръзките, коланите, саката. M---i-n----a--te- ---e-e- --k--. M---- n- k------- r------ s----- M-s-i n- k-a-a-e- r-m-n-, s-k-e- -------------------------------- Misli na kravate, remene, sakoe. 0
Не забравяй пижамите, нощниците и тениските. M-s-- n- --d---e, -pav-ć--- i -ajic-. M---- n- p------- s-------- i m------ M-s-i n- p-d-a-e- s-a-a-i-e i m-j-c-. ------------------------------------- Misli na pidžame, spavaćice i majice. 0
Трябват ти обувки, сандали и ботуши. Treba--cip--e,----dal--- --zm-. T----- c------ s------ i č----- T-e-a- c-p-l-, s-n-a-e i č-z-e- ------------------------------- Trebaš cipele, sandale i čizme. 0
Трябват ти носни кърпички, сапун и ножичка. T----š m---mi--, sa--n-i ---rice ----okte. T----- m-------- s---- i š------ z- n----- T-e-a- m-r-m-c-, s-p-n i š-a-i-e z- n-k-e- ------------------------------------------ Trebaš maramice, sapun i škarice za nokte. 0
Трябват ти гребен, четка за зъби и паста за зъби. T--b---č---l-, č--ki-u -a---be i----t- za-z---. T----- č------ č------ z- z--- i p---- z- z---- T-e-a- č-š-l-, č-t-i-u z- z-b- i p-s-u z- z-b-. ----------------------------------------------- Trebaš češalj, četkicu za zube i pastu za zube. 0

Бъдещето на езиците

Повече от 1.3 милиарда души говорят китайски език. Това прави китайският най-говоримият език в света. Това положение ще се запази още много години напред. Но бъдещето на много други езици не изглежда толкова положително. Тъй като много местни езици ще загинат. Понастоящем се говорят около 6000 различни езика. Но експерти смятат, че по-голямата част от тях са застрашени от изчезване. Около 90 % от всички езици ще изчезнат. Повечето от тях ще отмрат още през този век. Това означава, че по един език ще се губи всеки ден. Значимостта на различните езици също ще се променя в бъдеще. Английският все още е на второ място. Но броят на носителите на езиците също не остава непроменен. За това е отговорно демографското развитие. След няколко десетилетия, други езици ще бъдат доминиращи. Хинди/урду и арабският скоро ще бъдат на второ и трето място. Английският ще заеме четвърто място. А немският напълно ще изчезне от първата десетка. На свой ред, малайският ще се числи към най-важните езици. Докато много езици загиват, нови ще се появяват. Те ще бъдат хибридни езици. Тези езикови хибриди ще бъдат говорени предимно в градовете. Напълно нови варианти на езиците също ще се развият. Така че в бъдеще ще има различни форми на английски език. Броят на двуезичните хора ще се увеличи значително в световен мащаб. Как ние ще говорим в бъдеще не е ясно. Но дори и след 100 години все още ще има различни езици. Така че ученето няма да свърши толкова бързо...
Знаете ли, че?
Чешкият е майчин език на около 12 милиона души. Той принадлежи към западнославянските езици. Чешкият и словашкият са много сходни. Това се дължи на общата история на двата народа. Въпреки това езиците се различават в някои отношения. Младите чехи и словаци понякога трудно се разбират помежду си. Но има и хора, които използват смесен език. Говоримият чешки се различава значително от писмения. Би могло да се каже, че книжовният чешки съществува предимно в писмената форма. Устно той се използва само при официални поводи или в медиите. Това строго разделение е важна особеност на чешкия език. Граматиката на чешкия не е лесна. Съществуват например седем падежа и четири рода. Въпреки това ученето доставя удоволствие. Откриват се толкова много нови неща.