Разговорник

bg Задаване на въпроси 1   »   fa ‫ سؤال کردن 1‬

62 [шейсет и две]

Задаване на въпроси 1

Задаване на въпроси 1

‫62 [شصت و دو]‬

62 [shast-o-do]

‫ سؤال کردن 1‬

[soâl kardan 1]

Изберете как искате да видите превода:   
български персийски Играйте Повече
уча ‫یاد-گ----- ------ا---‬ ‫یاد گرفتن، درس خواندن‬ ‫-ا- گ-ف-ن- د-س خ-ا-د-‬ ----------------------- ‫یاد گرفتن، درس خواندن‬ 0
y-----i yâdgiri y-d-i-i ------- yâdgiri
Учениците учат ли много? ‫--------زان ---د--رس می-خ-ا----‬ ‫دانش آموزان زیاد درس می-خوانند؟‬ ‫-ا-ش آ-و-ا- ز-ا- د-س م-‌-و-ن-د-‬ --------------------------------- ‫دانش آموزان زیاد درس می‌خوانند؟‬ 0
dâ--sh-â-uz-n-z-â------------n-n-? dânesh-âmuzân ziâd dars mikhânand? d-n-s---m-z-n z-â- d-r- m-k-â-a-d- ---------------------------------- dânesh-âmuzân ziâd dars mikhânand?
Не, те учат малко. ‫----آن-- --اد--رس نمی‌خ-انند-‬ ‫نه، آنها زیاد درس نمی-خوانند.‬ ‫-ه- آ-ه- ز-ا- د-س ن-ی-خ-ا-ن-.- ------------------------------- ‫نه، آنها زیاد درس نمی‌خوانند.‬ 0
na, --hâ -i-d--ars-n-----ân-n-. na, ânhâ ziâd dars nemikhânand. n-, â-h- z-â- d-r- n-m-k-â-a-d- ------------------------------- na, ânhâ ziâd dars nemikhânand.
питам ‫-ؤا- ---ن‬ ‫سؤال کردن‬ ‫-ؤ-ل ک-د-‬ ----------- ‫سؤال کردن‬ 0
so-- k---an soâl kardan s-â- k-r-a- ----------- soâl kardan
Често ли питате учителя? ‫شما-از--عل-----د -ؤا--م-‌ک--د؟‬ ‫شما از معلم زیاد سؤال می-کنید؟‬ ‫-م- ا- م-ل- ز-ا- س-ا- م-‌-ن-د-‬ -------------------------------- ‫شما از معلم زیاد سؤال می‌کنید؟‬ 0
s-o-- a- m--a--m--iâ- -o-l -iko--d? shomâ az mo-alem ziâd soâl mikonid? s-o-â a- m---l-m z-â- s-â- m-k-n-d- ----------------------------------- shomâ az mo-alem ziâd soâl mikonid?
Не, аз не го питам често. ‫-ه--م- -ز -و -مرد)----د -ؤال-نم------‬ ‫نه، من از او (مرد) زیاد سؤال نمی-کنم.‬ ‫-ه- م- ا- ا- (-ر-) ز-ا- س-ا- ن-ی-ک-م-‬ --------------------------------------- ‫نه، من از او (مرد) زیاد سؤال نمی‌کنم.‬ 0
na, man ---oo --a--) -iâd --â--nem--o---. na, man az oo (mard) ziâd soâl nemikonam. n-, m-n a- o- (-a-d- z-â- s-â- n-m-k-n-m- ----------------------------------------- na, man az oo (mard) ziâd soâl nemikonam.
отговарям ‫ج--- -اد-‬ ‫جواب دادن‬ ‫-و-ب د-د-‬ ----------- ‫جواب دادن‬ 0
j--âb--â--n javâb dâdan j-v-b d-d-n ----------- javâb dâdan
Отговорете, моля. ‫لطفاً-ج--ب د--د.‬ ‫لطفا- جواب دهید.‬ ‫-ط-ا- ج-ا- د-ی-.- ------------------ ‫لطفاً جواب دهید.‬ 0
l--f----av-b-d----. lotfan javâb dahid. l-t-a- j-v-b d-h-d- ------------------- lotfan javâb dahid.
Аз отговарям. ‫م- ج-ا- م-‌دهم.‬ ‫من جواب می-دهم.‬ ‫-ن ج-ا- م-‌-ه-.- ----------------- ‫من جواب می‌دهم.‬ 0
man--av-----da---. man javâb midaham. m-n j-v-b m-d-h-m- ------------------ man javâb midaham.
работя ‫کا- کر--‬ ‫کار کردن‬ ‫-ا- ک-د-‬ ---------- ‫کار کردن‬ 0
k-r--ardan kâr kardan k-r k-r-a- ---------- kâr kardan
Той работи ли сега? ‫---(م--)-ا-آن --ر---‌--د؟‬ ‫او (مرد) الآن کار می-کند؟‬ ‫-و (-ر-) ا-آ- ک-ر م-‌-ن-؟- --------------------------- ‫او (مرد) الآن کار می‌کند؟‬ 0
o---m-r-- -l--n k----ik-nad? oo (mard) al-ân kâr mikonad? o- (-a-d- a---n k-r m-k-n-d- ---------------------------- oo (mard) al-ân kâr mikonad?
Да, той работи сега. ‫-----او (--د- --آ--کا- می‌کند-‬ ‫بله، او (مرد) الآن کار می-کند.‬ ‫-ل-، ا- (-ر-) ا-آ- ک-ر م-‌-ن-.- -------------------------------- ‫بله، او (مرد) الآن کار می‌کند.‬ 0
b---- o---m-r-)----ân kâr--ik-na-. bale, oo (mard) al-ân kâr mikonad. b-l-, o- (-a-d- a---n k-r m-k-n-d- ---------------------------------- bale, oo (mard) al-ân kâr mikonad.
идвам ‫--دن‬ ‫آمدن‬ ‫-م-ن- ------ ‫آمدن‬ 0
â-a--n âmadan â-a-a- ------ âmadan
Идвате ли? ‫-ما -ی‌--ید-‬ ‫شما می-آیید؟‬ ‫-م- م-‌-ی-د-‬ -------------- ‫شما می‌آیید؟‬ 0
sho-â-m---y--? shomâ mi-âyid? s-o-â m---y-d- -------------- shomâ mi-âyid?
Да, веднага идваме. ‫-له، -ا-ال-ن ----ی---‬ ‫بله، ما الآن می-آییم.‬ ‫-ل-، م- ا-آ- م-‌-ی-م-‬ ----------------------- ‫بله، ما الآن می‌آییم.‬ 0
ba-e--m- ----- mi--y-m. bale, mâ al-ân mi-âyim. b-l-, m- a---n m---y-m- ----------------------- bale, mâ al-ân mi-âyim.
живея ‫--دگی-(---مت)-کرد-‬ ‫زندگی (اقامت) کردن‬ ‫-ن-گ- (-ق-م-) ک-د-‬ -------------------- ‫زندگی (اقامت) کردن‬ 0
zen--gi (eghâm-t) -a-d-n zendegi (eghâmat) kardan z-n-e-i (-g-â-a-) k-r-a- ------------------------ zendegi (eghâmat) kardan
В Берлин ли живеете? ‫-----ر -رلین--ن-گ- ------د-‬ ‫شما در برلین زندگی می-کنید؟‬ ‫-م- د- ب-ل-ن ز-د-ی م-‌-ن-د-‬ ----------------------------- ‫شما در برلین زندگی می‌کنید؟‬ 0
s--m- -ar -er--n ze------m---n-d? shomâ dar berlin zendegi mikonid? s-o-â d-r b-r-i- z-n-e-i m-k-n-d- --------------------------------- shomâ dar berlin zendegi mikonid?
Да, аз живея в Берлин. ‫-ل- -ن-د--ب--ی--ز-دگی-م------‬ ‫بله من در برلین زندگی می-کنم.‬ ‫-ل- م- د- ب-ل-ن ز-د-ی م-‌-ن-.- ------------------------------- ‫بله من در برلین زندگی می‌کنم.‬ 0
ba-- ----dar b----n -en-e-- m-kon--. bale man dar berlin zendegi mikonam. b-l- m-n d-r b-r-i- z-n-e-i m-k-n-m- ------------------------------------ bale man dar berlin zendegi mikonam.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Който иска да говори трябва да пише!

Изучаването на чужди езици не винаги е лесно. Обучаващите се често намират говоренето особено трудно в началото. Много от тях нямат смелостта да произнесат изреченията на новия език. Те твърде много се страхуват да не допуснат грешки. При такъв тип хора, писането може да бъде решение на проблема. Защото, който иска да се научи да говори добре трябва да пише колкото можеповече! Писането ни помага да се адаптираме към новия език. Има много причини за това. Писането е различно от говоренето. То е много по-сложен процес. Когато пишем, ни е нужно повече време, за да преценим кои думи да използваме. По този начин нашият мозък работи с новия език по-интензивно. Ние също така сме много по-спокойни, когато пишем. Никой не очаква нашия отговор. Така че ние бавно губим страха от езика. Освен това, писането насърчава творчеството. Ние се чувстваме по-свободни и си играем повече с новия език. Писането също ни дава повече време, отколкото говоренето. И подпомага запаметяването! Но най-голямото предимство на писането е безличната форма. Което означава, че ние можем внимателно да изследваме резултата от нашия подбор на думи. Виждаме всичко ясно пред себе си. По този начин в самия процес можем да определим грешките си и да се поучимот тях. Какво пишете на новия език теоретично не е важно. Това, което е важно е редовното формулиране на писмени изречения. Ако искате да се упражнявате, бихте могли да потърсите приятел за кореспонденция в чужбина. А след това да се срещнете лично някой път. И ще се уверите: сега говоренето ще е много по-лесно!