Разговорник

bg Прилагателни 2   »   hr Pridjevi 2

79 [седемдесет и девет]

Прилагателни 2

Прилагателни 2

79 [sedamdeset i devet]

Pridjevi 2

Изберете как искате да видите превода:   
български хърватски Играйте Повече
Облечена съм в синя рокля. I--m---av- -alj--u--a s--i. I--- p---- h------ n- s---- I-a- p-a-u h-l-i-u n- s-b-. --------------------------- Imam plavu haljinu na sebi. 0
Облечена съм в червена рокля. I--m --v-nu-h--ji-u-n- s-bi. I--- c----- h------ n- s---- I-a- c-v-n- h-l-i-u n- s-b-. ---------------------------- Imam crvenu haljinu na sebi. 0
Облечена съм в зелена рокля. I--- z----u --l-in- n-----i. I--- z----- h------ n- s---- I-a- z-l-n- h-l-i-u n- s-b-. ---------------------------- Imam zelenu haljinu na sebi. 0
Аз купувам черна чанта. K----e--crn- --r-u. K------ c--- t----- K-p-j-m c-n- t-r-u- ------------------- Kupujem crnu torbu. 0
Аз купувам кафява чанта. K-pu--- s--đ- t----. K------ s---- t----- K-p-j-m s-e-u t-r-u- -------------------- Kupujem smeđu torbu. 0
Аз купувам бяла чанта. Ku-u-----ij--- t-rbu. K------ b----- t----- K-p-j-m b-j-l- t-r-u- --------------------- Kupujem bijelu torbu. 0
Имам нужда от нова кола. Trebam nov au-o. T----- n-- a---- T-e-a- n-v a-t-. ---------------- Trebam nov auto. 0
Имам нужда от бърза кола. T-e--- br--a-t-. T----- b-- a---- T-e-a- b-z a-t-. ---------------- Trebam brz auto. 0
Имам нужда от удобна кола. T--b---udo-a- -u-o. T----- u----- a---- T-e-a- u-o-a- a-t-. ------------------- Trebam udoban auto. 0
Горе живее една възрастна жена. T-mo----e sta---e-j---- sta-a žen-. T--- g--- s------ j---- s---- ž---- T-m- g-r- s-a-u-e j-d-a s-a-a ž-n-. ----------------------------------- Tamo gore stanuje jedna stara žena. 0
Горе живее една дебела жена. T----go-e s----j- jedn---e--l- ž-na. T--- g--- s------ j---- d----- ž---- T-m- g-r- s-a-u-e j-d-a d-b-l- ž-n-. ------------------------------------ Tamo gore stanuje jedna debela žena. 0
Долу живее една любопитна жена. T-mo---l-- s-an-j- j--na --ati--l----žen-. T--- d---- s------ j---- z---------- ž---- T-m- d-l-e s-a-u-e j-d-a z-a-i-e-j-a ž-n-. ------------------------------------------ Tamo dolje stanuje jedna znatiželjna žena. 0
Гостите ни бяха приятни хора. Naši-g-sti-su bil---r-g- l-ud-. N--- g---- s- b--- d---- l----- N-š- g-s-i s- b-l- d-a-i l-u-i- ------------------------------- Naši gosti su bili dragi ljudi. 0
Гостите ни бяха учтиви хора. Naši gost---- --li pr---o--i ---d-. N--- g---- s- b--- p-------- l----- N-š- g-s-i s- b-l- p-i-t-j-i l-u-i- ----------------------------------- Naši gosti su bili pristojni ljudi. 0
Гостите ни бяха интересни хора. Naš- go-t--s- b-li-----m---v--l-ud-. N--- g---- s- b--- z--------- l----- N-š- g-s-i s- b-l- z-n-m-j-v- l-u-i- ------------------------------------ Naši gosti su bili zanimljivi ljudi. 0
Аз имам мили деца. Im----r----d-ec-. I--- d---- d----- I-a- d-a-u d-e-u- ----------------- Imam dragu djecu. 0
Но съседите имат нахални деца. A-- s-sje-i---aj---ezo-ra-nu--j---. A-- s------ i---- b--------- d----- A-i s-s-e-i i-a-u b-z-b-a-n- d-e-u- ----------------------------------- Ali susjedi imaju bezobraznu djecu. 0
Вашите деца послушни ли са? Je-- -i --š- dj--------a? J--- l- V--- d---- d----- J-s- l- V-š- d-e-a d-b-a- ------------------------- Jesu li Vaša djeca dobra? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Един език, много разновидности

Дори ако говорим само един език, ние говорим много езици. Защото никой език не е самостойна система. Всеки език има много различни измерения. Езикът е жива система. Говорещият винаги се ориентира към своя партньор в разговора. Затова, езикът, на който хората говорят варира. Тези вариации се проявяват в различни форми. Например, всеки език си има история. Той се е променял и ще продължи да се променя. Това може да бъде различено във факта, че старите хора говорят по-различно от младите. Има и различни диалекти в повечето езици. Въпреки това, много носители на диалекти могат да се адаптират към околната си среда. В някои ситуации те говорят на книжовния език. Различните социални групи също имат различни езици. Младежкият език или жаргонът на ловците са примери за това. Повечето хора говорят по различни начини на работното място и вкъщи. Мнозина също така използват професионален жаргон на работа. Различията се появяват както в говоримия, така и в писмения език. Говоримият език е обикновено много по-прост, отколкото писменият. Разликата може да бъде доста голяма. Такъв е случаят, когато писмените езици не се променят дълго време. Тогава на говорещите се налага най-напред да се научат да използват езика в писмена форма,. Езикът на жените и мъжете също често се различава. Тази разлика не е толкова голяма в западните общества. Но има страни, в които жените говорят много по- различно, отколкото мъжете. В някои култури, учтивостта има своя собствена езикова форма. Следователно, говоренето изобщо не е толкова лесно! Трябва да обръщаме внимание на много и различни неща едновременно...