Разговорник

bg Работа   »   hr Raditi

55 [петдесет и пет]

Работа

Работа

55 [pedeset i pet]

Raditi

Изберете как искате да видите превода:   
български хърватски Играйте Повече
Какъв / каква сте по професия? Što-s-e ---z-ni--n-u? Š-- s-- p- z--------- Š-o s-e p- z-n-m-n-u- --------------------- Što ste po zanimanju? 0
Мъжът ми е лекар по професия. M--------e ---eč-ik po ---i--n-u. M-- m-- j- l------- p- z--------- M-j m-ž j- l-j-č-i- p- z-n-m-n-u- --------------------------------- Moj muž je liječnik po zanimanju. 0
Аз работя на половин ден като медицинска сестра. Ra--- -----r--nog-v--m--a --o--edic----a ses-r-. R---- p--- r----- v------ k-- m--------- s------ R-d-m p-l- r-d-o- v-e-e-a k-o m-d-c-n-k- s-s-r-. ------------------------------------------------ Radim pola radnog vremena kao medicinska sestra. 0
Скоро ще получаваме пенсия. Usk-r- --mo dobi-i-m--ov--u. U----- ć--- d----- m-------- U-k-r- ć-m- d-b-t- m-r-v-n-. ---------------------------- Uskoro ćemo dobiti mirovinu. 0
А данъците са високи. Al---o--z- -u -is---. A-- p----- s- v------ A-i p-r-z- s- v-s-k-. --------------------- Ali porezi su visoki. 0
И здравната осигуровка е висока. I zd-a-s-v--o---ig---nj- je --u-o. I z---------- o--------- j- s----- I z-r-v-t-e-o o-i-u-a-j- j- s-u-o- ---------------------------------- I zdravstveno osiguranje je skupo. 0
Какъв / каква искаш да станеш? Što -el-š j-d-o--post-ti? Š-- ž---- j----- p------- Š-o ž-l-š j-d-o- p-s-a-i- ------------------------- Što želiš jednom postati? 0
Бих искал / искала да стана инженер. Ž---m ---i--nž---er. Ž---- b--- i-------- Ž-l-m b-t- i-ž-n-e-. -------------------- Želim biti inženjer. 0
Искам да следвам в университета. Ž--im -----rat--na-----či-i-tu. Ž---- s-------- n- s----------- Ž-l-m s-u-i-a-i n- s-e-č-l-š-u- ------------------------------- Želim studirati na sveučilištu. 0
Аз съм практикант. J--s-m-pr----v-ik. J- s-- p---------- J- s-m p-i-r-v-i-. ------------------ Ja sam pripravnik. 0
Аз не печеля много. N--z-rađuj---puno. N- z-------- p---- N- z-r-đ-j-m p-n-. ------------------ Ne zarađujem puno. 0
Аз съм на практика в чужбина. O-ra--j-m --------ič-i -taž u i--z-mst-u. O-------- p----------- s--- u i---------- O-r-đ-j-m p-i-r-v-i-k- s-a- u i-o-e-s-v-. ----------------------------------------- Odrađujem pripravnički staž u inozemstvu. 0
Това е моят шеф. O-- j- m-- še-. O-- j- m-- š--- O-o j- m-j š-f- --------------- Ovo je moj šef. 0
Аз имам приятни колеги. I--m-----e-kol-ge. I--- d---- k------ I-a- d-a-e k-l-g-. ------------------ Imam drage kolege. 0
На обяд винаги ходим в стола. U-podne--v-je----e-o-u k--tin-. U p---- u----- i---- u k------- U p-d-e u-i-e- i-e-o u k-n-i-u- ------------------------------- U podne uvijek idemo u kantinu. 0
Аз си търся работно място. Tr--i----d-- ---s--. T----- r---- m------ T-a-i- r-d-o m-e-t-. -------------------- Tražim radno mjesto. 0
Вече една година съм безработен. J----m-v-- -o-inu--an- n-zap-sl-n ----. J- s-- v-- g----- d--- n--------- / --- J- s-m v-ć g-d-n- d-n- n-z-p-s-e- / --. --------------------------------------- Ja sam već godinu dana nezaposlen / -a. 0
В тази страна има много безработни. U---oj-ze--ji -ma-p-e---e n--a----en--. U o--- z----- i-- p------ n------------ U o-o- z-m-j- i-a p-e-i-e n-z-p-s-e-i-. --------------------------------------- U ovoj zemlji ima previše nezaposlenih. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Паметта се нуждае от реч

Повечето хора помнят първия си учебен ден. Обаче не могат да си спомнят това, което е било преди това. Нямаме почти никакви спомени от първите години на живота си. Но защо е така? Защо не можем да си спомним преживяванията, които сме имали като бебета? Причината се крие в нашето развитие. Речта и паметта се развиват по едно и също време. И за да си спомни нещо, на човек му трябва реч. Т.е. той трябва да има думи за това, което преживява. Учените са провели различни изследвания с деца. По този начин, те направили интересно откритие. Веднага след като децата се научат да говорят, те забравят всичко, което ебило преди. Следователно началото на речта е също и началото на паметта. Децата научават много в първите три години от живота си. Те преживяват нови неща всеки ден. В тази възраст също са натрупали множество важни опитности. Въпреки това, всичко изчезва. Психолозите наричат това явление инфантилна амнезия. Само нещата, които децата могат да назоват остават. Автобиографичната памет запазва личните преживявания. Тя функционира като дневник. Всичко, което е важно в живота ни, се записва в него. По този начин, автобиографичната памет представлява нашата идентичност. Но нейното развитие зависи от изучаването на родния език. А ние можем да активираме своята памет само чрез речта си. Нещата, които сме научили като бебета не са съвсем изчезнали, разбира се. Те се съхраняват някъде в мозъка ни. Ние просто не можем да ги извикаме вече... - колко жалко, нали?