Разговорник

bg Задаване на въпроси 1   »   sk Pýtať sa 1

62 [шейсет и две]

Задаване на въпроси 1

Задаване на въпроси 1

62 [šestdesiatdva]

Pýtať sa 1

Изберете как искате да видите превода:   
български словашки Играйте Повече
уча u-i- sa učiť sa u-i- s- ------- učiť sa 0
Учениците учат ли много? Uč-a -a žiac- v-ľ-? Učia sa žiaci veľa? U-i- s- ž-a-i v-ľ-? ------------------- Učia sa žiaci veľa? 0
Не, те учат малко. Nie,-u--- ----á-o. Nie, učia sa málo. N-e- u-i- s- m-l-. ------------------ Nie, učia sa málo. 0
питам p--a- sa pýtať sa p-t-ť s- -------- pýtať sa 0
Често ли питате учителя? Pýta-e--a----t- -č-teľ-? Pýtate sa často učiteľa? P-t-t- s- č-s-o u-i-e-a- ------------------------ Pýtate sa často učiteľa? 0
Не, аз не го питам често. N--,-n-p-t-m ---č--to. Nie, nepýtam sa často. N-e- n-p-t-m s- č-s-o- ---------------------- Nie, nepýtam sa často. 0
отговарям o-p-v-d-ť odpovedať o-p-v-d-ť --------- odpovedať 0
Отговорете, моля. Od---eda-te,-pr--ím. Odpovedajte, prosím. O-p-v-d-j-e- p-o-í-. -------------------- Odpovedajte, prosím. 0
Аз отговарям. O-pove-ám. Odpovedám. O-p-v-d-m- ---------- Odpovedám. 0
работя pra-ovať pracovať p-a-o-a- -------- pracovať 0
Той работи ли сега? P--v----acu-e? Práve pracuje? P-á-e p-a-u-e- -------------- Práve pracuje? 0
Да, той работи сега. Áno- pr--e pr----e. Áno, práve pracuje. Á-o- p-á-e p-a-u-e- ------------------- Áno, práve pracuje. 0
идвам p--sť prísť p-í-ť ----- prísť 0
Идвате ли? P-í-e-e? Prídete? P-í-e-e- -------- Prídete? 0
Да, веднага идваме. Á-o,--n-- pr-d--e. Áno, hneď prídeme. Á-o- h-e- p-í-e-e- ------------------ Áno, hneď prídeme. 0
живея b--ať bývať b-v-ť ----- bývať 0
В Берлин ли живеете? B-v-te v Be---ne? Bývate v Berlíne? B-v-t- v B-r-í-e- ----------------- Bývate v Berlíne? 0
Да, аз живея в Берлин. Á--- bý-am-- Berl-n-. Áno, bývam v Berlíne. Á-o- b-v-m v B-r-í-e- --------------------- Áno, bývam v Berlíne. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Който иска да говори трябва да пише!

Изучаването на чужди езици не винаги е лесно. Обучаващите се често намират говоренето особено трудно в началото. Много от тях нямат смелостта да произнесат изреченията на новия език. Те твърде много се страхуват да не допуснат грешки. При такъв тип хора, писането може да бъде решение на проблема. Защото, който иска да се научи да говори добре трябва да пише колкото можеповече! Писането ни помага да се адаптираме към новия език. Има много причини за това. Писането е различно от говоренето. То е много по-сложен процес. Когато пишем, ни е нужно повече време, за да преценим кои думи да използваме. По този начин нашият мозък работи с новия език по-интензивно. Ние също така сме много по-спокойни, когато пишем. Никой не очаква нашия отговор. Така че ние бавно губим страха от езика. Освен това, писането насърчава творчеството. Ние се чувстваме по-свободни и си играем повече с новия език. Писането също ни дава повече време, отколкото говоренето. И подпомага запаметяването! Но най-голямото предимство на писането е безличната форма. Което означава, че ние можем внимателно да изследваме резултата от нашия подбор на думи. Виждаме всичко ясно пред себе си. По този начин в самия процес можем да определим грешките си и да се поучимот тях. Какво пишете на новия език теоретично не е важно. Това, което е важно е редовното формулиране на писмени изречения. Ако искате да се упражнявате, бихте могли да потърсите приятел за кореспонденция в чужбина. А след това да се срещнете лично някой път. И ще се уверите: сега говоренето ще е много по-лесно!