Разговорник

bg Магазини   »   hr Prodavaonice

53 [петдесет и три]

Магазини

Магазини

53 [pedeset i tri]

Prodavaonice

Изберете как искате да видите превода:   
български хърватски Играйте Повече
Ние търсим спортен магазин. Traži---t-g--i-u s-o-ts-- -pr-me. T------ t------- s------- o------ T-a-i-o t-g-v-n- s-o-t-k- o-r-m-. --------------------------------- Tražimo trgovinu sportske opreme. 0
Ние търсим месарница. Tr-ž-mo-m---i-u. T------ m------- T-a-i-o m-s-i-u- ---------------- Tražimo mesnicu. 0
Ние търсим аптека. Tr----o-l----rn-. T------ l-------- T-a-i-o l-e-a-n-. ----------------- Tražimo ljekarnu. 0
Искамеда купим футболна топка. Na--e, žel-mo-ku---i--o--metnu--o--u. N----- ž----- k----- n-------- l----- N-i-e- ž-l-m- k-p-t- n-g-m-t-u l-p-u- ------------------------------------- Naime, želimo kupiti nogometnu loptu. 0
Искаме да купим салам. Na-me,--el--- kup--- --l-mu. N----- ž----- k----- s------ N-i-e- ž-l-m- k-p-t- s-l-m-. ---------------------------- Naime, želimo kupiti salamu. 0
Искаме да купим лекарства. Nai--, želi-- -up------je--ve. N----- ž----- k----- l-------- N-i-e- ž-l-m- k-p-t- l-j-k-v-. ------------------------------ Naime, želimo kupiti lijekove. 0
Ние търсим спортен магазин, за да купим футболна топка. Tr-ž-mo-t------u---or---e ---e----a bism- k-pi-----gom-t-u------. T------ t------- s------- o----- d- b---- k----- n-------- l----- T-a-i-o t-g-v-n- s-o-t-k- o-r-m- d- b-s-o k-p-l- n-g-m-t-u l-p-u- ----------------------------------------------------------------- Tražimo trgovinu sportske opreme da bismo kupili nogometnu loptu. 0
Ние търсим месарница, за да купим салам. Tr------m---ic---- -ismo -u-il---al-me. T------ m------ d- b---- k----- s------ T-a-i-o m-s-i-u d- b-s-o k-p-l- s-l-m-. --------------------------------------- Tražimo mesnicu da bismo kupili salame. 0
Ние търсим аптека, за да купим лекарства. T--ži-o-l-e--rnu -a-b---o-kupil- lijeko-e. T------ l------- d- b---- k----- l-------- T-a-i-o l-e-a-n- d- b-s-o k-p-l- l-j-k-v-. ------------------------------------------ Tražimo ljekarnu da bismo kupili lijekove. 0
Аз търся бижутер. Tr-žim zl-----. T----- z------- T-a-i- z-a-a-a- --------------- Tražim zlatara. 0
Аз търся фотомагазин. T-aži--f-t---afsk- r-dn-u. T----- f---------- r------ T-a-i- f-t-g-a-s-u r-d-j-. -------------------------- Tražim fotografsku radnju. 0
Аз търся сладкарница. Tra--m--l--t-č-rn-. T----- s----------- T-a-i- s-a-t-č-r-u- ------------------- Tražim slastičarnu. 0
Всъщност искам да купя пръстен. Na-j----a---nai--,---p-t- ----en. N---------- n----- k----- p------ N-m-e-a-a-, n-i-e- k-p-t- p-s-e-. --------------------------------- Namjeravam, naime, kupiti prsten. 0
Всъщност искам да купя лента. N-mj-r-va---n-im-, kupi-i -i-m. N---------- n----- k----- f---- N-m-e-a-a-, n-i-e- k-p-t- f-l-. ------------------------------- Namjeravam, naime, kupiti film. 0
Всъщност искам да купя торта. Na-j----a----a--------i----o---. N---------- n----- k----- t----- N-m-e-a-a-, n-i-e- k-p-t- t-r-u- -------------------------------- Namjeravam, naime, kupiti tortu. 0
Аз търся бижутер, за да купя пръстен. T--žim zlatara d- -u--m-p--t--. T----- z------ d- k---- p------ T-a-i- z-a-a-a d- k-p-m p-s-e-. ------------------------------- Tražim zlatara da kupim prsten. 0
Аз търся фотомагазин, за да купя лента. Tra-im--o--gra-s---r--n----a k-p-- --l-. T----- f---------- r----- d- k---- f---- T-a-i- f-t-g-a-s-u r-d-j- d- k-p-m f-l-. ---------------------------------------- Tražim fotografsku radnju da kupim film. 0
Аз търся сладкарница, за да купя торта. T----- s--s-i-a--- -- -------o---. T----- s---------- d- k---- t----- T-a-i- s-a-t-č-r-u d- k-p-m t-r-u- ---------------------------------- Tražim slastičarnu da kupim tortu. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Промяна на език = Промяна на личността

Нашият език ни принадлежи. Той е важна част от нашата личност. Но много хора говорят по няколко езика. Това означава ли, че те имат няколко личности? Изследователите считат: да! Когато сменяме езиците, ние също променяме своята личност. Така да се каже, държим се по различен начин. Американски учени са стигнали до това заключение. Те изследвали поведението на двуезични жени. Тези жени били израснали с английски и испански език. Те били еднакво запознати както с езиците, така и с културите. Въпреки това, тяхното поведение било зависимо от езика. Когато говорели испански жените били по-уверени. Те също се чувствали комфортно, когато хората около тях говорели на испански. Но заговорели ли на английски, поведението им се променяло. Чувствали се по-малко уверени и често несигурни в себе си. Изследователите забелязали, че жените също изглеждали по-усамотени. Така че, езика на който говорим влияе на поведението ни. Учените все още не знаят защо това е така. Може би се ръководим от културните норми. Когато говорим, ние мислим за културата, от която идва езика. Това се извършва автоматично. Ето защо, ние се опитваме да се адаптираме към културата. И се държим по начин, който е обичаен за тази култура. Хората, които говорели китайски били много резервирани по време на експерименти. А когато след това заговаряли на английски, били по-отворени. Може би ние променяме поведението си, за да се интегрираме по-добре. Защото искаме да бъдем като тези, с които разговаряме...
Знаете ли, че?
Беларуският принадлежи към източнославянските езици. Той е майчин език на около осем милиона души. Те живеят предимно в Беларус. Но в Полша също има хора, които говорят беларуски. Беларуският е тясно свързан с руския и украинския. Това означава, че тези три езика са много сходни. Те са се развили от староруския. Въпреки това съществуват някои важни различия. В правописа на беларуския е застъпен фонетичният принцип. Това означава, че произношението на думите определя тяхното изписване. Този признак различава беларуския от неговите два сродни езика. В беларуския се откриват много думи, които идват от полски. В руския език това не се среща. Граматиката на беларуския е много сходна с тази на други славянски езици. Който обича това езиково семейство, трябва да даде шанс на беларуския!